Първо икономически реформи и после крачка към единната валута

Само развитието и просперитетът може да ни направят желан член на еврозоната

Георги Ангелов:

Първо икономически реформи и после крачка към единната валута
3680 ~ 5 мин. четене
Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Георги Ангелов е старши икономист в Институт „Отворено общество”. Той е зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация и член на Американската икономическа асоциация.

- Господин Ангелов, напоследък се появиха призиви за скорошно влизане на България в еврозоната? Дали е дошъл моментът за въвеждането на единната валута и има ли причини да бързаме?

- Покрай кратката банкова паника в края на юни наистина влизането в еврозоната изглежда по-привлекателно, доколкото то би осигурило достъп до неограничена ликвидност за българските банки в случай на нужда, така и достъп до спасителния фонд на еврозоната и до фондовете за преструктуриране и рекапитализиране на банки. Решението за влизане в еврозоната обаче не може да се базира само на такива краткосрочни фактори, а трябва да бъде осъзнато и страната да бъде подготвена.

Влизането в еврозоната има своите предимства, но трябва да имаме предвид, че нито еврозоната се е преборила изцяло със своята структурна криза, нито България в момента може бързо да изпълни критериите и да убеди партньорите, че е готова за влизане. По-скоро трябва да разглеждаме еврозоната като дългосрочна цел, която можем да постигнем, след като изпълним необходимите вътрешни реформи в българската икономика.

- Валутният борд изчерпал ли е своите възможности за осигуряване на финансова стабилност?

- Валутният борд работи отлично повече от 17 години и е факт, че въпреки много неблагоприятни развития в икономиката и финансите – особено в последните години по време на кризата – доверието в българската валута остава високо. Нещо повече, в социологическите проучвания години наред се вижда, че българските граждани предпочитат запазване на българския лев и валутния борд, отколкото приемане на еврото и влизане в еврозоната. От тази гледна точка, валутният борд е толкова успешен, че прави трудно влизането в еврозоната.

Не е толкова лесно да убедиш гражданите, че трябва да се правят усилия за приемане на еврото, след като и без това имаме успешна и стабилна валута. За тази настройка роля играе, разбира се, и кризата в самата еврозона, която все още не е напълно разрешена – макар че най-тежките етапи все пак отминаха. Например днес никой не говори за вероятност еврозоната да се разпадне и да изчезне, нещо, което пораждаше много страхове само преди 2-3 години.

- Има ли готовност България да поеме курс към присъединяване в еврозоната?

- В краткосрочен план – по-скоро не. България винаги е имала един основен аргумент за приемане в еврозоната и това е добрата фискална политика и относително ниският държавен дълг. Точно в момента обаче този аргумент изчезва. През 2014 г. бюджетният дефицит се увеличава драстично и очакванията са да достигне рекордно високи нива, включително да надмине границата от 3% от БВП, поставена от ЕС. Ако съдим по предложената от служебното правителство актуализация на бюджета, държавният и държавногарантираният дълг ще се увеличи през 2014 г. с над 10 млрд. лв., което също е печален рекорд. Това очевидно не ни поставя в позиция да постигнем бързо присъединяване.

Ще има нужда следващото правителство – когато въобще се създаде – да намали дефицита и дълга, за да покаже, че страната може да спазва правилата. Нещо повече, ще бъдат необходими и структурни реформи, които да върнат българската икономика на пътя на икономическото развитие.

Не на последно място, ще трябва да бъдат положение усилия за реформа на полицията, съдебната система и администрацията, защото е повече от очевидно, че в еврозоната не може да бъде приета страна, върху която има мониторинг и която се ползва с толкова голямо недоверие, че не може да влезе дори в Шенген. Оттук следва изводът, че ще трябва да си подредим собствената къщичка и едва тогава ще можем да убедим партньорите да ни приемат в еврозоната. А това ще отнеме известно време.

