Новата енергийна стратегия – (не)забравени проекти, изтупани от прахта

Позабравени енергийни проекти, изтупани от прахта и възродявани десетки пъти от различни правителства по пътя на България към по-зелена енергетика. Накратко така изглежда енергийната стратегия на служебното правителство „Българската енергетика – Стратегия ‪2023 – 2053 г.", представена днес.

На въпроса защо служебно правителство трябва да представя този толкова важен за страната и много дългосрочен документ, от там обясниха, че без него няма как Планът за възстановяване да бъде отворен и предоговорен, както и че в настоящия му вариант „зад нито един проект не стои икономически и технически анализ“.

Отварянето на Плана за възстановяване и устойчивост е немислимо без нова енергийна визия. Основен приоритет е гарантиране на енергийната сигурност и запазване ролята на България като нетен износител в региона и балансьор“.

Всъщност, иновативните енергийни идеи съвсем не са нови. Част от тях са официално обявени още през 2020 г., когато президентът Румен Радев представя свои проекти за модернизирането на България в отговор на Плана за възстановяване и устойчивост, който се подготвя тогава от правителството на ГЕРБ. Интересното е, че тогава предложенията на държавния глава в част "Енергетика" са представени от Асен Василев, съпредседател на „Продължаваме промяната“, който тогава е представян само като магистър по икономика от Харвард.

Соц проекти

Първоначалните идеи за изграждане на ВЕЦ-ове по българското поречие на река Дунав и възраждането на АЕЦ „Белене“ могат трудно да се открият в интернет, тъй като са по-стари от мрежата. Те обаче са анализирани, обсъждани, после пак анализирани и възраждани неколкократно през последните две десетилетия и с нови сили се появяват и днес.

Проектът за използване на водата от река Дунав за производство на електроенергия започва през 1956 г. с анализ за изграждането на цялостен хидротехнически комплекс на Дунав. През 2023 г. той отново е изведен на преден план и днес беше представен като един от акцентите в стратегията на служебното правителство. Става въпрос за изграждането на два ВЕЦ-а, единият при Никопол, другият – при Силистра. Те ще се Строят съвместно с Румъния, с която водим разговори и се очаква до седмици да бъде подписан меморандум. Идеята е двете водни електроцентрали да са с обща мощност 1600 мегавата, 800 мегавата за България и 800 за Румъния.

България има голям потенциал за водни електроцентрали, водим разговори с Румъния“, коментира служебният енергиен министър Росен Христов, добавяйки, че по течението на реката в други държави вече има такива изградени мощности, доказали своята висока ефективност.

Близо 43 години – толкова изминаха от началото на проекта за изграждане на втора атомна централа в България. Започван и спиран вече няколко пъти през това време от различни правителства, проектът АЕЦ „Белене” отказва да умре, като сега е реанимиран от служебното правителство, но без конкретни детайли кой, с какво и кога ще го строи. В сферата на ядрената енергетика служебният кабинет е планирал 4 нови блока – два на площадката в Белене и два на тази в Козлодуй. В конкретика се предвижда изграждането на нови мощности от общо 4000 мегавата.

Силно препоръчваме развитието на ядрената енергетика, отчитайки опита на страната“, каза Христов и обясни, че два от новите блокове ще са заместващи на съществуващите 5-и и 6-и в Козлодуй, които трябва да излязат от експлоатация към 2050 г.

На въпрос каква ще бъде цената им, Христов не можа да отговори. Той каза, че всичко зависи от това какво ще правим със съществуващото оборудване, какви партньори избираме и кога ги строим. Относно закупените вече руски реактори,  той каза, че има техническа възможност за използването им, но не е ясно дали това е икономически най-изгодният вариант или ще се търси вариант за продажбата им и използването на нови такива за площадката в Белене.

Това ще бъде продължено от едно редовно правителство, не е нещо, което можем да договорим за седмица – две“, каза той и допълни, че „тези проекти трябва да носят печалба на инвеститорите и има много варианти, които ще бъдат изработени и повторно анализирани“.

