Публични финанси
Орешарски: България може да бъде санкционирана от ЕК
Причината - прекомерният бюджетен дефицит
~ 2 мин.
С извършваната бюджетна актуализация дефицитът не намалява, а се увеличава от 3 на 3,3% от БВП. Има реален риск на страната да бъдат наложени санкции от ЕК, както при Симеон Дянков през 2009 и 2010 г. Това написа на профила си във "Фейсбук" бившият министър-председател Пламен Орешарски.
"Изпълнението на бюджета през настоящата година даваше надежди за стъпка в посока на фискалната консолидация. Поне така твърдяха най-вече нефинансистите. Властите периодично се хвалиха с по-добрата събираемост на държавните приходи, дошла в основната си част от мерките, предприети от предходното правителство.", сподели още той. Според него оптимизмът е бил прибързан. Въпреки по-високите приходи и задържаните разходи през първите 9 месеца на годината, се очаква годишният резултат да бъде дори по-лош от планирания.
"Ставаме свидетели на изцяло изпуснат контрол върху разходите", смята Орешарски. "Да реализираш сравнително голямо преизпълнение на приходите и да не се вместиш в предварително планирания бюджетен дефицит си е своеобразно „постижение“, но за съжаление, изцяло с негативен знак.", допълни той.
Според него заложеният за догодина бюджетен дефицит от 2% е добра новина, но недотам реалистична след като правителството с лекота е проиграло възможността за свиване на дефицита през тази година.
Той открои още липсата на каквито и да е политики по отношение на реформите.
"Най-интересната част в проектобюджета, която никой не обсъди, е заявеното намерение на властите да разходват повече от 5 млрд.лв. публични средства за преструктуриране на финансови институции (вж чл.67 и 68). Разбираемо е, че все още няма яснота за мащаба на необходимите интервенции, но не е разбираемо защо само и единствено върху бюджета трябва да падне тежестта по почистването на банковите портфейли", допълни бившият министър-председател.
"Ставаме свидетели на изцяло изпуснат контрол върху разходите", смята Орешарски. "Да реализираш сравнително голямо преизпълнение на приходите и да не се вместиш в предварително планирания бюджетен дефицит си е своеобразно „постижение“, но за съжаление, изцяло с негативен знак.", допълни той.
Според него заложеният за догодина бюджетен дефицит от 2% е добра новина, но недотам реалистична след като правителството с лекота е проиграло възможността за свиване на дефицита през тази година.
Той открои още липсата на каквито и да е политики по отношение на реформите.
"Най-интересната част в проектобюджета, която никой не обсъди, е заявеното намерение на властите да разходват повече от 5 млрд.лв. публични средства за преструктуриране на финансови институции (вж чл.67 и 68). Разбираемо е, че все още няма яснота за мащаба на необходимите интервенции, но не е разбираемо защо само и единствено върху бюджета трябва да падне тежестта по почистването на банковите портфейли", допълни бившият министър-председател.
