Оръжия за Киев, но газ от Москва: Как ЕС помага на руската военна машина

Измина повече от месец, откакто Русия започна инвазията си в Украйна, а Европейският съюз отделя малко време, за да погледне назад към най-неистовия месец в историята си. Гледайки как войната се развива на прага на ЕС, Брюксел отприщи редица санкции, различни от всичко, което Блокът някога е налагал, обобщава в свой анализ Euronews.

Ако миналите конфликти се характеризираха с летаргични действия, вътрешни дреболии и фракционност, войната в Украйна инжектира в ЕС нов дух на решителност, желязно единство и нечувана бързина на действията. 27-те държави санкционираха почти всеки един възможен сектор на руската икономика: централната банка, финансовата система, самолетната индустрия, полупроводниците, луксозните стоки, държавните медии – всички те станаха жертва на отмъщението на 27-те обединени държави членки.

Болката от мащабните мерки вече се усеща в Русия - западните компании масово напуснаха страната, официалната инфлация нарасна до 12.5%, чуждестранните резерви станаха недостъпни и перспективата за суверенен фалит надвисва над цялата страна. Но Кремъл, необезпокояван от международното осъждане, продължава военната си кампания, въпреки борбата на украинските сили да изтласкат нахлуващата армия. За ЕС стагнацията във военните действия предлага шанс да си поеме дъх и да си направи равносметка.

Отсрочката идва след неуспешен опит за налагане на ембарго върху руските петролни продукти, един от най-печелившите източници на приходи за Москва. Предложеното наказание, вече въведено от Съединените щати, се оказа твърде тежко за някои зависими от петрола страни от ЕС.

Тъй като енергийната забрана отпада, поне за момента, отговорът на Блока навлиза в рефлексивна фаза за оценка на практическия успех на неговия огромен набор от санкции.

След двудневна среща в Брюксел, чийто списък с гости включваше не друг, а президентът на САЩ Джо Байдън, лидерите на ЕС отбягваха всякакви нови съобщения и просто се заклеха да „затворят вратичките“ на Русия и възможното заобикаляне на мерките.

Не забравяйте, че пакетът от санкции, който е в сила в момента, е най-тежкият пакет, който съм виждал в живота си като политик“, каза миналата седмица премиерът на Нидерландия Марк Рюте.

„Ако искаме да наложим нови санкции, те трябва да са реакция на нещо“, каза неговият люксембургски колега Ксавие Бетел, описвайки настоящия етап от войната като „статукво“.

Липсата на нови решения беше в рязък контраст с язвителните думи на украинския президент Володимир Зеленски.

Вие сами трябва да решите с кого сте веднъж завинаги“, каза Зеленски на Виктор Орбан, унгарският премиер, който се противопостави на енергийната забрана.

Дори ако призивът на Зеленски не беше достатъчен, за да повлияе на лидерите на ЕС, които свикнаха с пламенните изказвания на президента, думите му все пак подчертаха дилемата около Блока в този конкретен момент от конфликта - може ли ЕС да си позволи да седи и да чака санкциите?

В очакване на петия пакет

По време на конфликта, Брюксел номерира всеки набор от санкции, които налага, за да подчертае неговия количествен и натрупващ се характер. Последният транш от санкции, обявен за „четвърти“, наред с други мерки, установи забрана за износ на луксозни стоки, произведени в ЕС на стойност над 300 евро и премахна статута на Русия на най-облагодетелствана нация в Световната търговска организация (СТО).

Европейската комисия потвърди пред Euronews, че „не се подготвя нищо ново“ за пети пакет, но изпълнителната власт е готова да представи на държавите членки варианти според това как ще се развие войната.

Говорителят на ЕК обаче отбеляза, че въвеждането на повече санкции зависи не толкова от развитието на войната на място, а най-вече от решителността на държавите членки да наложат нови мерки.

Използването на биологични и химически оръжия от Русия срещу украинците ще бъде „пълна промяна в играта“, която ще изисква изключителна реакция не само от ЕС, но и от НАТО”, каза служителят.

За момента ЕС се фокусира върху затягане на съществуващите мерки, прецизиране на тяхното прилагане и изключване на възможността лица и компании от черния списък да намерят изход от ситуацията. Подходът на изчакване е приветстван в някои страни, като Германия и Нидерландия, които имат дълбоки връзки с Русия и се нуждаят от повече време, за да се адаптират към новото нормално, но също така породи опасения относно умората от санкции, която може да стесни „пространството за дишане” на Путин.

„Ключово е тези санкции да са напълно ефективни, като ограничават възможните заобикаляния. Пропуските трябва да бъдат коригирани незабавно", каза в изявление пред Euronews Дейвид Макалистър, германски евродепутат, който председателства комисията по външни работи на Европейския парламент.

„Допълнителните ограничителни мерки остават за разглеждане на масата в зависимост от действията на Кремъл“, добави той.

