Офшорният вятър среща местна съпротива в Гърция

Надяваме се, че в средносрочен план Гърция ще стане износител на зелена енергия. Искаме да използваме вятърната енергия с акцент върху Егейско море. Това каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на Световния икономически форум в Давос, Швейцария тази година.

В развитието на ВЕИ амбициите на южната ни съседка са да се съсредоточи особено върху развитието на офшорни вятърни паркове, имайки за първа цел 2GW до 2030 г.

Местна съпротива

Това обаче няма да се случи толкова лесно. Националният план на за развитие на офшорни вятърни паркове на Гърция е изправен пред препятствия.  

Сега, от остров Крит и островите в Егейско море до Корфу на запад, голям брой общински и регионални съвети, федерации и туристически асоциации за настаняване, хотелиери и екологични организации формират остро недоволство срещу развитието на офшорни вятърни паркове. Някои от тях дори подготвят правни обжалвания за оспорване на техните стратегически проучвания за въздействие върху околната среда.

В Крит асоциацията на хотелиерите в Ласити смята, че „инсталирането на 75 вятърни турбини, само на една морска миля (1.8 километра) от брега, ще създаде силни сътресения за местната икономика и общество. В продължение на девет години ще има строителна площадка в район с изключителна природна красота, международно известен със своя луксозен туризъм.“

Всички индикации сочат, че съпротивата на асоциацията срещу проекта в крайна сметка  бъдат отнесени до Върховния касационен съд (висшият съдебен орган с правомощия да разглежда дела, оспорени от Апелативния съд).

Възражения срещу офшорните вятърни паркове обаче бяха повдигнати и на други места в южната ни съседка.

Гръцкият план

Гръцката програма за развитие на офшорната вятърна енергия беше обявена през октомври миналата година от Hellenic Hydrocarbons and Energy Resources Management Company (HEREMA) и Министерството на околната среда и енергетиката.

По време на специално събитие беше представена офшорната вятърна програма със своята стратегическа оценка на въздействието върху околната среда (SEIA). Състои се от 25 зони, покриващи общо 2712 квадратни километра, с очакван минимален капацитет от 12.4 GW. По-голямата част от предложените офшорни зони са подходящи за технология за плаваща вятърна енергия.

Това е списъкът на зоните за организирано развитие на офшорни вятърни паркове (OWF-ODA), отговарящи на условията за фазата на средносрочно развитие:

• Източен Крит, където се очаква да бъдат разработени проекти с общ капацитет от 800 MW;
• Южен Родос, с максимална инсталирана мощност между 300 MW и 550 MW;
• Централно Егейско море с максимална инсталирана мощност между 200 MW и 450 MW;
• Оста Евия-Хиос, с максимална инсталирана мощност 300 MW;
• Йонийско море, с максимална инсталирана мощност от 450 MW.

Икономически ползи

Фондацията за икономически и индустриални изследвания (IOBE) е провела проучване за икономическите ползи от развитието на офшорна вятърна енергия в Гърция. То включва оценката на значението на развитието на вътрешна верига за доставки за тяхното изграждане и експлоатация.

Според проучването разполагането на офшорна вятърна енергия може да повиши брутния вътрешен продукт с до 1.9 милиарда евро средно годишно за периода 2024-2050 г., докато годишните държавни приходи могат да нараснат до 440 милиона евро, каза Джордж Маниатис, ръководител на Отдел за секторни изследвания на IOBE. През същия период той може да допринесе значително за заетостта, като поддържа до 44 400 работни места годишно.