Очаквано проблемните кредити започнаха да растат

Лошите и преструктурирани кредити са започнали да растат през април – най-тежкият месец от началото на коронакризата. Увеличението на заемите, които не са обслужвани между 90 и 180 дни, или са преструктурирани, са нараснали с близо 130 млн. лв. за един месец. Така делът им се е покачил до 11.43% от общия обем на отпуснатите в страната заеми (46.5 млрд. лв. без овърдрафта).

Трябва да се има предвид, че тук не влизат предоговорените заеми във връзка с одобрения от Европейския банков орган Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества. По силата на тази разпоредба, одобрена и от Българската народна банка, физическите и юридическите лица можеха да получат 6-месечна отсрочка за погасяване на заеми към банките, без това да влиза в балансите на кредитните институции и без да се налага те да ги провизират.

Отсрочката обаче означава, че ще трябва да се платят допълнителни лихви за периода, в който не се плаща главницата. Тази допълнителна цена се добавя към вноските, които ще започнат да се плащат след изтичането на този 6-месечен гратисен период в края на тази година.

От паричната статистика на БНБ се вижда, че кредитирането в България е замръзнало през април и май. Общата стойност на отпуснатите заеми (с включен овърдрафт) е достигнала 63.04 млрд. лв., като за двата месеца има спад от 320 млн. лв. Тоест новоотпуснатите заеми не могат да компенсират погасените и отписаните. Вижда се, че намалението идва основно от фирмените кредити (-154 млн. лв. през май), докато домакинствата продължават да трупат дългове, макар и с по-бавни темпове (21 млн. лв.).

При депозитите продължава да се наблюдава ръст, като през май общото нарастване е с 480 млн. лв., или 0.6% месечно увеличение.