Бавният Covid отговор на България поставя икономиката в риск

За сравнение, подходът на Австрия се корени в огромни помощи за бизнеса, които да се „възвърнат“ на бюджета догодина

Атанас Пеканов, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO):

Бавният Covid отговор на България поставя икономиката в риск

Атанас Пеканов по време на участието му в конференцията „България в еврозоната - възможности и предизвикателства“

Снимка: Цветелина Пенкова, евродепутат

Антония Симова Автор: Антония Симова

Избухването на коронавирусната криза наложи стриктни ограничителни мерки по целия свят, които замразиха икономическата активност и бяха причина за икономически срив, невиждан в страните в Европа от 20 и повече години.

Всяка от тях впоследствие активизира ресурсите си и създаде схеми и механизми, които да облекчат икономически шок и да подпомогнат обществото и бизнеса в кризата. Разбира се, те се различават във всяка една страна, като въпросът е да се намери точно този подход, който ще осигури по-слаб спад тази година, по-бързо възстановяване през следващата и увеличаване потенциала на икономиката като цяло.

За коментар дали България е на този път и за сравнение как тя се справя с кризата спрямо големите европейски икономики като австрийската, се обърнахме към Атанас Пеканов, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и докторант и преподавател във Виенския икономически университет. Работил е в Европейската централна банка и е част от стратегическия съвет на президента Румен Радев.

- Г-н Пеканов, какво смятате за социално-икономическите мерки във връзка с коронакризата, които бяха въведени в България в последните месеци?

- Първо, като цяло мисля, че размерът им не е достатъчен, а това е свързано и с дизайна им. В Австрия например в най-тежкия период, когато беше най-голямата блокада и много хора не ходеха на работа, до един милион души бяха покрити от тези схеми за субсидирана заетост. В България не е имало момент толкова много хора да са част от схемите и държавата да им помага. Тук вече може да спорим дали това е заради дизайна на схемата - начинът, по който е проектирана, или просто не е била засегната толкова икономиката, но със сигурност е можело да се подпомогне повече.

Второ, в Австрия освен схемите за заетостта, се поемат и голяма част от фиксираните разходи на фирмите, т.е. правителството им обещава да им плати заемите или всички фиксирани разходи, които имат те за определен период, в който те имат много ниски приходи. По този начин в общи линии държавата субсидира фирмите, за да съществуват те другата година. Да, това са големи разходи за бюджета, но това би трябвало да гарантира, че другата година, когато започне възстановяването на икономиката, същите тези фирми, които буквално до онзи ден са функционирали ефективно, отново ще продължат да работят със същите служители и това ще подпомогне възстановяването.

В България по-скоро управляващите си казват „Да видим какво ще стане“. Проблемът е какво ще стане, ако започнат много фалити, защото това остава дългосрочни последици върху икономиката и намалява потенциала, защото това в общи линии са фирми, които са работили добре, и ще бъдат унищожени в тази криза сега, ако не им се помогне.

- В какво се състои разликата на дизайна на схемите за заетост в България и Австрия?

- За съжаление, в България схемата не беше много добре комуникирана между звената. В Австрия според решението фирмата може да реши на колко часа да намали работното време на дадения служител, който например работи обикновено 40 часа, но вече ще работи само 20 часа. Остатъка от времето, в което този служител вече не работи, се поема от държавата на 80 - 90%. Именно затова броят на подкрепените от схемата фирми е толкова голям в Австрия - много фирми реално, когато нямат много работа, имат нужда само от един или два дни работниците им да дойдат. По този начин много хора се включват в тази схема. Фирмата си работи, но реално само за един или два дни, тогава работниците идват, а останалата част от времето се поема от държавата. И по-късно това омекотява и шока върху потреблението. В Австрия тези помощи може би бяха прекалено щедри от една страна, защото там консумацията почти не спадна, т.е. хората не усетиха голям икономически шок.

- Как се отрази това на бюджета?

