Новият собственик на ЧЕЗ мисли да предлага застраховка на електроуредите

Няма и няма как да има скрит инвеститор в сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ в България, защото „Еврохолд“ е публична компания. Това обясни председателят на Надзорния съвет Асен Христов в ефира на bTV. Припомняме, че сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ продължи повече от три години, като според Христов около нея е имало различни интереси – както политически, така и държавни.

„Имаше моменти, когато КЗК ни спря, после ни пусна. Тези случки вероятно са били свързани и с държавния интерес“, посочи Христов.

Сделката за ЧЕЗ се оценява на общо около 525 млн. евро и бе завършена тази седмица. „Еврохолд“ я финансира с излизане на Българската фондова борса (БФБ) и набиране на 157 млн. лв., а останалите средства са от синдикиран заем от големи международни институции като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Финансирането от банките помага утре да няма никакъв политически натиск върху нас“, коментира Христов.

Според него активите на ЧЕЗ са стратегически и това е едно от нещата, които „е добре, че е в български ръце“.

На въпрос дали смяната на правителството на ГЕРБ е позволила сделката най-после да се реализира, Христов отвърна, че промяната в политическата обстановка винаги води до движение в икономиката.

„Години наред икономиката вървеше малко по-бавно. Сега се надявам да тръгне по-бързо“, посочи председателят на Надзорни съвет на „Еврохолд“.

На въпрос дали старото управление е спирало сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ, Христов отговори, че се е работело „и в двете посоки“.

В една такава сделка винаги има държавен интерес. Има политическо лоби, което искаше да национализира ЕРП-тата, има и такова, което иска да задвижи частния бизнес“, допълни Христов.

По негови думи „Еврохолд“ е обявило за продажба част от своя бизнес в сферата на автомобилите и лизинга и остава само със застрахователния и енергийния.

Христов направи и интересно предложение за обвързване на двете сфери – в цената на тока доброволно да може да влезе малък компонент, който да е за застраховка на електроуредите на хората от токови удари.

Смятам, че е много добре в цената на електроенергията доброволно да се включи някаква съвсем малка компонента, може би 50 ст. или 1 лев на месец, с който да се застраховат електроуредите. Разбира се, че ЧЕЗ не може да предвиди светкавиците, токовите удари и всичко останало, но ако има една малка такава компонента, това може да се направи."

Христов също така даде заявка да засили работата с потребителите, като се даде възможност на хората електронно да обслужват своите сметки, документи, присъединяването си към мрежата. Това все пак зависи и от законодателството в страната, изтъкна председателят на Надзорния съвет.

Според одобрения от КЗК проект „Еврохолд“ трябва да инвестира в следващите три години межди 250 и 300 млн. лв. Христов категорично посочи, че в момента българските дружества на ЧЕЗ са в много добро финансово състояние.

На въпрос какво ще стане с тока, той отговори, че ЕВН, Енерго-Про и ЧЕЗ не определят цената на тока – те само дистрибутират и веднъж годишно дават предложение на КЕВР на база цената на тока за производство и превоз.

*Заглавието е променено с постъпила допълнителна уточняваща информация от компанията.