„Животът няма „аУтокорект“: Платформата „Как се пише?“ подготвя в Threads зрелостниците за матурата

Идеята за платформата „Как се пише?“ се заражда през 2012 г., а неин създател е Павлина Върбанова – доктор по български език. Първоначално тя споделя за проекта със своето семейство и с приятелите си, които я подкрепят в начинанието. Върбанова усеща острата липса от платформа, която да дава възможно най-пълна информация за всички правописни, граматични и пунктуационни правила.

Тогава д-р Павлина Върбанова създава и свой блог, където хората имат възможността да ѝ задават въпроси, а тя им отговаря под формата на коментари. В един момент тя започва да се пита дали не би било по-удобно за хората да има наличен сайт с готови отговори на въпроси, които ежедневно изникват в писмената практика, когато човек се двоуми как правилно да напише някоя дума.

По-лесно е думата да бъде проверена в интернет, все пак вече са много малко хората, които използват хартиени справочници. Стори ми се, че форматът въпрос – отговор е много подходящ и затова го заложих в основата на сайта „Как се пише?“, разказа пред Economic.bg д-р Павлина Върбанова.

И въпреки че на сайта може да бъде намерена много информация, платформата няма амбициите да покрива всички нужди, защото все пак съдържанието се създава единствено от Павлина Върбанова. „Как се пише?“ няма външно финансиране, а единствените постъпления за сайта са от дарения на потребителите.

„Няма как сама да създам аналог на Официалния правописен речник на българския език, който е незаменим”, каза тя.

Върбанова обясни, че е наистина неочаквано, че са изминали цели 12 години, в които не се е появил нито един друг сайт, който да конкурира „Как се пише?“. За нея е важно да има повече надеждни платформи, където хората да имат възможността да правят правописни, граматични и пунктуационни справки.

На 23 април 2012 г. сайтът тръгна с 850 публикации, а в момента те са над 3600”, допълни д-р Върбанова.

„Животът няма „аУтокорект“

Преди броени дни платформата „Как се пише?“ стартира новаторска кампания за грамотност в помощ на дипломиращите се дванадесетокласници. Под надслов „Животът няма „аУтокорект“ на 27 март, 50 дни преди държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература, започна публикуването на задачи и правила в първото по рода си дигитално помагало. Тo е специално насочено към повишаване на резултатите от матурата и се реализира в една от най-актуалните сред тийнейджърите социални мрежи – Threads, част от групата на Meta. Зад каузата застават редица известни личности, сред които и писателят Георги Господинов.

От една страна, надсловът на кампанията „Животът няма „аУтокорект“ е напомняне за зрелостниците, че знанията са важни и ако в мрежата има коригираща програма, която да посочва грешките им, в истинския живот не е така. В бъдеще, когато младежите трябва да вземат важни решения за своя живот, няма да има програма, която да ги напътства, затова е нужно те да изградят у себе си сериозна основа от компетентности и умения. От друга страна, самата употреба сред млaдежите на „аУтокорект“ е нерегламентирана от Официалния правописен речник, а на български език системно се образуват сложни съществителни с първа част „авто-“ – съкратено от „автоматичен“.

Организатори на инициативата са д-р Павлина Върбанова, Доротея Николова, учителка по български език и литература, и агенция Huts Group, начело с творческите директори Иван Ланджев и Драгомир Дончев.

Знанията и опитът на екипа на „Как се пише?“ се комбинират по много добър начин с креативността и интересните идеи на нашите партньори от рекламната агенция. Надяваме се да стигнем до повече зрелостници в социалните мрежи. Призоваваме младежите да ни последват, защото там ще намерят полезни задачи по модела на ДЗИ по български език и литература (БЕЛ)”, обясни д-р Върбанова.

В Threads всекидневно се публикуват тестови въпроси, правила и примери в стил, близък до попкултурата, която вълнува повечето представители на поколението Z – хората, родени между 1996-а и 2010 г. За мнозинството от тях това е първото място онлайн, където общуват основно чрез писане, защото смятат Facebook за демоде, а Instagram разчита по-скоро на визуална комуникация, а не толкова на текстова.

