Нищо ново в българското здравеопазване, но за повече милиарди

За поредна година Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса одобрява проект на закон за бюджета на НЗОК тихомълком, като тази година това се случва късно, в средата на декември, в унисон с късното представяне и на проекта на закон за държавния бюджет за 2025 г. Общите впечатления са за липса на каквито и да било опити за структурни реформи или промяна на настоящото положение в българското здравеопазване, характеризиращо се със слаби здравни резултати и относително ниско качество на медицинските услуги.

Накратко проектът на закон за бюджета на здравната каса съдържа следното:

• Планира се ръст на общите разходи в бюджета на НЗОК с 16,6% или 1,4 милиарда лева, подкрепен от аналогичен ръст на приходите от здравноосигурителни вноски. Разходите за болнична помощ растат с 600 млн. лв., за лекарствата за домашно лечение – с около 350 млн. лв., за ПИМП и СИМП – с по 93 – 94 млн. лв. С други думи в пясъка на клиничните пътеки, огромните количества лекарства и безконтролен формализъм ще продължат да потъват милиарди.

• Структурата на разходите е абсолютно същата (често – до втория знак на десетичната запетая) като тази в бюджета на НЗОК за 2024 г., което е ясна индикация за липса на реформи и запазване на статуквото. Очевидно този бюджет е бюджет на „базовия сценарий“, но защо безкритично се приема за правилно всеки участник в системата да получи същия пай от увеличението?
• Болниците отново са основният приоритет на държавата. Планирани са 2,3 млн. броя хоспитализации – разчетите за разходите в болничната помощ се базират на огромно количество дейност и никакъв, дори и плах, опит за нейното ограничение не е налице. Не подкрепяме подобен подход, който показва липса на ефективна система за контрол на разходите на болниците и неработеща система за превенция и профилактика.
• Разходите за персонал на НЗОК растат с 21%. На какво основание се увеличават заплатите на чиновниците на касата в такъв размер при планирана в макрорамката към бюджета годишна инфлация от 2,4% и липса на сериозни резултати от работата на касата по отношение на по-добър контрол върху разходите и по-добро качество на медицинските услуги?

Докога ще плащаме на някой за престой в системата, но не и за свършена работа?

ИПИ предлага да бъдат обмислени следните възможни структурни промени:

• Постепенно преориентиране на ръста в разходите към извънболнична помощ – за превенция и профилактика, за сметка на ограничаване на хоспитализациите. Тази мярка е обвързана с реално спазване на правила за качество на болничните услуги, селективно договаряне от страна на НЗОК само с лечебни заведения за болнична помощ, които ги спазват, и система за ефективен контрол върху извършените хоспитализации, а не само такъв на хартия. 
• Разходите за профилактика и превенция следва да се базират на ясна държавна политика за съдържанието на профилактичните грижи и възможности лекарите да нагаждат профилактиката спрямо нуждите на конкретния пациент.
  Значителна част от ръста на разходите да се насочи към ясни и конкретни мерки, свързани с повишаване на заплащането на медицинските сестри, придружени от механизъм, позволяващ това увеличение да достигне именно до тях.
• Ограничаване на ръста на разходите за лекарства за домашно лечение, подкрепено от про-генерична лекарствена политика.

В заключение ще отбележим, че политическата криза и трудностите в избирането на редовно правителство не следва да са извинение за липсата на реформи за подобряване на системата на здравеопазването. НЗОК разполага с достатъчно самостоятелност в решенията, така че действията й да имат пряко отражение върху крайните резултати на здравната политика – по-добри здравни показатели на населението и качество на живот. Бюджетът на касата е инструментът за реализиране на тези промени и се надяваме 2025 година да не е поредната изгубена година в тази посока.

Становището на ИПИ по проекта на закон за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2025 г. ще бъде внесено официално в Парламента при обсъждане на законопроекта за бюджет.