Още не е дошло време България да влезе в еврозоната

Г-н Кадик, базиран сте в София от вече 5 години. Какви бяха първите ви впечатления от икономическия пейзаж в страната и как се промени той, от ваша гледна точка, през този период?

Когато пристигнах в България преди малко повече от 5 г., бях чел доклади за нивата на корупция в страната и за обвързаността между политиката и някои части на бизнеса, но тогава това за мен бяха абстракции. Същата година БВП отбелязваше растеж с 1%. Въпреки проблемите по време на икономическата криза, България все пак вървеше във възходяща посока – БВП се беше увеличил тройно от 2000 г. Виждах имената на големи компании, които инвестират в България, и четях за новата Мека на стартъпите – София.

За съжаление, перспективата ми не се промени в положителна посока. Разбира се, виждам икономическия потенциал на страната много по-ясно, отколкото преди 5 г., но също така разбирам и защо той не се материализира. Запознах се с проблемите в регулаторната рамка и се сблъсках с невидимите бариери, поставени от липсата на политическа воля за реформи, систематичната корупция и обвързаността на неконструктивни вето-играчи в политиката, медиите, бизнеса и правната система.

Фoндация „Фридрих Науман“ стои зад продукцията и публикуването на "Черната книга на правителственото разхищение в България", която имаше своето третото издание през 2017г. Книгата е свидетелство за злоупотребата и пропилените възможностите на България за икономически растеж. Каква е величината на тези разхищения и как би изглеждала алтернативата, ако това не се случваше?

Всяка година събираме „най-лошите“ от лошите примери, които символизират порочните практики в различните райони на страната, и съответно в различни сфери, където е имало разхищение на пари на данъкоплатците.

Общо българите губят между 14 и 22% от БВП всяка година заради корупция. Това са между 6,64 и 10,43 млрд. евро.

Това са не само изгубени пари, това са изгубени възможности. Всеки лев, изгубен в корупция или лошо управление, изчезва като инвестиция в бъдещето на страната, липсва в училищата, болниците и пътищата. Когато не получават услугите, за които са си дали парите заради неправилното управление и корупцията, гражданите губят доверието си в институциите. И това много ясно се наблюдава в България. Тези хора са по-малко склонни да се захванат с предприемачески дейности и е по-вероятно да емигрират.

Алтернативата би изисквала правилно прилагане на препоръките и оценките, прозрачни обществени поръчки и работещи контролни механизми. Резултатът ще бъде повишаване на качеството на придобитите блага и повече средства за справяне с най-неотложните проблеми в България, които продължават да бъдат образованието, здравеопазването и инфраструктурата. Това би увеличило и доверието в институциите; нещо, от което България отчаяно се нуждае.

България е считана за най-бедната държава в ЕС, а Европейската комисия подчертава, че трябва спешно да се справим с "корупцията на високо равнище и организираната престъпност". По какъв начин тези определения се отразяват на чуждестранните инвестиции?

Те със сигурност не увеличават доверието в България като инвестиционна дестинация. Този доклад подчертава едни и същи проблеми в продължение на 10 години. Следователно повечето чужди фирми са намерили начини да се справят с тези предизвикателства. 90% от германските фирми в България казват, че не виждат ефект от борбата с корупцията и организираната престъпност, 60% от тях са недоволни от правната сигурност. В същото време 90% отново биха избрали да инвестират в България.

Това може да не звучи толкова лошо, но когато погледнем към преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), картината се променя малко. Общата тенденция е ПЧИ в България да намаляват от 2008 г. насам, което показва, че има проблем. През 2016 г. ударихме дъното със спад от почти един милиард евро в сравнение с 2015 г.

Затова не мисля, че биенето на камбаната относно проблемите в страната е проблем за инвестициите. Повечето, ако не всички инвеститори правят своите проучвания, когато обмислят дали да изберат България за инвестиционна дестинация. Това означава, че те знаят добре какво се случва тук. Ефектът по-скоро идва от устойчивият негативен имидж цялостно на страната и как той се отразява върху това тя да бъде взета предвид като инвестиционна дестинация изобщо.  

Дошло ли е време България да се присъедини към еврозоната и какви са предимствата и недостатъците както за страната, така и за ЕС?

Краткият отговор е: не. Докато България изпълнява формалните критерии за нисък дълг и инфлация, тя е изправена пред сериозни структурни проблеми. На първо място, присъединяването означава България да се присъедини към страни със значително по-висок БВП на глава от населението като Германия или Холандия. Парите са огледало на икономическите възможности на страната. Докато въвеждането на еврото би могло да доведе до увеличаване на заплатите и краткосрочен икономически растеж, то в същото време би довело и до увеличаване на цените за потребителите и производствените разходи. Тъй като вътрешната производителност дори не се доближава до тази в повечето страни от еврозоната, България ще се сблъска с намаляване на относителните предимства, които до голяма степен се дължат на относително ниските заплати. 

С неспособността си да девалвира валутата, за да остане конкурентоспособна, България може да се сблъска със сценарий, който видяхме в Южна Европа, а също и в Гърция. За да не се повторят грешките на южните ни съседи, поддържането на валутния борд и сериозните икономически и съдебни реформи са необходими, за да се увеличи БВП, производителността и да се ускори процесът на наваксване с еврозоната.

Повече четете в бр. 82 на сп. "Икономика".