Образованието – част от политиката, жертви са децата

Говорят ли си образователното и здравното министерство? И ако си говорят, чуват ли се какво казват на хората? Отстрани изглежда, че нещо в комуникацията им куца, защото с последните си  ходове да затвори в последния момент всички училища в тъмночервените зони, здравният министър Стойчо Кацаров постави под съмнение плана на МОН, в който подробно беше разписано как да се действа при разрастване на четвъртата вълна, така че училищата да не бъдат затваряни изцяло.

По данни на Столичната регионална здравна инспекция карантинираните паралелки са 4% в начален етап на обучение, 7% – в прогимназиален, 8% в гимназиален и е напълно възможно да има присъствено обучение от 1. до 4. клас поне до другата седмица, за да могат родителите и учителите да се организират, а не да се чудят какво да правят. Това предложение изглеждаше приемливо, още повече, че ГЕРБ бяха критикувани справедливо именно заради решения, които се взимаха в последния момент и които показваха на всички, че няма план, който да се следва.

Каква е тази политика?

Според шефа на синдикат „Образование“ Юлиян Попов разминаването между институциите се дължи на политика.  „Има плановост на  действията с МОН, с които работим и те се държат адекватно, но със здравното министерство-не. В МЗ не се съобразяват с експертните ни препоръки и за съжаление решенията, които взимат, са във вреда на учениците и на учителите, а така системата ще работи много трудно, защото дистанционното обучение е пагубно за начален етап“, коментира пред Economic. bg още Попов.

Гняв и хейт събра и начина, по който беше обявено затварянето на образователните институции. То официално беше оповестено в края на работния ден в сряда и обърка родители и учители, които се видяха в чудо как да се организират за часове, така че децата от 1 до 4 клас да могат да си вземат учебниците от затворените на другия ден училища, а родителите да намерят решение кой да стои при най-малките ученици, за да им помага да учат.

Един от заместниците на Кацаров направи още по-видима разликата между обещано и изпълнено, като заяви, че обмислят до месец да въведат зелен сертификат за учители. Макар Николай Денков да каза, че ако го направят сега, системата ще остане без педагози.

Ако това не е някакъв дълбоко замислен ход за тестване на мнението на учителите, голяма част от които са неваксинирани и поради непоследователната политика на властта по този въпрос, подобни решения изглеждат нелогични. Самият Стойчо Кацаров заяви преди да стане министър, че изискването за зелен сертификат за пътуване и работа е класически пример на дискриминация. От МОН също твърдяха, че ваксинацията е доброволен акт.

Дори и да въведат зелени сертификати в училищата, кой ще е оторизиран да ги проверява? Ако се въведе такова изискване, то ще срещне съпротива“, прогнозира Попов. 

Ситуацията, в която ни вкараха, сигурно си има просто обяснение. Сегашното втърдяване на позициите нищо чудно да цели да насочи дебата към сертификатите и така да отклони вниманието от двете кампании – за парламент и президент. Вероятно са калкулирани някакви политически ползи, но този подход не е много здравословен за системата на образованието, която има нужда от спокойна среда, за да е качествено обучението. Нищо не пречеше да се проведе сериозна и дълга разяснителна кампания за ползата от ваксините, а не политици да дават разнопосочни сигнали, които объркват хората и сеят недоверие в държавата.

Ако властта не е целяла този ефект, то тогава излиза, че работи срещу себе си. Социолозите вече предупреждават, че очакват спад на поддръжниците на президента Румен Радев.