Новият европейски парламент: коя страна колко места получава... и още

Изборите за новия състав на европейския парламент ще се проведат между 6 и 9 юни следващата година. Вотът се провежда на всеки пет години и представлява най-големия транснационален вот в света. След публикуването на резултатите една от първите задачи на новия състав на европейския парламент е да гласува за избор на ръководител на Европейската комисия и нови еврокомисари. Държавите членки номинират кандидат за поста, като одобрението трябва да бъде с абсолютно мнозинство.

Към момента председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен все още избягва да коментира дали би се съгласила на кандидатура за втори мандат начело на изпълнителната власт на Европейския съюз.

Последните избори за евродепутати се проведоха през май 2019 г. и отчетоха значителен ръст в избирателната активност, която се повиши средно за Европейския съюз до малко над 50%. Това се случи за първи път от 1994 г. насам, когато Европейският съюз имаше все още едва 12 страни членки.

За България обаче тя бе съществено по-ниска. Справка в Централната избирателна комисия показва, че активността на миналия вот е достигнала едва 32.64%, т.е. гласувалите са малко над 2 милиона души. Това бе и по-ниска избирателна активност спрямо предния вот през 2014 г., когато тя бе достигнала 35.84%.

Всяка страна членка избира в кой ден на проведе изборите. Обикновено те започват в четвъртък в Нидерландия и завършват в неделя, когато гласуват повечето страни, включително и България.

Броят на депутатите

Броят на депутатите, избрани от всяка страна, зависи от броя на населението. В момента броят на евродепутатите варира от шест за Малта, Люксембург и Кипър с по-малкото население до 96 за най-голямата европейска икономика – Германия.

Сега Европейският парламент предлага увеличение на местата в парламента с 11 за 9 държави членки – за Испания и Нидерландия (с по 2 места) и за Австрия, Дания, Финландия, Словакия, Ирландия, Словения и Латвия (с по 1 място). Така общият брой на европейските депутати ще се увеличи до 716.

Броят на състава на парламента се оценява преди всеки избор въз основа на най-новите данни за населението.

Сега зависи от Съвета на Европейския съюз да приеме с единодушие решение за броя на новите евродепутати.

Според предложението България следва да запази броя си от 17 евродепутати, които да излъчи в европейския парламент. Само 12 други страни членки на Европейския съюз ще излъчат по-малко депутати от България.

Българите не са заинтересовани от изборите

Българите са по-скоро незаинтересовани от изборите за европейския парламент. Това показва последното проучване на „Евробарометър“ от месец юни – година преди гласуването за новите евродепутати.

Повече от половината – 57% от анкетираните посочват, че са незаинтересовани от вота през 2024 г., докато 41% казват, че са заинтересовани. Резултатите са същите спрямо проучването година по-рано. За сравнение тенденцията в Европа е обратната – заинтересовани са 56%, срещу 43% незаинтересовани, като се наблюдава и тенденция все повече европейци да се интересуват от гласуването.

Според 60% от анкетираните българи действията на Европейския съюз оказват влияние върху ежедневието им. Така отговарят най-вече младите хора между 25 и 39 години.

Проучването показва още, че представата на българите за европейския парламент е „положителна“ за 43% или ръст с 3 пункта, „неутрална“ за 33% или спад с 5 пункта и „отрицателна“ за 21% или ръст с 2 пункта.

Според българите приоритетите на европейския парламент трябва да бъдат борбата срещу бедността и социалното изключване и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места.

Според българите ценностите, които трябва приоритетно да бъдат защитавани от европейския парламент, са върховенството на закона, свободата на придвижване и зачитането на националните идентичности, култури и ценности. Средният европеец обаче смята, че на първо място европейският парламент трябва да защитава демокрацията, човешките права и свободата на словото.