От 400 на 4000 IT-та годишно? НС улесни вноса на кадри от трети страни

Депутатите гласуваха на второ четене промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с които значително се улеснява вносът на висококвалифицирани кадри от страни извън Европейския съюз. Отварянето по-широко на вратите на родния трудов пазар се очаква да облекчи поне частично острия недостиг на IT специалисти.

Промените засягат т.нар. „Синя карта“, която се издава на граждани на държави извън Блока, за да работят тук. Като цяло процедурата става по-гъвкава и удобна. А по-конкретно се предвижда:

• Съкращаване на срока на процедурата
• Признаване не само на диплома от висше образование, но и на натрупан опит
• Кандидатстване по електронен път от работодател или от чужденеца
• Валидността на „Синята карта“ става 5 години
• Чужденците ще могат да работят от разстояние в България и чужбина
• Предоставя се възможност за дългосрочни и краткосрочни командировки, включително на територията на ЕС
• Улеснява се процесът за смяна на длъжността, като вече няма да има нужда от издаване на нова пластика
• Улеснява се смяната на работодател, като пак няма да има нужда от нова пластика
• Хората с международна закрила ще могат да кандидатстват за „Синя карта“
• Притежателите на „Синя карта“ ще се осигуряват в НЗОК – както българските служители

Досега процедурата бе твърде тромава и с много излишни, според бизнеса, изисквания, затрудняващи наемането. Бюрократичният микс костваше около половин година и правеше процеса по-скоро теоретично достъпен, но на практика отблъскващ и неизползваем.

Данните са красноречиви

Според националната статистика през 2017 г. например са издадени малко над 100 карти и също толкова са били подновени. През следващите няколко години броят на новите „сини карти“ расте по малко, за да надхвърли 300 през 2021 г. и вече да е около 400. Според Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ облекчаването на режима може да увеличи издаването на карти до около 4000 годишно.

Противници на промените бяха от БСП, „Възраждане“ и ДПС, които гласуваха „против“ – с изключение на двама души от редиците на националистите и левицата.

Сред опасенията им се прокрадна например това, че със свалянето на изискванията към служителите може да се окаже така, че работодателите да предпочетат по-нискоквалифицирани чужденци, на които да плащат по-ниски заплати, за сметка на българските. Според „Възраждане“ това е дискриминационно.

IT браншът обаче от години се оплаква, че всъщност хората не достигат и привличането на кадри отвън е критично важно за развитието му. Според изчисленията през идните години само софтуерният пазар спокойно може да поеме 34 хиляди души. Особено привлекателни са специалистите от страни като Армения, Грузия, Беларус и Украйна, както и Русия.