Ормузкият проток се превръща в най-скъпия воден път в света

Тесният воден път, който свързва Персийския залив с Оманския залив и останалата част от света, никога не е бил подлаган на толкова сериозно внимание. При нормални условия през него преминават приблизително 20% от световната търговия с петрол и 30% от глобалните доставки на торове.

Но сега той се е превърнал в ключово бойно поле във войната с Иран, която навлиза в третата си седмица – място, където петролът и корабоплаването се превръщат във фронтова линия на икономическата война.

Това, което някога беше среда, чувствителна към смущения, сега се превърна в трайно враждебна оперативна зона, където жизнеспособността на плаванията, застрахователните полици и тактическите условия в реално време са основни ограничения“, заяви пред Euronews Марко Форджоне – директор на базирания във Великобритания Chartered Institute of Export and International Trade.

Въпреки обещанието на Съединените щати да облекчат затрудненията в Ормузкия проток, стотици кораби и танкери продължават да стоят в изчакване от двете страни на водния път.

Ракетни атаки, заплахи от мини и разполагане на военноморски сили драстично намалиха корабоплаването, повишиха разходите за застраховане и тласнаха енергийните пазари в режим на криза.

Застрахователните премии скачат рязко

Застраховките срещу военен риск за кораби, преминаващи през Ормузкия проток, нараснаха драматично от началото на войната с Иран.

Форджоне отбелязва, че макар за кратко застрахователното покритие да е било изтеглено, премиите са се увеличили с между 200 и 300% – ниво, което е трудно устойчиво в дългосрочен план.

Преди кризата застраховката срещу военен риск за кораб, преминаващ през Персийския залив, е била между 0.02 и 0.05% от стойността на плавателния съд.

От началото на военните действия премиите са скочили до между 0.5% и 1% от стойността на кораба – или дори повече.

Това означава, че за танкер на стойност 120 милиона долара обичайната премия от приблизително 40 000 долара вече струва между 600 000 и 1.2 милиона долара за едно единствено пътуване.

Верижните ефекти от този скок на цените означават, че последствията ще бъдат усетени от потребителите на бензиностанцията или в супермаркета в рамките на няколко седмици.

Този натиск вече повиши тарифите за превоз на танкери и когато тези разходи се прехвърлят по веригата – през рафинериите и логистичните мрежи – те в крайна сметка достигат до потребителите под формата на по-високи цени на горивата“, отбеляза Форджоне.

Как реагират корабните компании

Някои от най-големите превозвачи в света – като Maersk, MSC, CMA CGM и Hapag-Lloyd – са спрели плаванията през Персийския залив, докато други пренасочват товарите далеч от протока, което може да удължи времето за транзит.

Много компании вече са принудени да включат геополитическия риск в оперативното си планиране.

Кристофър Лонг, директор по разузнаването и риска в Neptune P2P Group, отбелязва, че това включва по-внимателно наблюдение на информацията за заплахи, преоценка на времето за преминаване и гарантиране, че корабите се движат през по-рисковите зони с подходяща ситуационна осведоменост.

Компаниите също така преразглеждат плановете за действие при извънредни ситуации, готовността на екипажите и комуникационните протоколи, така че корабите да могат да реагират по-ефективно, ако условията за сигурност се влошат още повече“, каза Лонг.

От търговска гледна точка Форджоне отбелязва, че „за бизнеса посланието е ясно – укрепването на устойчивостта на веригите за доставки вече не е по избор, а спешен стратегически приоритет“.

Пренасочването или отклоняването на маршрути има своите ограничения заради географията на Персийския залив, което оставя на компаниите много малко алтернативи.

Затова диверсификацията на веригата на доставки, обяснява Форджоне, ще намали зависимостта от един-единствен партньор и ще позволи на бизнеса да поема по-ефективно сътресенията.

Когато възникнат смущения, фирмите с множество източници на доставки са по-добре защитени, защото могат бързо да се адаптират и да поддържат непрекъснатост на дейността.“

Форджоне подчерта също, че по-голямата видимост и прозрачност във веригата на доставки ще позволят на компаниите да откриват слабостите рано и да ги адресират, преди да ескалират.

Военноморски ескорт: може ли многонационална намеса да помогне?

След като най-малко 16 плавателни съда са били атакувани или повредени от началото на конфликта, Съединените щати обещаха военноморски ескорт за кораби и танкери, преминаващи през Ормузкия проток.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп също призова държави, които силно разчитат на продукти от Персийския залив – като Китай, Япония, Южна Корея, Франция и Обединеното кралство – да изпратят военни кораби, за да осигурят безопасен коридор за търговските съдове.

Но струва ли си рискът от подобно пътуване?

Лонг, който е и бивш офицер от британските военноморски сили, смята, че военноморските ескорти и патрули осигуряват важен слой на увереност, но компаниите ще продължат да разглеждат водния път като високорискова оперативна среда, дори когато присъстват сили за сигурност.

Иран засилва заплахите си да държи Ормузкия проток фактически затворен, предупреждавайки корабите да не преминават с риск да бъдат атакувани.

Продължителна кампания на смущения може потенциално да дестабилизира световната икономика – ефект, чието преодоляване може да отнеме години.

Какво би предизвикало мащабен многонационален военноморски отговор?

Значителна ескалация, включваща директни атаки срещу търговски кораби или продължително нарушаване на морската търговия, може да предизвика по-силен многонационален отговор.

Исторически погледнато, заплахите за критично важни морски коридори са предизвиквали координирани военноморски разгръщания, насочени към възстановяване на сигурността и свободата на корабоплаването“, допълни Лонг.

Навигиране в условията на несигурност

Нарушенията на морските транспортни коридори не са нещо ново, но ако военните действия в Ормузкия проток не отслабнат – а същевременно митата по света продължат да се увеличават – икономистите предупреждават за далечни верижни ефекти и продължителна несигурност.

Търговски експерти като Форджоне призовават правителствата и бизнеса да подновят усилията си за укрепване на икономическата сигурност, наричайки я „стратегическа необходимост, а не политически лукс“.

Един от най-ефективните начини за изграждане на тази устойчивост е задълбочаването и разширяването на търговските споразумения с широк кръг държави и региони, което помага на страните да останат конкурентоспособни в една все по-протекционистка глобална среда“, заключи той.

Получаването на достъп до нови пазари значително би разширило възможностите пред бизнеса да диверсифицира своите вериги за доставки, създавайки алтернативни източници на доставки, които могат да помогнат на компаниите да устоят на турбулентни времена.