10 неща в начина на работа, които пандемията променя

За няколко месеца пандемията преобърна ежедневието на хората по света и днес всички говорят как нещата няма да са същите. Една от най-тиражираните промени е в начина на работа. Но какво точно да очакваме? Футуристи, експерти по заетостта, изпълнителни директори и други коментират пред CNBC. 

„Времето, в което работите близо с другите и това как изглежда работната ви седмица, ще е най-голямата културна промяна“, смята Брент Капрон, дизайн директор на архитектурно студио. 

Очаква се хората да работят все повече отдалечено, а компаниите да отворят регионални центрове или да ориентират служители към коуъркинг пространства. Тенденцията към „разпиляването“ на хората ще даде компаниите, притежаващи централен офис, символен статут, т.е. че са достатъчно големи, за да си гарантират наличието на недвижим имот в столицата например. 

Инвестицията на компанията в нейната централа може да се превърне в начин за привличане на таланти, казва Джейн Оутс, бивш помощник секретар в Министерството на труда. 

Очаквайте работният ви календар след пандемията да съдържа по-малко срещи на живо, казва Наджия Юсиф, управляващ директор и партньор на лондонския офис на Boston Consulting Group.

Според нея пандемията е технологичен изравнител за хората, които преди това не са били свикнали да използват дигитални инструменти на работното място, но сега, нямайки друг избор, са се адаптирали. А в някои случаи дори стават все по-ефективни. 

Според нея хората развиват нови „мускули“ за работа, които ще ги направят по-гъвкави в комуникацията. Очакванията са за повече срещи онлайн – имейлите ще придобият по-широка използваемост, а хората, които вече не работят заедно на място, ще комуникират повече по телефона и чрез видео чатове. 

А поканата да влезете, макар и виртуално, в дома някой колега ще е шанс за по-бързо стопяване на ледовете или напрежението спрямо формалната среда по-рано. 

„Не мисля, че командировките някога ще бъдат абсолютно същите“, казва Гари Леф, експерт от туристическата индустрия. От една страна е желанието за социална дистанция, което отблъсква много хора от пътувания в тесни самолети или от масовите мероприятия. От друга е осъзнаването на ненужните пътувания, които ще се окаже, че може да се заменят с видео разговори. Това пък ще намали бюджетните разходи. 

Анализите насочват към преосмислянето на офиси сградите. Според Капрон те може да се превърнат в места за събирания и конференции, а самата оперативна работа да се извършва дистанционно. Това може да означава по-малко затворени офиси и повече места за провеждане на срещи, конференции и корпоративни мероприятия. 

Що се отнася до оформлението на пространството, бюрата ще са по-разделечени, може би с прегради по между им, а санитарните и дезинфекциращи средства ще се превърнат в норма. 

Здравните и правни експерти прогнозират, че медицинският преглед на работното място, като проверки на температурата и тестове за антитела, може да станат редовна практика за онези, които се завръщат на работа през идните месеци.

Според адвоката по трудово право Дейвид Барън не само, че работодателите имат законно разрешение да проверяват температурата на служителите, но и в момента това се насърчава. 

Пандемията хвърли повече светлина върху отношенията между хората. „Дълго време вероятно сме приемали за даденост възможността да виждаме колегите си всеки ден и може би не сме осъзнавали колко ценно е това“, коментира Лакшми Ренгараджан, трудов консултант. 

Според нея екипите ще бъдат много по-близки, когато се съберат отново. Приятелствата на работното място може да процъфтят и според организационния психолог Адам Грант, който изтъква връзката между колеги, които са разчитали един на друг по някаква причина по време на пандемията. 

Маските може да се превърнат в социален елемент. Носенето им вероятно ще стане обичайно, особено в по-големите компании с повече работници, които споделят тесни помещения. Това може да бъде възможност за текстилната индустрия да иновира, за да направи маските по-защитени, но и удобни и стилни.

Промяната в модела на работа ще доведе и до преосмисляне на работното време. По-важен ще е фокусът върху свършената работа. „Ще видим нова норма около доверието и уважението“ в начина, по който работодателите управляват персонала си за напред, казва кариерният обучител Джули Крац. 

Гъвкавостта е добре дошла за служителите, но за да се съхрани усещането за структура, според Крац, работодателите ще трябва да задават ясни очаквания към хората. „Във всеки случай не става въпрос за изхвърляне на всички правила“, подчертава тя, „а за това да оставим хората да ги създават.“

Превръщайки се в норма, отдалечената работа би могла да даде шанс на повече жени да намерят начин да балансират по-успешно между дома и професията си, смята Елиза Гулд, старши икономист от Института за икономическа политика.

Промяната в структурата на работното място може да окаже огромно влияние върху жените, като е по-вероятно те да приспособят кариерата си към семейството, отколкото мъжете. 

Приблизително 31% от жените, прекъснали кариерата си след раждането на деца, заявяват, че не искат, но трябва да го направят поради липса на гъвкавост на работодателя, сочи проучване на FlexJobs през 2019 г. сред над 2000 жени с деца под 18 години.

Докато футуристите отдавна предупреждават за изземането на работата от хората за сметка на машините, пандемията от коронавирус ускорява тенденцията към автоматизация, а с нея и страховете от загуба на работни места. 

Поради мерките за социално дистанциране много организации – от ресторанти до търговци на дребно – бяха принудени да намерят начини да работят с възможно най-малко физически служители. И тук прозира допълнителният бонус: Роботите и алгоритмите не могат да се разболеят.

Тенденцията към автоматизация пък отключва необходимостта от преквалификация на хората, особено на уволнените вследствие на кризата. „Това дърпа бъдещето напред“, смята Джейк Шварц, съосновател и изпълнителен директор на General Assembly.