Област Велико Търново: добър икономически растеж, лоша демографска картина

Брутният вътрешен продукт в област Велико Търново нараства по-бързо от средния за страната спрямо населението. Работната сила е сред най-високообразованите, но застаряването на населението е предизвикателство пред пазара на труда. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и чуждестранните инвестиции се увеличават значително. Делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа е нисък. Усредненият размер на разглежданите местни данъци в общините от областта остава висок. Оценката за степента на прозрачност на местните администрации се повишава.

Общата тенденция на застаряване на населението в страната е особено силно изразена във Велико Търново. По образователни показатели областта е на сравнително добра позиция. Броят на студентите в областта спрямо населението е най-високият в страната. Броят на леглата в многопрофилните болници се запазва изключително нисък. Регистрираните в областта престъпления се повишават, като делът на разкритите престъпления остава висок. Обемът на образуваните битови отпадъци е под средния за страната. Културният живот в област Велико Търново е интензивен.

Икономическо развитие

Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в област Велико Търново нараства по-бързо от средния за страната спрямо населението и през 2022 г. и достига 18 хил. лв., подреждайки областта на десето място. Заплатите и пенсиите в областта се увеличават с близък, макар и по-нисък, до средния за страната темп. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 16,1 хил. лв. през 2022 г., а средната месечна пенсия – 738 лв. (при 784 лв.) през 2023 година. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство леко се повишава, но все още е под средния за страната. След двугодишно намаление през 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, се увеличава значително до 28,9% (при 20,6% в страната).  

Пазар на труда

Предизвикателство пред пазара на труда в област Велико Търново остава общото застаряване на населението. Делът на трудоспособното население в областта се понижава леко и продължава да е сравнително нисък – 56,3% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Същевременно заетостта се повишава, а безработицата намалява. Коефициентът на заетост достига 80,0% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 5,4% (при 5,3% в страната). 

Работната сила в областта е сред най-високообразованите. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование е 8% (при 15% в страната), а с висше образование – 30% (при 31% в страната).

Инвестиции и бизнес

Броят на нефинансовите предприятия и през 2022 г. остава сравнително нисък – 55 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и чуждестранните инвестиции нарастват значително, но докато вътрешните инвестиции спрямо населението са по-високи от тези в повечето области, чуждите инвестиции продължават да са под средните (1380 евро на човек при 4544 евро на човек в страната). Сравнително нисък остава и обемът на произведената продукция спрямо наетите (93,0 хил. лв. при 122,4 хил. лв. в страната), както и делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби (20% при 29% в страната).  

Относителният размер на разходите за научноизследователска и развойна дейност е нисък – 28 лв. на човек (при 195 лв. на човек в страната) през 2022 година.

Инфраструктура

Като своеобразен център на Северна България област Велико Търново се отличава с висока гъстота на пътната и железопътната мрежа. Пътната мрежа е 20,1 км на 100 кв. км територия (при 18,0 км на 100 кв. км в страната), а железопътната – 5,0 км на 100 кв. км територия (при 3,6 км на 100 кв. км в страната). В същото време обаче делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа е нисък – 16% при 19% в страната през 2023 година. Качеството на пътищата продължава да се повишава и делът на пътната настилка в добро състояние вече е значително над средния – 47% в областта при 40% в страната. През 2023 г. делът на домакинствата с достъп до интернет е 87% (при 89% в страната).

Делът на населението с достъп до обществена канализация остава сравнително нисък (68% при 75% в страната), както и този на свързаната с пречиствателни станции за отпадъчни води канализация (61% при 67% в страната).

Местни данъци

Усредненият размер на разглежданите местни данъци в общините от област Велико Търново остава сравнително висок и през 2024 година. Значително по-висок е размерът на данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица (2,68% при 2,15% в страната) и при прехвърлянето на собственост (2,97% при 2,82% в страната). Сравнително висок остава и данъкът върху превозните средства.

В рамките на областта най-високи са усреднените данъци в община Горна Оряховица, а най-ниски – в община Сухиндол.

Администрация

През 2024 г. самооценките на общините в областта за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ остават под средните за страната. Оценката за степента на прозрачност в работата на местните администрации се повишава и отново надхвърля средната за страната – 71,1% (при 69,3% в страната).

