Новият стар доставчик на „черно злато”

"В отношенията на Иран със света започна нов етап". Така иранският лидер Хасан Рухани оцени края на миналогодишните юлски разговори за иранската ядрена програма пред Генералната асамблея на ООН. В крайна сметка Иран спечели смекчаване на икономическите санкции срещу обещание да ограничи дейностите по създаване на ядрена програма.

„Черното злато” и чисто икономически съображения ли са в основата на това „ръкостискане” между САЩ и Европа, от една страна, и Иран от друга, или САЩ усеща, че губи влиянието си в Близкия Изток и се опитва да спечели Иран? За да се стигне до този етап в развитието на обстановката в Близкия Изток, трябва да се мине през една сложна плетеница от събития и предпоставки.

Наблюдатели и анализатори коментират, че „пътят за Близкия Изток сега неизменно минава през Москва”. С няколко хода Кремъл успя да спечели стратегическо място на Русия в Персийския залив и се превърна във водещ фактор в региона. Сирия, Иран, Ирак и Русия обединиха усилия в борбата срещу Ислямска Държава. Москва разположи войски на стратегически места по източното крайбрежие на Сирия - Латакия и Тартус, даващи достъп до тръбопроводите към Европа. Този своеобразен съюз е неизгоден за САЩ.

Иран влива милиарди в Европа

Международните икономически санкции срещу Иран, наложени във връзка с ядрената програма на страната, бяха до голяма степен отменени на 16 януари 2016 г., давайки възможност на Иран да се 'отвори' към Европа и Америка и да развърти кранчетата на „черното злато”.

Иранският президент Хасан Рухани, заемащ поста от август 2013 г., използва възможността и предприе дипломатическа обиколка в Европа. По време на 5-дневно посещение в Италия и Франция Техеран подписа важни договори с италиански и френски компании. Металургичната компания Danieli Group сключи сделка с Иран на стойност 5.7 млрд. евро за построяването на съоръжения в Иран.

Saipem Group, собственост на италианската енергийната компания Eni, се споразумя да поднови и модернизира петролодобивната инфраструктура в Иран. Техеран ще закупи около 400 самолета от френския производител Airbus през следващите 10 г. Peugeot подписа джойнт венчър на стойност 400 млн. евро, според който, в партньорство с иранската компания Khodro, ще произвежда коли в Иран. Петролната компания Total също оповести сделки с Иран, подробностите от които обаче не бяха разкрити.

В допълнение на тези договори се очакват и сделки между Иран и германския технологичен гигант Siemens на стойност 1.6 млрд. долара.

В обобщение, френски и италиански фирми сключиха договори на стойност над 18 млрд. евро с Иран и си прокараха път към 80-милионния пазар на страната.

По всичко личи, че Иран се завръща на международната икономическа сцена, поне за сега, с потенциала да даде друга насока на отношенията в Близкия Изток. Саудитска Арабия е дълбоко притеснена от „отварянето” към Запада на един от най-върлите й конкуренти в региона.

По-мощен Иран и недоволството на съседите

На малък остров на име Карг в Персийския залив, на 25 км от крайбрeжието на Иран, от месеци чакат в готовност петролни танкери. По-надолу от остров Карг се намира друга флотилия, носеща около 50 милиона барела Ирански петрол, пише английскотo издание The Economist. Този петрол чака в готовност да залее вече пренаситените пазари и да помогне на Иран да си върне пазарния дял и някогашната мощ. По данни на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), преди въвеждането на ембаргото върху Ирански петрол през 2012 г., всеки пети барел с Ирански суров петрол е достигал до европейските рафинерии.

Това не се харесва на Саудитска Арабия. Още от времето на Иранския шах, двете страни се конкурират за доминираща позиция в Персийския Залив.

ОПЕК не приветства събитията около отмяната на санкциите. Ситуацията се наблюдава с най-голямо недоволство от Саудитска Арабия. Иранските нефтени танкери представляват сериозна конкуренция на кралството, което не се поколеба да реагира на неизгодната за страната развръзка. Екзекуцията на шиитски духовник в Риад и последвалото в резултат подпалването на посолството на Саудитска Арабия в Техеран са ясен израз на враждебните отношения между двете страни. В последствие те прекъснаха дипломатически отношения.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също красноречиво изрази недоволството си от „ръкостискането” между Иран и САЩ, Запада. Той нарече отмяната на санкциите „историческа грешка”, която може да създаде в лицето на Иран „терористическа атомна суперсила”.

Американската дипломация е изправена пред ново предизвикателство - да се справи с недоволството на два дългогодишни партньора в лицето на Израел и Саудитска Арабия.

