Повече домакинства ще теглят кредити през 2016 г.

През тази година повече домакинства ще теглят кредити от банки. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон.

 Той прогнозира, че макар и сравнително бавно, оперативната среда ще продължи да се подобрява. Основна роля за това ще има ускоряването на ръста на БВП и излизането на икономиката от периода на ниска инфлация. Ускоряването на растежа през следващите няколко години ще бъде свързано най-вече с нарастващата роля на сектора на домакинствата. Това означава, че все повече  импулси за увеличаване на ръста на кредита ще идват от сектора на домакинствата, тъй като се възстановяват пазарът на труда, жилищното строителство и цените на недвижимите имоти се възстановяват.

Според него това ще накара хората да пристъпят към взимането на кредити, което са отлагали през последните години.

Павлов отбеляза още една позитивна тенденция – финансовата задлъжнялост на фирмите намалява. Всички съотношения отчитат подобрение през последните няколко години.

„Както общото ниво на задлъжнялост, така и покритието на дълга със собствени средства, сочат че задлъжнялостта на корпоративния сектор, която се превърна в един от основните източници на уязвимост на икономиката преди започването на глобалната финансова и икономическа криза, постепенно мигрира към по-управляеми нива“, коментира Кристофор Павлов.

Икономистът допълни, че днес компаниите разчитат в много по-голяма степен на собствени средства, за да финансират инвестициите си и следователно се нуждаят от по-малко заемен капитал, включително и по-малко банков кредит.  Кредитите, така както са отчетени в консолидирания баланс на нефинансовите предприятия, намаляват до сума, съответстваща на 98.5% от БВП през 2014 г., спрямо пика от 106.5% през 2010 г.

Павлов прогнозира още, че с достигането на капитал към активи от над 14% в края на 2016 година, българските банки на консолидирано ниво ще имат обезпеченост с капитал значително по-висока спрямо банките в САЩ и Западна Европа, където същото съотношение е от порядъка на около 6% и съответно 4%. Това е положителна новина и за ръста на кредита, тъй като укрепването на буферите от провизии и капитал би трябвало допълнително да стимулират банките да кредитират повече. Все пак някакъв голям скок не може да се очаква, тъй като пречките пред ускоряване ръста на кредита остават свързани по-скоро с търсенето, а не с предлагането.