- Бюджетът е на -10% до момента за тази година и -6 за следващата, но аз смятам, че в общи линии австрийците имаха добър подход. Да, дефицитът е голям, но те се надяват, че догодина икономическият растеж ще бъде 6%. Когато говорим за дефицит, не е толкова важно той колко е, а как се движи съотношението дълг/БВП. Ако има растеж следващата година, той веднага намалява съотношението, т.е. посредством това, че ти стабилизираш икономиката и се връщаш бързо към растеж, това ти помага. Да, тази година ще има голям съотношение на дълг към БВП, защото както БВП намалява, така и дългът расте, но ако догодина икономиката расте, съотношението намалява.

- Какво смятате за новия поет дълг от 5 млрд. лв. от България? Австрия направи ли стъпки в тази посока?

- Да, всички страни, които следя, поеха нов дълг - и Австрия, и Германия. Въпросът с новия дълг е за какво се изразходват средствата. Това е важното. Често в България изглежда, че се използват за политически цели. Иначе лихвените проценти са изключително ниски - около 0.3 - 0.4% за 10-годишните облигации и съответно това е точният момент, в който да се създава буфер, за да бъде използван. Въпросът е дали знаеш за какво го използваш.

- Последните месеци ДДС бе намален за няколко сектора. Одобрявате ли тази стъпка на българското правителство?

- Смятам, че това беше грешка, защото изглеждаше в общи линии така: „Даваме на този сектор, защото той ни натисна“. Мога да си представя като дългосрочна политика някои стоки да са с по-нисък ДДС, въпреки че това усложнява системата и има някои негативни страни, но от друга страна има и позитиви, ако са насочени към стоки от ежедневна нужда, които по-бедните групи консумират. За отделни сектори отстъпка обаче правят цялата система много комплицирана и в същото време значат отстъпки за някои браншове, които просто имат силата да се наложат.

- Това намаление бе последвано и от много други предложения за промени в данъчната система и от синдикатите, и от бизнеса. Одобрявате ли някои от тях?

- Според мен единственото нещо, по което има консенсус да се случи, е въвеждането на необлагаем минимум. Той ще осигури реално точно на най-ниските подоходни групи повече ресурси и именно те са тези, които веднага ще ги изразходят, защото те са ограничени в ресурсите си и веднага тези доходи ще ги използват, а това ще има стимулиращ ефект. Съответно дали другите данъци да се променят е трудна тема.

- А Австрия направи ли промени в данъчната си система тази година?

- Да. Австрия направи една реформа, за която отдавна се говори и намали първото равнище на данъка върху доходите, който преди беше 25%, а сега е 20%. Това беше планирано преди кризата. Това не е лоша мярка структурно и дългосрочно, но отново не е антикризисна мярка. Големият проблем с таргетирането е, че не искаме да помагаме на групите, които по никакъв начин не са ударени - много от тях реално спестяват повече, защото не излизат или поне не излизаха в продължение на 2 - 3 месеца при най-голямата блокада, т.е. ние не искаме да им даваме още данъчни облекчения, а се опитваме да ги накараме да консумират повече. Проблемът за таргетирането във всички страни е сложен.

- Как ще коментирате надбавките към пенсиите до месец март догодина, планираното увеличение на пенсиите?

- Критичен съм към тези мерки, защото това е нещо, което трябваше да се направи отдавна, но в хубавите години за икономиката, когато имаше висок растеж. Тогава трябваше да се вдигат пенсиите, защото е факт, че са изключително ниски и абсолютно съм „за“ такъв вид реформа, но това по никакъв начин не е някаква антикризисна мярка.

- Коя страна според Вас въведе най-бързо правилните социално-икономически мерки?

- Германия. Там важното беше, че и изпълнението им беше много бързо. В Германия още в края на март беше обявена програма за подпомагане на малките предприятия. Кандидатстването започна веднага и след две седмици на много фирми вече им бе одобрена помощта, а в следващите около три седмици вече им бяха преведени между 5 и 15 хил. евро. Така тези малки фирми веднага са можели да си платят например наема за месеците март и април, след което през май ситуацията се поуспокои и те веднага са почнали отново да функционират на пълни обороти и това реално е пътят към възстановяване на икономиката.

- Австрия има и един от най-известните ски зимни сезони. Как се очаква да се проведе той?

- Да, това е болна тема за нацията в момента. Там имаше много огнища в края на миналия зимен сезон. Предстои да видим дали това ще се отрази на реномето на Австрия като ски дестинация. Със сигурност очакваме много голям спад.

Коментари: 0