Неговият колега Натали Луазо, френски евродепутат от Renew Europe, която е близък сътрудник на президента Еманюел Макрон, не е съгласна с оценката, като твърди, че „немислимото“ ниво на разрушения и броят на цивилните жертви, оправдават оказването на „допълнителен натиск върху Русия да спре тази брутална война“.

Не мисля, че трябва да чакаме, за да задействаме допълнителни санкции. Подкрепям пълната и временна забрана на руския петрол и въглища, за да се спре финансирането на войната”, каза Луазо пред Euronews.

Коментарите ѝ повториха тези на Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, който наскоро каза, че Европа не може „да създава впечатление на умора от санкциите“.

Въпреки че Комисията отказа да предостави конкретни подробности за потенциален пети пакет, опциите могат да включват ограничаване на достъпа на руски кораби до ЕС, разширяване на каталога на забранения износ, разширяване на списъка на санкционираните олигарси и изхвърляне на повече руски банки от системата SWIFT.

Забраната на SWIFT беше счетена за разочароваща, тъй като беше насочена само към 7 банки и очевидно пропусна първата и третата по големина институции в Русия - Сбербанк и Газпромбанк, поради ролята им в управлението на транзакции, свързани с природния газ и петрола.

„Субсидиране на двете страни в конфликта“

В Брюксел и в другите столици служителите настояват, че арсеналът от санкции на ЕС все още е широк и богат, и европейците трябва да се гордеят с отговора си срещу войната, която руският президент Владимир Путин започна.

Но когато войната навлиза във втория си месец, изключително важният въпрос за енергията постепенно завзема целия дебат, засенчва миналите санкции и привлича цялото внимание.

Русия извършва сериозни и ужасни престъпления срещу невинни цивилни в Украйна всеки ден. Докато купуваме енергия от Русия, ние помагаме на руската военна машина да извърши тези зверства", каза за Euronews Урмас Пает, естонски евродепутат.

От началото на инвазията в Украйна на 24 февруари, ЕС е похарчил над 21 млрд. евро за руски изкопаеми горива, включително 13 млрд. евро за газ, според данни на Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух (CREA).

Отказът на Bлока да се насочи към енергийния сектор - който носи над 40% от приходите на федералния бюджет на Русия - възпрепятства ефективността на всички други „масови“ санкции, както ги нарича Брюксел. Това осигурява така необходимия за Путин спасителен пояс, с който да продължи военната си кампания.

„В този смисъл санкциите на ЕС не произвеждат краткосрочните ефекти, които са съизмерими с масовото насилие и опустошения, които руската армия извършва в Украйна“, казва Стивън Блокманс, директор в Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).

Ситуацията се превърна в „голямо главоболие” за ЕС, особено след като САЩ - страна с по-висока степен на самоувереност - обяви пълна забрана на руския внос на енергия.

Блокманс вярва, че 27-те страни членки все още имат място за маневриране и могат да подобрят координацията със съюзниците, за да гарантират, че наложените санкции „ще станат неизбежни и ще са устойчиви на куршуми”.

Но Блокът се намира в противоречива позиция, „финансирайки” и двете страни на конфликта, като купува газ от Москва и изпраща оръжия в Киев”, отбеляза той.

Лидерите на ЕС осъзнаха своите съучастнически действия и се подтикват взаимно да предприемат драстични мерки и да спрат кранчето на Кремъл. Но политическият консенсус, който е от решаващо значение в Блока за одобряването на нови санкции, просто не съществува и изглежда малко вероятно да се материализира, докато войната се намира във фаза на безизходица.

„Основното правило е, че санкциите трябва да имат много по-голямо въздействие върху руската страна, отколкото върху европейската страна. Ние не водим война срещу себе си”, посочи белгийският премиер Александър Де Кру.

Върху европейските столици натежава продължаващият срив на властта, който засяга континента от края на лятото. Цените на газа скочиха до небето заради несъответствието между търсенето и предлагането, което донесе на потребителите и компаниите невероятно високи сметки. Войната само послужи за изостряне на кризата и накара някои лидери да се страхуват „да си играят” с деликатните енергийни доставки.

Но инвазията разкри и голямата уязвимост на ЕС: неговата дълбока и скъпа зависимост от руските изкопаеми горива. Комисията разкри амбициозна пътна карта за намаляване на вноса на руски газ с две трети преди края на годината, въпреки че все още се уточняват конкретни подробности.

Плановете предоставят на ЕС уникален шанс да нанесе огромен удар на руската държава и да осакати скъпия военен апарат. По-голямата част от газа, който Русия изпраща към Блока, идва по тръбопровод, което означава, че ако ЕС значително прекъсне покупките от него, ключовата инфраструктура ще бъде остаряла и Москва няма да може да намери незабавен заместител, който да запълни цялата празнина.

Дори Европейската пътна карта да не е санкция, в средносрочен план тя вероятно е по-опустошителна от настоящите санкции, които в крайна сметка ще бъдат отменени“, заключи Стивън Блокманс.