Обединяваме администрацията в земеделския сектор

За реформите в земеделието, борбата със злоупотребите, руското ембарго и българските производители, Economic.bg разговаря с Румен Христов, депутат от Реформаторския блок и председател на Комисията по земеделие.

- Г-н Христов, какво наложи закриването на Националната служба по зърното?

Стараем се да направим оптимизация на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и неговите структури. От една страна, имаме желанието държавната администрация да бъде оптимизирана. Знаете, че публичната администрация е около 500 хил. души, което е твърде много. Нашата теза е, че трябва да имаме малко на брой, добре платени, добре образовани и добре обслужващи гражданите администратори.

От друга страна разхвърлянето на твърде много служби не дава възможност на принципала – министъра на земеделието и ръководството на МЗХ да осъществяват ефективен контрол.

Де факто всички функции на службата се запазват, само централното управление ще бъде съкратено, като се спестяват средства от директор, отделно счетоводство, отделен касиер, личен състав и т.н. Тези функции се прехвърлят към една от дирекциите в МЗХ, а служителите на службата по зърното стават част от областните земеделски служби.

Лабораториите, които досега играеха ролята на куриерски служби, тъй като не разполагаха с достатъчно апаратура за изследване качеството на зърното и се налагаше то да се изпраща в централната лаборатория в София, се прехвърлят заедно с нея към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

При новия закон събирането на информация, декларирането на количествата, декларирането на складовете, които ще бъдат използвани за съхраняване на зърно, са по-стриктни, отколкото при досегашния.

Така че опасенията, че няма да знаем какво се произвежда, че ще стигнем едва ли не до зърнена криза, са напълно неуместни. Това е една обикновена оптимизация, от която се надяваме, че отрасълът ще спечели. Идеята категорично беше подкрепена и от браншовите организации, които присъстваха на заседанието на парламентарната комисия по земеделие. Имаше конструктивен дебат, законопроектът беше обсъждан и на страницата на МЗХ и бяха чути всички аргументи.

Откак бе създадена през 1998 г., службата изигра своята роля. Сега функциите й могат да бъдат интегрирани към МЗХ и контролът да бъде по-директен и засилен.

Целта ни категорично не е да уволним някого и да назначим друг. Нямаме подобни намерения.

- Как ще коментирате появилите се съмнения, че закриването на тази служба ще доведе до увеличаване на сивия сектор в производството и търговията със зърно?

Категорично не съм съгласен. Дори се учудих от твърденията на опозицията, че законът бил лобистки. Новият режим за регистрация, съхраняване и наблюдение на произведените количества зърно е много по-стриктен от стария. Не виждам нищо лобистко в него.

Т.нар. сив сектор се свързва с лошата практика за източване на ДДС. Знаете, че там се взема решение за т.нар. обратно начисляване, което се гласува и действа година за година. Предполагам, че и догодина това решение ще остане същото, защото видяхме, че тазгодишното изпълни целта си и няма причина да го променяме.

Този въпрос се решава със Закона за държавния бюджет, който предстои да бъде обсъждан и гласуван в края на годината, така че не може да се каже предварително. Моята позиция като председател на Комисията по земеделие ще бъде обратното начисляване да се запази и през следващата година.

- Смятате ли, че премахването на тази служба ще намали регулациите и ще подобри конкуренцията и пазарните условия за производителите и търговците на зърно?

Убеден съм, че няма да навреди на пазарните отношения в отрасъла. Не мога да кажа дали ще способства, но със сигурност няма да попречи. Не е пресилено да се твърди, че зърнопроизводството у нас е не на европейско, а на световно ниво. От бранша дори повдигат въпроса за отпадане на европейските субсидии, защото вече са силни и конкурентоспособни. Така че колкото повече пазар и конкуренция, толкова по-добре за всички нас.

- Голяма част от произведеното у нас зърно директно се изнася. Не мислите ли, че е по-добре да го преработим и да създадем продукт с по-висока добавена стойност, вместо да изнасяме суровина?  

