Норвегия – първата страна, която „уби“ колите с ДВГ
Девет от 10 нови коли, продадени в страната, са електрически или хибридни. Каква е тайната?
Норвегия прекратява продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили след две години, десетилетие преди Европейския съюз. Страната е водеща в света, когато става дума за приемане на електрически превозни средства (EV), а нейните пътища предлагат поглед към бъдещето на мобилността в Европа, пише в специален материал Euronews.
Електрическите автомобили вече представляват повече от 20% от всички пътнически превозни средства в страната и почти 84% от продадените нови превозни средства. Когато се броят plug-in хибридите, цифрата е близо 90%, според Норвежката пътна федерация (OFV).
„От практическа гледна точка нищо друго освен електрическия пътнически автомобил просто не е интересен за купувачите“, казва главният изпълнителен директор на федерацията Солберг Торсен.
Ние сме първата страна, която уби автомобила с вътрешно горене.“
За разлика, по-малко от половината от новите автомобили, продадени в ЕС, са електрически или хибридни. Как Норвегия стигна до високите цифри и успява да насърчи покупките на електромобили?
Електрическите години
Според Солберг Торсен, пътят на Норвегия към преоткриването на електрически коли започва още през 90-те години на миналия век, когато страната започва да подкрепя Think, домашен компактен електрически автомобил, предназначен предимно за градско шофиране, който Ford Motor притежава няколко години.
По това време Think „успя да убеди норвежкото правителство да им даде субсидии и да направи електрическите автомобили освободени от всички автомобилни данъци“, обясни той. Електромобилите пътуват безплатно по платени пътища, паркират безплатно, а достъпът им до фериботи по онова време също е безплатен. Те са освободени от данъци върху добавената стойност и данъци върху вноса, които са традиционно високи за колите в Норвегия.
Всички тези стимули създадоха благоприятна среда за Think и неговите автомобили да навлязат на пазара.
Тогава дойде Тесла
Първоначално обаче електрическите автомобили с батерии се бореха да получат сцепление, „и чак с пазарното въвеждане на Tesla Model S нещата наистина започнаха да се случват“, каза Солберг Торсен.
Електрическата кола Think City имаше относително малък пробег от 160 км и максимална скорост от около 100 км/ч, докато Tesla S предлагаше приблизително 426 км с едно зареждане с максимална скорост от 209 км/ч - заедно с повече пространство и по-луксозни функции.
Тъй като Tesla Model S постепенно изгради своя успех, други производители на автомобили видяха възможност и те също започнаха да представят електрически автомобили с батерии.
Тогава всичко избухна“, каза Солберг Торсен.
„Когато Nissan Leaf, e-Golf и Tesla Model S навлязоха на пазара, видяхме истинска промяна и особено от 2018 и 2019 г. до днес има много рязък растеж“.
Бумът накара норвежкия парламент да преразгледа стимулите и привилегиите, на които се радват електрическите автомобили, но „те все пак се съгласиха, че е много важно да ги запазят“ и част от обяснението е, че „разбира се, Норвегия е страна производител на петрол“, каза Солберг Торсен.
Мислехме, че – и все още го правим – електрификацията на пътния трафик е едно от основните средства за постигане на Парижкото споразумение.“
Парижкото споразумение, правно обвързващ международен договор относно изменението на климата, приет през 2015 г., установява, че страните трябва да ограничат глобалното затопляне до много под 2 градуса по Целзий.
Стимулите за покупки на електромобили в Норвегия през последните години станаха малко по-неблагоприятни от преди, добави той, но нарастващото екологично съзнание и по-здравата инфраструктура за зареждане насърчиха норвежците да възприемат електрическите автомобили като основен вид транспорт.
Надеждна мрежа за зареждане
„Основното нещо“, което трябва да се случи, за да се осигури бърз и истински преход към електрически транспорт, според Норвежката пътна федерация и Норвежката асоциация за електрически превозни средства, е създаването на цялостна инфраструктура за зареждане.
Ненадеждната инфраструктура за зареждане и удълженото време на изчакване – особено по време на периоди на пиково търсене – „са били проблем от самото начало“, каза Петер Хаугнеланд, помощник генерален секретар на Норвежката EV асоциация. Проблемът обаче постоянно изчезва.
В ранните етапи на прехода към електрификация, между 2010 г. и 2015 г., беше „много трудно да се намери станция за зареждане по главните пътища или в градовете“, разказа той. Повечето хора зареждаха превозните си средства у дома и използваха електромобилите си за пътуване до работното място.
Но тъй като електромобилите започнаха да се хвалят с по-големи батерии и удължен обхват на шофиране – което позволява на шофьорите да ги използват извън ежедневните си пътувания и дори да отидат на почивка – необходимостта от повече портове за зареждане в цялата страна става все по-важна.
Новата група клиенти на EV също иска да използва колата за по-дълги пътувания“, каза Хаугнеланд, „а също така, разбира се, хората, живеещи в жилищни сгради, които нямат зарядни устройства у дома, също се нуждаят от обществено предложение за зареждане или поне да може да зареждат на работа.“
И това е „нещо, върху което работим активно“, добави той.
Норвежката EV асоциация, известна още като Norsk Elbilforening, е организация с нестопанска цел с над 120 000 членове, които плащат годишна такса, за да помогнат за насърчаване на приемането и използването на електрически превозни средства. В замяна организацията активно се ангажира с политиците, за да настоява за благоприятни политики и регулации за електромобилите.
Norsk Elbilforening изгради национална база данни за зареждане, където поддържа статистика за всички станции в страната. Според тях нещата вървят „в правилната посока“.
Норвегия има третата по големина публична електрическа мрежа за бързо зареждане в Европа след Германия и Обединеното кралство, чието население е над 10 пъти по-голямо.
Методи на плащане и потребителско изживяване
Норвежката асоциация за електрически превозни средства изчислява, че сега има приблизително едно бързо зарядно за всеки 100 електрически превозни средства в Норвегия – достатъчно, за да се предотврати безпокойството за пробега сред новите и бъдещите собственици на електромобили.
Хаугнеланд казва, че спънката, която сега изисква внимание, е по-скоро сложността около плащанията и методите за зареждане на EV.
Единственото нещо в Норвегия, което не можете да платите с кредитна или дебитна карта, е бързото зареждане“, каза той, добавяйки, че зареждането на различни станции често включва „джунгла от различни решения за плащане“.
Шофьорите на електромобили в Норвегия трябва да работят с различни доставчици на зареждане, всеки от които изисква регистрация на различни платформи и приложения. Процесът отнема време и води до дълги опашки на станциите за зареждане, каза Хаугнеланд.
„Така че това е нещо, върху което също работим“, казва той, отбелязвайки, че норвежкият парламент е решил, че всички станции за зареждане трябва да включват опция за плащане с карта от тази година.
Ще настигне ли Европа някога Норвегия?
Солберг Торсен каза, че бъдещето на електрическите превозни средства в Норвегия изглежда „доста светло“, като страната е напът да стане напълно електрическа „много години преди Европа“.
Ще отнеме известно време, вероятно до 2040 г., докато видим голяма промяна в Европа“, прогнозира той.
Едно от предизвикателствата, които все още пречат на много европейци да купуват електрически превозни средства, е, че първоначалната покупна цена може да бъде значително по-висока от тази на конвенционалните превозни средства с вътрешно горене. Но Хаугнеланд е уверен, че с разширяването на пазара на употребявани електрически превозни средства, електромобилите ще станат по-достъпни и привлекателни за по-широка аудитория.