- Кои според вас ще са плюсовете от това еврото да замени лева?

- Предимствата са свързани с понижение на лихвените равнища, тъй като българският финансов сектор ще има пряк достъп до рефинансиране от Европейската централна банка. Може да очакваме и по-голям приток на чуждестранни инвестиции, тъй като влизането в еврозоната ще се приеме от инвеститорите като знак, че България се справя добре с реформите. Подобен беше ефектът, когато България получи зелена светлина за присъединяване към ЕС – между 2006 и 2008 г. имаше огромен бум на притока на чужди капитали към страната.

Допълнителни предимства са свързани с туристическата индустрия, тъй като ще използваме валутата, която ползват повечето туристи, идващи в България. Ще паднат рязко разходите за преводи на пари към и от другите страни от еврозоната, таксите за теглене от банкомати и т.н. Ще се спестят разходи за обмен на валута, банкови такси, такси за обменни бюра и пр. В случаи на кризисни ситуации ще можем да разчитаме на структурирана помощ от еврозоната (страни като Ирландия успешно преминаха през брутална криза и бързо се върнаха на пътя на растежа, което нямаше да се случи без помощта на еврозоната). Не е случайно и това, че балтийските страни влязоха в еврозоната. Членството в еврозоната е следващата логична стъпка за интеграция с богатите и развити западни страни.

- Какви ще са негативите, които ще последват от присъединяването ни в еврозоната?

-Чисто финансово, основният негатив е свързан с факта, че освен да се ползваме с подкрепа от фондовете на еврозоната, ще трябва и да допринасяме към тях. Например, когато Гърция фалира, всички страни членски на еврозоната дадоха заеми на южната ни съседка, за да подпомогнат програмата й за преструктуриране. Чисто политически, ще бъде трудно на българския данъкоплатец да одобри даване на заеми на страни, които са далеч по-богати от самата България. Затова и ще е по-лесно да се спечели общественото мнение и то подкрепи влизане в еврозоната едва след като всички рискови страни в еврозоната си решат проблемите и си оправят дълговите затруднения.

Друг негатив е закръгляването на малките цени. Неща, които струват 50-80 стотинки (като кафе от автомат), може да бъдат закръглени на 50 евроцента (което е близо 98 ст.). Някои международни компании имат едни цени за страните от еврозоната и други за страните извън еврозоната (вторите са обикновено по-ниски). Ето защо влизането в еврозоната може да ни вкара в по-висока ценова категория за неща като модни стоки, маркови обувки и пр. Хората обръщат голямо внимание точно на тези ежедневни цени, макар че те нямат особено влияние върху инфлацията -  повечето цени (храни, горива, парно, ток и пр.) няма да се повлияят от приемането на еврото, тъй като на тях им действат други фактори. Последните приети в еврозоната страни почти не отчитат повишена инфлация заради закръгляване. Нещо повече, всъщност в последната 1-2 години проблемът на еврозоната е, че инфлацията е много ниска и в редица страни дори има дефлация.

- С оглед на бъдещо въвеждане на единната европейска валута каква политика препоръчвате да води правителството, което ще се сформира след изборите на 5 октомври?

- Първият въпрос е дали въобще е възможно да се сформира стабилно правителство при тази силно фрагментирана ситуация в парламента. Защото страната има нужда от много тежки и радикални реформи, за да може да се върнем на пътя на просперитета и да започнем да настигаме богатите страни. А тежки реформи могат да се извършат само от стабилно правителство с дългосрочна визия. Относно политиката за еврозоната, всъщност няма нужда от специална политика. Правителството трябва да се концентрира върху решаването на проблемите на страната, реформи в бизнес средата и институциите. Защото само развитието и просперитетът може да ни направят желан член на еврозоната. Икономическият растеж и реформите са единственият възможен път към еврозоната.

Цялото интервю четете в брой 43 на сп. "Икономика"

Подкрепи Economic.bg