Ще предизвика ли връщането на Иран на икономическата сцена ценова война със Саудитска Арабия?

Да разгледаме ситуацията от икономическа гледна точка.

В момента Саудитска Арабия добива петрол на пълен капацитет и търгува „черното злато” на цена много под пазарната, с цел да изтласка конкурентите си. Цените на петрола се сринаха за сравнително кратко време – от 100 долара за барел през 2014 г. до 35 долара в началото на 2016 г. Кралството обаче започва да усеща последиците от ниската цена и в дългосрочен план няма да е в състояние да устои на натиска. Петролът представлява повече от 70% от държавните приходи на Саудитска Арабия, която вече е посегнала на финансовите си резерви от 630 млрд. долара.

От друга страна, иранската икономика е устойчива, но и зависима от износа на нефт. Преди ембаргото от 2012 г., доставките на петрол и газ представляват около 50% от бюджета на страната. При сегашните цени на петрола, отмяната на ембаргото означава за Иран около 10 млрд. долара. За 2014 г. нефтът представлява 17% от БВП на страната и около 30% от държавните приходи. За момента Иран е готов да произвежда до 500 000 барела на ден. Един от приоритетите на Иранското правителство е постепенно да увеличи производството на нефт до около 3-4 млн. барела на ден. Иранският проектобюджет за 2016 г. предвижда износ на 2.25 млн. барела на ден.

Това ще окаже допълнителен натиск върху цената на петрола в един пренаситен пазар, където предлагането е много повече от търсенето, а танкерите с резерви се пълнят всеки ден. За разлика от икономиката на Саудитска Арабия и други конкуренти в региона, иранската икономика е по-разнообразна и диверсифицирана. По оценки на анализатори, БВП на страната може да продължи да расте със здравословните 5-8%, въпреки ниската пазарна цена на петрола.

Вероятно Саудитска Арабия няма да устои на икономическия натиск и ще вземе решение при следващата среща на ОПЕК да намали добива на петрол. Междувременно руската Лукойл обяви плановете си за съкращаване на продукцията през 2016 г. заради ниските цени и забавените темпове на растеж на световната икономика.

Ще се обърне ли Иран към САЩ и Запада?

Едва ли. Исторически погледнато Иран и САЩ са имали само броени моменти на по-топли дипломатически отношения. След свалянето на иранския шах през 1979 г. по време на Ислямската революция, Иран обръща поглед към Русия. Руската насоченост се изразява в засилено партньорство между двете страни, не на последно място в разработването и строежа на атомните централи в Бушер.

Това, което се промени на политическата сцена, са правителствата на Иран и САЩ. Още в началото на президентския си мандат Барак Обама се обърна към Техеран с цел да „стопли” дипломатическите отношения между двете страни. Хасан Рухани, от своя страна, не скри намеренията си за диалог със Запада и САЩ и стремежа си да намери общ език в преговорите относно иранската ядрена програма. Западът, в частност САЩ, се надяват отмяната на санкциите в дългосрочен план да е стъпка към отварянето на Иран и преориентация на Техеран от Русия към САЩ.

Комбинацията от неблагоприятни условия вероятно са наклонили везната в посока Запад. Иран остава един от основните доставчици на петрол за Китай, но забавянето на растежа на икономиката на азиатската държава е факт. От друга страна, ядрената програма отнема години и много финанси и инвестиции. Дългогодишните икономически санкции, липсата на сериозни финансови резерви, забавянето на растежа на китайската икономика са фактори, които са оказали влияние върху решението на Иран да се отвори към Америка и Запада. След дългогодишни преговори, на 16 януари 2016 г. се подписа споразумение за отмяна на икономическите санкции.

След 15 години икономическа изолация това е много важен момент за Техеран и иранският президент ще се стреми да извлече максималното от затоплянето на отношенията. Но това отваряне на страната е само икономическо, не политическо. Русия продължава да е близък „приятел на Иран, който подкрепя страната в трудни времена”, както наскоро се изрази Али Акбар Салехи, председател на Организацията за атомна енергия на Иран. Иран едва ли ще е трамплин за САЩ, който да помогне на Вашингтон да върне доминиращата си позиция в Близкия Изток, и в частност Сирия.

До каква степен сегашното положение е възможно в дългосрочен план и дали потенциален ответен удар от страна на Саудитска Арабия и Израел няма да помрачи отношенията Иран-Запад? Труден въпрос.

Едно е сигурно: Мирът в Близкия Изток си остава мираж и големите играчи ще продължат да се борят за надмощие в региона, докато черното злато тече.