Парламентът прие ограничения за прихващанията при банкова несъстоятелност

Текстовете със спорни правни последици бяха приети почти единодушно

Парламентът прие ограничения за прихващанията при банкова несъстоятелност
272 ~ 3 мин. четене

Народното събрание прие предложението на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт за промени в Закона за банковата несъстоятелност, пише БГНЕС. Целта им е да предоставят възможност на синдика на банката да не удовлетвори постъпили искания за прихващания между задължения и вземания на нейни клиенти.

Изменението стана чрез вписване между първо и второ четене в заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, за да се спести време от преминаването през пълната процедура за промяна в законодателството. Текстовете бяха подкрепени в бюджетната комисия единодушно от всички представители на осемте парламентарни групи в 43-тото Народно събрание, а по време на дебатите в зала депутати от БСП изказаха резерви към тях, макар вчера техните представители също да ги подкрепиха. "За" поправките гласува 97 депутати, 5 бяха "против", а трима се въздържаха.

В промените не се включва изменение на закона със задна дата, като се регулират отношения, които ще бъдат факт в една бъдеща несъстоятелност, която още не е започнала, тъй като има жалба по отнемането на лиценза обясни един от вносителите Менда Стоянова. Чрез поправките се предвижда онези прихващания, които ще бъдат заявени или са заявени пред квесторите на КТБ, които са в резултат на извършени цесии с вложители на КТБ, да бъдат удовлетворявани или извършени само до размера, който съответния вложител, искащ прихващането, би получил от масата на несъстоятелността при приключването на тази несъстоятелност.

Не става ясно, обаче, как ще се определя този размер, при положение, че масата на несъстоятелност се формира след извършването на всички прихващания. Неясно е и кой трябва да го определи.

Според данни представени от Менда Стоянова по време на заседанието на бюджетната комисия вчера, квесторите на КТБ са получили уведомление за 1,7 млрд. лв. цесии, като от тях 800 млн. лв. имат заявка за извършване на прихващания. Тези прихващания трябва да бъдат признати от синдика, който ще бъде назначен след обявяването на КТБ в несъстоятелност от съда. В момента процедурата по несъстоятелност се оспорва от фирмата на Цветан Василев "Бромак", която е основен акционер в КТБ.

С гласуваните окончателно поправки се дава право на бъдещия синдик да не признае извършени прихващания, направени след обявяването на КТБ в неплатежоспособност. Според вносителите целта на промените е да защитят обществения интерес, публичните средства, които ще се инвестират в КТБ, както и всички вложители. От така поднесените мотиви не е ясно дали текстовете имат някаква правна стойност за прихващанията, направени преди обявяването в неплатежоспособност, което напомняме все още не е факт.

Според досега действащата уредба допустими са прихващанията, в които вземането е придобито преди цесионерът (закупуващият го) да знае за настъпилата неплатежоспособност. Законът за банковата несъстоятелност пък определя това „знание“ от деня на обявяване на решението за отнемане на лиценза. В случая с КТБ това е чак на 7 ноември 2014 г., когато по-голямата част от цесиите са сключени и заявени за прихващане.

Приети единодушно от депутатите бяха и промени, които касаят раздробяването на влогове в банката. Това раздробяване също е вид цесия, тъй като един влог се разделя на такива части, които да станат гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете, като по този начин на практика Фондът трябва да изплати цялата сума на един вложител, който е раздробил на няколко по-малки влога своите пари, което според вносителите представлява източване на фонда. За тези случаи, според Закона за задълженията и договорите, също има съществуваща възможност за обявяване на недействителност – когато сделките заобикалят закона.

Подкрепи Economic.bg