„На следващия ден ние казваме кой е верният отговор на въпросите от предния ден и обясняваме защо този отговор е правилен, къде са допуснати грешки в примерните изречения и кои езикови правила са нарушени. Нашата цел е да помагаме на зрелостниците по един интересен начин, да ги накараме да мислят и да ги насочим към „Как се пише?“, където има много повече информация”, разказа д-р Павлина Върбанова.

Статистически закономерностите, свързани с пропуските в обучението по граматика и правопис на родния език, се установяват с анкетите, които се провеждат на платформата „Как се пише?“. 32 на сто от участвалите в допитването, например, не владеят правилата за употреба на бройната форма, а 71% не се справят с пунктуацията.

Не всички представители на поколението Z отиват при планината – в нашия случай при правописните, граматичните и пунктуационни правила – затова планината – в наше лице – отива при тях. Ние искаме да покажем на зрелостниците, че те могат да успеят, но просто трябва да положат усилия, за да научат езиковите правила и да се упражняват”, допълни тя.

Върбанова подчерта, че с тази кампания екипът на „Как се пише?“ не може да изземе функциите на училището и да замести работата на учителите по български език и литература.

„Опитваме се да допълним начините, по които се усвояват знания и да дадем един допълнителен ресурс на зрелостниците. Учителите, които преценят, че нашето дигитално помагало е полезно за тях, могат да насочат учениците си, като им кажат, че и в социалните мрежи могат да се подготвят за матурата по български език и литература”, каза още д-р Върбанова.

По думите ѝ голяма част от учениците в България имат проблем с мотивацията, защото не намират смисъл в това да усвояват нови знания и да получат диплома за завършено средно образование, а чрез дигиталното помагало екипът на „Как се пише?“ се надява да промени тази тенденция.

Ниските резултати на матурата по БЕЛ

Миналогодишният среден успех на матурата по български език и литература беше изключително нисък – добър 3.93, или средно 50.14 точки. За първи път резултатът слезе под 4.00, слабите оценки са почти 18% и ако тенденцията се запази, скоро средният успех ще стане наистина среден 3. Павлина Върбанова очерта няколко основни причини, които, според нея, водят до тези ниски резултати.

Освен ниската мотивация на учениците, една от обективните причини е все по-голямата дистанция, която се очертава между книжовния български език и езика, на който говорят младежите. Езиковите правила не са претърпели съществени промени от 1945 г. – период от почти 80 години – и това започва да пречи на овладяването на книжовните норми от страна на младите хора”, заяви тя.

Според нея натовареността на учебните програми по български език и литература, както и по другите предмети, също е много голяма. Затова е нужна деликатна образователна реформа – процес, който обаче няма да е лесен, защото вероятно ще се надигне вой от страна на обществото.

„Затова е добре да се поставят реалистични цели – да се заложат не толкова амбициозни задачи, колкото постижими такива. Трябва да се насочим към трайното овладяване на знания и умения, защото в стремежа си учителите да научат учениците на много неща, на тях не им остава време да затвърждават и упражняват необходимите умения”, каза д-р Павлина Върбанова.

„Учителите полагат огромни усилия да научат учениците си, но в последните години те не получават подкрепа нито от страна на родителите, нито от страна на обществото. Това не е обвинение, но ние сякаш все още не сме проумели смисъла на това, че трябва да помагаме на педагозите в техния стремеж да обучават децата ни”, допълни тя.

По думите ѝ учениците трябва да имат възможността да изучават и съвременни литературни произведения, които са на близки до тях теми – би било по-полезно за младежите да разсъждават върху съвременни проблеми, отколкото върху такива, които са били актуални преди два века.

Факт е, че английският език е изключително необходим на учениците и стремежът им да го овладеят е напълно естествен – най-вероятно това ще е работният им език в бъдеще. Лошото е, когато овладяването на родния език не е ценност, това е тревожното”, твърди д-р Върбанова.

Според нея част от нагласата за пренебрегване на българския език се дължи и на тона, на начина, по който се говори за него, защото в медийното пространство постоянно се набляга на това колко е неграмотен българинът.

„С този назидателен тон няма да постигнем нищо, само бихме отблъснали младежите от техния роден език”, каза още тя.

До 17 май, когато ще се проведе матурата по БЕЛ, на страницата на „Как се пише?“ в Threads всеки ден ще бъдат публикувани правила и въпроси по формата на ДЗИ.