Покупателната способност на българската минимална заплата настига европейската

Минималната работна заплата (МРЗ) у нас е най-ниската в ЕС. Това важи както за нейния номинален размер, така и за нейната покупателната способност (това, което човек може реално да си купи с нея). Разликите при покупателната способност обаче са много по-малки от тези при номиналния размер на минималното заплащане. Например: изчислена в евро, брутната минималната заплата в Холандия е 6 пъти по-висока от тази у нас, но количеството стоки и услуги, които човек може да си купи с нея е само 2,5 пъти по-високо.

Именно затова покупателната способност е по-важният от двата показателя, заради различните цени на стоките и услугите в отделните държави. За да онагледим този процес сме сравнили покупателната способност за МРЗ в България като процент от тази във всяка една от 19-те страни членки на ЕС, в които в периода от 2003 г. насам има въведено минимално заплащане. Стартовата година е избрана по такъв начин, че да включи максимален брой страни спрямо наличните данни. Включили сме и няколко допълнителни страни, за които Евростат дава данни, като Албания, Сърбия и САЩ.

Графиката показва на какъв процент от покупателната способност на брутната минимална заплата за съответната страна се равнява МРЗ в България. В периода след 2003 г. покупателната способност на МРЗ у нас се повишава по-бързо от тази във всички страни от ЕС, с изключение на Румъния (и то през последните няколко години).

Вижда се, че:

В сравнение с първата половина на 2003 г. през първата половина на 2018 г. покупателната способност на МРЗ в България постепенно застига това в страните Естония (ръст от 64 до 82%), Латвия (от 72 до 90%), Литва (от 60 до 86%), Словакия (от 54 до 77%) и Унгария (от 43 до 73%);

Спрямо страни като Испания, Гърция и Португалия, покупателната способност на МРЗ у нас се увеличава от по-малко от 30% през 2003 г. до близо 70% през 2018 г.;

Покупателната способност на МРЗ в България е аналогична с тази в Сърбия, с 50% по-висока от тази в Албания и два пъти по-ниска от тази в САЩ и Турция;

Спрямо страната с традиционно най-висока МРЗ (Люксембург) в ЕС, покупателната способност на МРЗ у нас се увеличава от 11% през първата половина на 2003 г. до 34% през втората половина на 2018 г.;

Единствената страна, в която покупателната способност на МРЗ е била по-нисък от тази у нас в периода е Румъния (през 2001 г., втората половина на 2002 г., периода от 2005 до 2008 г., както и през първите тримесечия на 2013 и 2014 г.).

Бързо нарастващото ниво на МРЗ в България обикновено бива обосновано с аргументи от типа „нормално е МРЗ у нас да расте най-бързо, понеже базовата стойност е най-ниска”. Макар теоретично валиден, този аргумент губи практическа обосновка с всяка следваща година, както показват данните. Застигането на нивата на покупателна способност на минималното заплащане в други страни е не пожелание, а факт.