Пеканов: Европейските средства не трябва да се фокусират в София

Не трябва европейските средства, които са за сближаване, да подпомагат дивергенцията (раздалечаването) в страната – да се фокусират в един регион. Това заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той отговаря на въпроси на граждани и медии в рубриката „Властта говори! Открито“ във Facebook страницата на Министерския съвет.

„В Националния план за възстановяване и устойчивост имаше такъв елемент. Специално за София бяха отделени 560 млн. лв. Да, може би от 12.6 млрд. лв. те не изглеждат толкова много, но всъщност са много, защото това е единственият град, за който имаше отделени специално такива средства за два проекта. Другите програми са за цялата страна“, коментира министърът.

Ние намалихме един от тях, имахме желание да намалим и другия, но след силна и доста разгорещена дискусия с госпожа Фандъкова, която каза, че няма възможност да финансира своя собствен проект за метрото, той остана. Но другият проект беше намален с 200 млн. лева", каза Пеканов.

“Трябва да правим дори обратното. Да преразпределяме към остатъка от страната, особено в Северна България”, заяви вицепремиерът.

По думите на Пеканов кратките срокове за работа по последната версия на Плана не са позволили да бъдат анализирани нуждите на отделните градове – в транспорта или други сфери, защото това би забавило подготовката на му.

„Смятам, че именно в тази посока трябва да вървим и такива са индикациите, които получавам от ЕК”, каза вицепремиерът. Той уточни, че е било посочено, че по Оперативна програма "Транспорт" не може да се развива само метрото в София.

Трябва да се развива транспорт и в другите градове, което смятам, че е правилно“, допълни Пеканов.

Според него забавянето при изготвянето и внасянето на плана ще забави и авансовите плащания и това ще е проблем, ако парите не започнат да постъпват до края на есента.

"Това забавяне на авансовите плащания наистина е проблем. Дълго време се спекулираше, че другите страни са получили пари, а ние не сме. Напротив, едва сега през август първите страни, които са подали планове през май, ще започнат да усвояват", каза Пеканов.

Той е на мнение, че дори да успеем да спазим и последните срокове, България няма да получи пари поне до октомври или ноември. Според вицепремиера обаче това само по себе си не е проблем. 

Дали тези пари ще дойдат октомври или ноември в макроикономически план за мен няма голямо значение. В момента икономиката е в етап на възстановяване, сега средствата не са нужни, ще са нужни през есента", подчерта той. 

Междувременно вицепремиерът разкри ползите и негативите при въвеждане на еврото. Според него позитивите от присъединяването ни към Еврозоната са повече от негативите, но не трябва да се игнорират рисковете. 

"Сред позитивите са, че все пак с приемането на еврото най-вероятно ще се повиши доверието в нашата икономика, особено посредством факта, че ще бъдем част от т. нар. Единен надзорен механизъм (Банковият надзор във Франкфурт), т.е. ще имаме още едно ниво на международен банков надзор. Ще има и промяна на някои транзакционни разходи, т.е. определено ще има позитиви", каза Пеканов.

Обаче не трябва да си представяме, че веднага ще забогатеем от това. Има и негативи – има вноски, които трябва да се направят, това означава крайно отказване от всякакъв вид парична политика"

Според вицепремиера най-важно е да се говори за рисковете, защото те могат да бъдат менажирани така, че да не се случат.

"Два риска, за които се говори – първият е инфлацията. Аз смятам, че в страните в източна Европа, които са приели еврото, на база всички изследвания по темата, не е имало силен проинфлационен ефект, т.е. в момента на приемане на еврото цените не са се повишили. Знам, че много хора се притесняват от това. Голяма част от страните обаче приемат еврото в период на рецесия, в който така или иначе цените не растат", обяснява Пеканов.

Ако в следващите години имаме период на икономически подем, наистина може да има момент, в който цените ще се покачат прекалено много и тогава може би няма да е добър момент да се присъединим към Еврозоната, защото ако това има допълнителен проинфлационен ефект, може да ни застраши."

По думите на Пеканов най-големият риск ще бъде за хората в отдалечените населени места и по-възрастните, за които преминаването към еврото може да бъде някакъв вид шок, т.е. те може да не са подготвени за това.

"Ще ни трябва информационна кампания, също така мониторинг на цените, за да може когато се случи преизчисляването, фирмите да не злоупотребяват по някакъв начин. Ще трябва доста строг контрол и тези неща трябва да се обсъждат в обществото и когато хората смятат, че сме подготвени, ще го направим по най-добрия начин", завърши Пеканов.

Рубриката стартира в края на юли. До момента в нея вече се включиха министърът на икономиката Кирил Петков и министърът на културата Велислав Минеков. Целта е да се даде гласност на темите и проблемите, които вълнуват хората в най-голяма степен.