Напълно съм съгласен. Това е проблем, който не може да бъде решен за 1 или 2 г., но тенденцията е такава. Помощите, които получаваха българските зърнопроизводители от държавния бюджет през последните години, след необходимата нотификация на ЕС, вече ще бъдат насочени към други сектори от земеделието, защото те изостанаха. Обсъдихме въпроса с Асоциацията на зърнопроизводителите и имаме тяхното съгласие.

Те се съгласиха и да използваме зърното, което произвеждат, за създаването на други продукти с по-голяма добавена стойност. Имам предвид и отглеждането на животни, създаване на животинска продукция – мляко, яйца, сирене и т.н.

Затова държавните помощи вече ще бъдат насочени приоритетно в сектори животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биоземеделие, с цел да произвеждаме продукт с по-висока добавена стойност.

- Как ще се процедира с Гаранционния фонд и активите му? В какъв размер са те?    

Активите на фонда са в размер на няколко милиона. Има конкретна процедура, която е в правомощията на министъра на земеделието. Сигурен съм, че няма да има злоупотреби и въпросът ще бъде решен справедливо и законно.

- Значи всичко това е една чисто структурна промяна, която цели намаляване на регулациите и няма да попречи на процесите в сектора?

Да, разбира се. По същите причини скоро предстои закриването на Националната служба по контролно-техническа инспекция. Сигурен съм, че и там ще има много гласове против. В момента администрацията в сектор земеделие е твърде раздута и тежка. В областите имаме областна земеделска служба, областно управление по горите, областна служба по зърно, областна служба контролно-техническа инспекция, областните подразделения на БАБХ  и т.н. Това са петнайсетина служби, всяка в отделна сграда, с отделно ръководство, с отделен шофьор и секретарка.

Амбицията на МЗХ и Комисията по земеделие е да консолидираме всички тези ведомства, ако има възможност да ги съберем под един покрив. Със сигурност няма да се получи навсякъде, но се надяваме на повечето места да ги съберем в 1-2 сгради, така че когато отиде земеделски производител, той да бъде обслужен комплексно от всички служби.

Ако ограничим броя на регионалните началници, би било по-лесно и за министъра да комуникира с тях. Стремим да се намалим администрирането в отрасъл земеделие, защото производителите, които по цял ден са на полето, нямат много време, за да ходят до всяка отделна служба, да дават отчети, да получават информация, да попълват документи и т.н. Опитваме се да облекчим работата на земеделските производители. 

- Въпросът за руското ембарго и обезщетенията за нашите земеделски производители също е особено актуален. Смятате ли, че предвидените обезщетения от страна на държавата и ЕС са съотносими със загубите от руските контрасанкции?

Обезщетенията не са реципрочни на загубите не само в България, но и в целия ЕС. Темата беше обсъдена по време на срещата с комисаря по земеделието Фил Хоган, който наскоро беше на посещение в София. Държа България като лоялен член на НАТО и ЕС да бъде и лоялен партньор при вземането на общи решения.

Трябва да търсим начин да компенсираме нашите производители за изгубените пазари. Преките загуби в животновъдството и зеленчукопроизводството са около 10-12 млн. евро. Падането на цените на млякото, което е с най-ниските изкупни цени през последните 5 г., понижаването на цените и на други продукти, водят до косвени загуби в рамките на 70-80 млн. евро.

В сектор плодове и зеленчуци, където сме кандидатствали за помощ, заявените от нас преки загуби са в размер на около 400 хил. евро.

За средностатистическия български производител затварянето на руския пазар е голям проблем, тъй като голяма част от продукцията му за износ беше насочена именно натам.

Все още нямаме твърдо обещание, че ще получим необходимите обезщетения от ЕС, но трябва често да повдигаме въпроса и да искаме компенсации, които са напълно основателни. Трябва да отстояваме нашия интерес.

- Според много специалисти руското ембарго е проблем, който засяга целият ЕС, съответно и мерките за решаването му трябва да бъдат общоевропейски. Какво е вашето мнение?

Абсолютно съм съгласен с тази позиция. Европейският фонд за гарантиране на земеделието трябва да бъде достатъчно коректен към българските производители и това, което сме оценили като загуби от руското ембарго, да бъде компенсирано.

Експерти и политици са единодушни в тази позиция. Дори и премиерът при срещата си с комисар Хоган заяви недвусмислено, че държим да получим адекватно обезщетение за загубите.