Финансовата самостоятелност на общините в областта продължава да е по-ниска от средната за страната. Делът на собствените от общите приходи на общините в областта е средно 21% (при 27% в страната). По-ниско и намаляващо остава и покритието на общинските разходи с местни приходи – 67% (при 74% в страната) през 2023 година.

Социално развитие

Демография

Общата тенденция на застаряване на населението в страната е особено силно изразена в област Велико Търново и през 2023 година. Механичният прираст е положителен (1,4‰), но не успява да компенсира силно отрицателния коефициент на естествен прираст в областта (–10,3‰ при –6,8‰ в страната). Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,9% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години  – 27,4% (при 23,8% в страната).  

Гъстотата на населението в урбанизираните територии е ниска (861 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната).

Образование

По образователни показатели Велико Търново е на много добра позиция сред останалите области в страната. Делът на децата в детските градини е сравнително висок (92% при 88% в страната), а нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас продължава да се повишава и през 2023 г. и остава над средния – 93% в областта при 90% в страната. Влошаване се наблюдава при дела на второгодниците, но той се запазва по-нисък от средния за страната.

Представянето на учениците в областта е под средното за страната и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 39,3 т. (при 42,9 т. в страната), а на матурата по български език и литература – „Добър“ 4,24 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки е 9,6% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите във Велико Търново намалява, но областта продължава да е на първо място в страната с 69,5 студенти на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души в страната).

Здравеопазване

Делът на здравноосигурените лица в областта нараства, но остава под средния за страната (93% при 95% в страната) през 2023 година. Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е над средния за страната, но този на лекарите специалисти е значително по-малък.

Броят на леглата в многопрофилните болници остава изключително нисък (3,6 на хиляда души от населението при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им също е сравнително малка (49% при 56% в страната). Това означава, че е много вероятно жителите на областта да търсят болнично лечение в съседни области, например в Плевен. Във Велико Търново се наблюдава и недостиг на аптеки.

Коефициентът на детската смъртност силно намалява и е под средния за страната. Същевременно средната продължителност на живота се повишава, но остава по-ниска от средната – 72,9 години в областта при 73,5 години в страната.

Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Велико Търново остава сравнително ниска и през 2023 г., което се отразява и на бързината на правораздаването. Средната действителна натовареност на съдиите в Окръжния съд е 10,6 дела месечно (при 14,4 в страната), а в Административния съд – 12,6 дела (при 14,8 в страната). В 3-месечен срок приключват 92% от наказателните дела (при 91% в страната). При делата в Административния съд този дял е 82% (при 72% в страната), а при гражданските дела в Окръжния – 75% (при 65% в страната).

Относителният брой на престъпленията се повишава леко през 2023 г., но остава по-нисък от средния за страната. Регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността достигат 10,9 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията пък се повишава до 63% при 53% в страната. Броят на полицаите обаче остава сравнително нисък – 3,8 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).

Околна среда

През 2022 г. обемът на образуваните битови отпадъци е близък, но под средния за страната – 483 кг на човек годишно в областта при 488 кг на човек в страната. Същевременно на практика целият обем се предава за третиране и рециклиране (при 76% в страната).

Сравнително нисък е делът на горската територия – 23% (при 33% в страната), но и нарушената територия е относително ограничена – 0,2% (при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности в областта са сравнително малко. Сравнително високите температури през 2023 г. водят и до по-висока oт средната необходимост от охлаждане.

Култура

И през 2023 г. броят на посещенията на местните кина, театри и музеи в областта продължава да се повишава. Посещенията в кината достигат 608 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната), а на театрите – 260 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната). Спрямо населението област Велико Търново се нарежда на второ място по посещения на музеи (след област Габрово) с 2297 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната). Сред разглежданите индикатори в сферата на културата единствено посещенията в библиотеките намаляват, но се запазват над средните за страната – 784 на хиляда души при 679 на хиляда души в страната.

Броят на леглата в местата за настаняване спрямо населението нараства, но остава сравнително нисък – 26 на хиляда души при 56 на хиляда души в страната. Това е и причината за относително ниския брой на реализираните нощувки в областта (1621 на хиляда души при 4167 на хиляда души в страната), както и на тези, направени през онлайн платформи на споделената икономика (361 на хиляда души при 500 на хиляда души в страната).

Източник: Институт за пазарна икономика