Планът „Юнкер” – добри възможности, недобро познаване
Вероятно кройката на фонда не може автоматично да съвпадне с потребностите на държавата, смята министър Горанов

„Нашият бизнес не е свикнал да използва ресурса на плана „Юнкер” в пълна степен, смята финансовият министър Владислав Горанов. Според него има проблем със законодателната рамка, с недостатъчната активност на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в България и с твърде малките проекти, които засега не съвпадат добре с идеята на фонда.
„Проблемът планът „Юнкер” и ЕФСИ да изглеждат абстрактни за бизнеса в България е, че като малка икономиката и проектите са ни малки. Вероятно кройката на фонда не може автоматично да съвпадне с потребностите на държавата”, каза финансовият министър.
Друг проблем според него е, че сме свидетели на недостатъчна активност от страна на ЕИБ в България. „Иска ми се да задълбочим работата и да ускорим и адаптираме политиката на банката и фонда към проектите, които българският бизнес може да предложи”, добави Горанов.
Той припомни, че има около 560 млн. евро, които се очаква да се постигнат като инвестиции на база на операциите, които се извършват по плана „Юнкер” в България. „Ако го мерим през брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, е доста сериозно постижение спрямо европейското”, каза министърът.
Според вицепремиера Томислав Дончев с плана „Юнкер” в България вече се предоставя целия спектър на европейското финансиране. „Имаме пазар на различни видове средства. Необходима е синергия между тях, което засега е по-скоро пожелателно. Убеден съм, че хибридното финансиране не е изчерпано и ние трябва да го намерим”, добави Дончев.
Вицепремиерът смята, че делът на финансовите инструменти ще бъде много по-голям след няколко години. „Колкото повече банките и бизнесът се подготвят, толкова повече проекти ще се реализират”, каза Томислав Дончев.
Той е на мнение, че трябва да се промени мисленето на бизнеса, за да премине от усвояване на средства към финансови инструменти и търсене на най-доброто предложение.