„Ако искаме да развиваме ядрената енергетика, в момента, в който го решим, ние започваме с меморандуми и детайлни предпроектни проучвания“.

Енергия от слънце и вятър

В стратегията основен фокус се поставя върху зелената енергия.

Фокусираме се в изграждане нови мощности от нисковъглеродна и зелена енергия, намаляване зависимостта от природен газ и замяната му с водород“, коментира Росен Христов. Залага се на фотоволтаици и вятърни мощности, така че „да използваме максимално природните ресурси на страната“.

В стратегията е записано изграждане на 7 гигавата слънчеви и 2 гигавата вятърни мощности до 2030 г. и увеличението им до 12 гигавата слънчеви и 4 гигавата вятърни мощности до 2050 г. Планира се и строежът на 870 мегавата нови ВЕЦ мощности до 2030 г. и 1270 мегавата до 2050 г. В геотермалната енергия фокусът е върху изглаждане на локални системи за отопление. Предлага се още изграждане на 1 гигавата електролизатори до 2030 г. с производство на 90 000 т./г. и на 5 гигавата електролизатори и производство на 520 000 т./г. водород до 2050 г. за местно потребление и износ.

По отношение системите за съхранение на енергия се предлага разширение на ПАВЕЦ "Чаира" до 2030 г., изграждане на нови ПАВЕЦ-ове, възражда се и идеята за хидроенергийна каскада "Горна Арда", която бе изоставена като проект преди десетилетие.

Предвижда се още 1900 км модернизация и изграждане на нови далекопроводи в преносната мрежа, дигитализация и развитие на разпределителната мрежа, изграждане на 1000 зарядни станции за развитие на техническа и зарядна инфраструктура до 2030 г. За справяне с енергийната бедност се планира въвеждане на мерки за подпомагане и повишаване на енергийната ефективност на домакинствата.

ТЕЦ-овете на раздора

Както вече стана ясно, политиците искат въглищните централи да живеят още дълго. В документа се предвижда използване на съществуващите мощности до 2030 г. за гарантиране на енергийната сигурност и въвеждане на технически решения за намаляване на емисиите.

Нашите анализи показват, че поне до 2030 г. ще бъде изгодно въглищните централи да се развиват у нас и да участват в енергийната система“.

След 2030 до 2038 г. ще се върви към поетапно извеждане от експлоатация на мощностите, за да се постигнат европейските изисквания за декарбонизация.

По думите на Христов спирането на производството на електроенергия от ТЕЦ-овете не означава съкращаване на всички хора, тъй като при процеса по извеждането от експлоатация много хора остават заети. Според него трябва да се намери начин за развитие на региона и осигуряване на работни места преди да се стигне моментът за съкращаване на хора.

България – енергиен лидер в региона

С тези си идеи служебният кабинет цели да запази страната ни лидер в региона и Европа по производство и износ на електроенергия, да се гарантират стабилни приходи, енергийна сигурност и независимост на страната.

Не бягаме от зелените цели на Европа, стратегията е базирана на европейските директиви и планове за декарбонизация“, каза Христов.

България е „за“ зеления преход и ще търси подход как да го постигне.

По думите на Христов тази стратегия и визия е разработена с мащабно моделиране, базирано на всички източници на данни, одобрени от ЕК, най-съвременната методология, консултанти и софтуер.

В документа не бяха представени конкретни инвеститори и заявен интерес към някои от проектите, но Христов заяви, че има такива и обясни, че се предвижда финансирането на тези мощности, както от частни инвеститори, стратегически партньори, международни финансови институции, така и от собствени средства от компаниите в сектор енергетика.

Стратегията на служебния кабинет неофициално беше подкрепена от ГЕРБ и ДПС. „Ние от ГЕРБ ще подкрепим тази енергийна стратегия с аргумент, че тя ще помогне на кабинета да предоговори Плана за устойчивост“, заяви депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. От ДПС също заявиха, че ще подкрепят предложенията и ще добавят нови, запазвайки представената в документа рамка.