Пенчо Семов, или ударната мощ на предприемача
Родолюбец, роден да създава, но и с щедра ръка да раздава

© ECONOMIC.BG / Wikipedia
Бюст-паметник на Пенчо Семов в Габрово
Сп. „Икономика“ започва нова рубрика „Индустриалците“, в която ще разказваме за предприемачи, оставили след себе си следа с направеното, построеното, казаното. Тези имена са светъл пример за ум и талант, за щедрост и родолюбие. Нека не ги забравяме.
Любов, труд и постоянство – е девизът, който Пенчо Семов следва през целия си живот. Този български индустриалец е сравняван с Хенри Форд заради голямата грижа за своите работници и служители, а заради предприемчивостта си е наречен „Българският Рокфелер”. Тодор Бурмов, негов съгражданин и бивш министър-председател на България, обяснява успеха му така: „Той имаше освен ум, търпение, воля и упоритост, още смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ”.
Път
Пенчо Семов е роден в с. Цветковци, през 1872, 1873 или 1875 г., точната дата не се знае. Скоро след това се преселват в Габрово и когато Пенчо завършва 5. клас, тръгва заедно с баща си да пътуват и да търгуват. Младежът спестява пари и през 1898 г. се включва в производството на сапун в Габрово.
Разрастване
През 1904 г. става акционер във вълненотекстилнано фабрика в Габрово, а в следващите две години основава търговска фирма. С подкрепата на своя баща и брат през 1905 г. отново в Габрово основават модерната фабрика за платове и плетива „Иван Семов и синове“. През 1909 г. се включва в акционерното дружество на първата българска фабрика за зебло, чували и торби във Варна. Става основен акционер и в редица други предприятия. През 1917 г. Семов създава голямата вълненотекстилна фабрика „Успех“ в Габрово, която напълно отговаря на името си. През 1921 г. открива памукотекстилната фабрика “Принц Кирил”, модернизира я непрекъснато, произвежда качествено. Бизнес интересите му не се изчерпват само с текстилната промишленост. През 1933 г. става акционер в Българското търговско параходно дружество във Варна. Заедно с предприемача Иван Хаджиберов строят първите в България тенис кортове и зимни пързалки.
Виждания
Семов продължава да търгува, но и постоянно да инвестира в индустрията. Така става предприемач, акционер и фабрикант, ръководещ около 28 предприятия в цялата страна, които създават над 15 хиляди работни места. Фабриките му са снабдени с модерни машини, някои от които за пръв път се появяват в България. Наясно е с ролята на технологиите, но и на рекламата. Дава си сметка, че от всеки един, ангажиран в неговия бизнес, зависи качеството на производството и на продажбите. Разбира, че лоялността прави работниците по-производителни. Затова изгражда за тях трапезария и баня, осигурява им лекар. На големи празници организира общи трапези, на които сядат всички заедно – и работници, и акционери. През 1936 г. дарява на Съюза на журналистите част от чифлика и вилата си във Варна, където сега се намира почивна станция "Журналист" на СБЖ. За да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи сграда във формата на параход, предназначена в началото за девически пансион, но по-късно става известна белодробна болница.
Удар
Животът на индустриалеца не е лишен от лични трагедии. Съпругата му, а също и двете им деца умират много рано от туберкулоза. За да подпомогне опитите за лечение на тази коварна болест, създава специален фонд.
Дипломат
Гостоприемен и сърдечен, Семов посреща на собствени разноски във вилата си всички чуждестранни делегации, които посещават Габрово. Дори получава благодарствено писмо от британския крал Едуард VІІІ. Цар Борис ІІІ също гостува във вилата. През 1928 г. монархът го награждава с орден за граждански заслуги, десет години по-късно – с орден „Свети Александър“.
Благодетел
Семов се отдава на благотворителност, но забранява да се пише за това. Прави дарения на обща стойност над 55 млн. лв. – за манастири, църкви, училища, библиотеки, Фонда за борба с туберколозата, женското дружество „Милосърдие“. Отпуска средства за столове за бедни ученици, затова започват да го наричат „Благодетеля на трапезариите”. По Коледа и Великден осигурява месо за бедните граждани в Габрово. Подпомага професионалното девическо образование в града, като не забравя и родното си с. Цветковци, където през 1921 г. с негово дарение е построено училище. Една от големите му заслуги е изграждането на парк за габровци от близо 250 дка. Там има и четириетажна вила, която според завещанието му е трябвало да се превърне в сиропиталище. Сега сградата пустее.
Епилог
Умира през 1945 г., като оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева, или около 9 млн. долара по онова време. Фондацията, която носи неговото име, не успява да се застъпи и нищо от завещанието му не е зачетено. Известен реверанс към личността му е направен през 2008 г., когато е обявен за почетен гражданин на Габрово като създател на модерната индустрия и един от най-големите родолюбци и дарители.