Повод за гордост: Тол системата поне се издържа сама

На фона на започналите разговори с превозвачите за вдигане на тол таксите и разширяване на обхвата на системата от регионалното ведомство съвсем изненадващо във вторник решиха да оповестят данни за приходите на системата. Едно на ръка, че това се случи веднага след зададени идентични въпроси от Economic.bg, но прави и впечатление, че ведомството на Гроздан Караджов предпочете да даде данни само за 2021 г. – и то преди края на ревизията, която назначи самият той.

От министерството побързаха да се похвалят, че екип работи и по отстраняване на проблеми с грешно въведени данни при закупуване на винетки.

Опитвайки да се презастраховат и да похвалят тол система, от която превозвачите многократно са се оплаквали, ведомството предварително се подсигури и дори оправдава заплатите на служителите в Националното тол управление, отговаряйки задочно на обвиненията от Института за пътна безопасност. Сравнителният анализ на Института показва, че приходите в бюджета от тежкотоварния превоз дори намаляват след въвеждането на тол системата.

И въпреки че превозвачите изтъкнаха многобройните проблеми, които имат със системата, и на няколко пъти попитаха защо толуването остава в ръцете на чужда фирма, а не в държавата, от МРРБ не пишат нищо по този въпрос. Мълчат и за проблемите с двойното начисляване на комисионни, които станаха известни миналата година при ревизията, назначена от бившия регионален министър Виолета Комитова. 

На обвиненията на ИПБ отговориха и от Пътната агенция, защитавайки договора с "Капш" – компанията, която изгради и поддържа системата в страната. 

Приходите и разходите – различно тълкуване

Приходите от електронни винетки и тол за 2021 г. са над 452.5 млн. лв. В същото време издръжката на Националното тол управление (НТУ) е малко над 84.4 млн. лв. Прессъобщението на МРРБ акцентира върху това, че НТУ не работи на загуба. В посочената сума е включено всичко, обезпечаващо дейността на администрацията на НТУ – ток, заплати, вода, както и комисионните към националните доставчици на услуги.

От Института за пътна безопасност пък правят сравнение с приходите от 2019 г., когато тол системата все още не бе въведена. 

Анализът им показва, че през 2019 г. приходите от винетки за леки и тежкотоварни автомобили са общо 392 млн. лв, от които 122 млн. лв. са на тежкотоварни МПС-та. През 2021 г. приходите от тол такси на тежкотоварни автомобили са 157 млн. лв. И така правят сметката, че чистите приходи за 2021 г. са на стойност едва 72.6 млн. лв. Института обаче си позволява да вади общите разходи на НТУ от приходите на тежкотоварния трафик, а не от общия.

И след тези доста условни и спорни математически изчисления, Институтът по пътна безопасност заключава, че след въвеждането на тол системата приходите от тежкотоварния превоз намаляват реално с 49.4 млн. лв. В същото време автобусният и тежкотоварният превоз са заплатили повече от 80 млн. лв. през 2021 г. на частни компании и за издръжката на Националното ТОЛ управление.

Данните по-горе доказват, че цялата концепция за управлението на тол системата е сгрешена. Създадена е добре устроена хранителна верига, която колкото повече пари събира от движението на тежкотоварни МПС по републиканските пътища, толкова по-голям процент от тях отиват като печалба за  частни компании", посочват от ИПБ.

От МРРБ пропускат да споменат в своето прессъобщение, че през миналата година пътната агенция е заплатила 26.6 млн. лв. за софтуерна поддръжка. Сумата контрастира с тази от 2020 г., когато АПИ е похарчила малко над 1 млн. лв. за същото. Тогава и общата сума за издръжка е почти 2 пъти по-малка – само 42.4 млн. лв., става ясно от данните, с които Economic.bg получи чрез запитване по Закона за достъп до информацията.

Многократно в интервюта за Economic.bg превозвачите заявяват, че системата е изградена на минус 320 млн. лв. 

Припомняме, че АПИ има сключени два договора за изграждане и поддръжка на тол системата. Те са сключени с Консорциум „Капш Трафик Солюшънс“. През 2018 г. консорциумът спечели изграждането на системата, което струваше 180 млн. лв. 

В началото на 2021 г. тихомълком АПИ подписва и втория договор с „Капш“ на стойност 140 млн. лв. за „Проактивен мониторинг на системата и надграждане на функции“. Договорът е 5-годишен и благодарение на него фирмата получава между 26-28 млн. лв. годишно. 

Въпреки че договорът става обект на критики от бранша и от медии, от АПИ тогава го оправдават с това, че администрацията, назначена да обслужва и надгражда тол системата, не може да се справи сама и се нуждаела от обучение. Така IT специалистите на „Капш“ прибират хонорари между 258 – 290 лв. за час – информация, която посочва и Институтът за пътна безопасност в свои публикации до медиите. 

Този договор бе критикуван от бившия регионален министър Виолета Комитова, която заяви, че ведомството не е разбрало откъде „Капш“ оперира системата – от България или от чужбина. Комитова твърдеше, че държавата плаща милиони само за софтуерната поддръжка, а за АПИ остават разходите по смяна на резервни части. Така например за ремонти през 2020 г. държавата е похарчила 731.9 хил. лв.

Ново ръководство на АПИ отрича

Въпреки че Комитова оповести множество пропуски при функционирането на тол системата миналата година, новото ръководство на институциите се впрегна да защитава системата. От АПИ излязоха с прессъобщение, че не е възлагала и плащала на IT експерти на "Капш" по ценовите ставки в договора за 24-часов мониторинг и поддържане на тол системата.

Посочените часови ставки са заложени единствено за дейности по предоставяне на услуги по интеграция на доставчиците на услуги по електронно събиране на такси за изминато разстояние и услугите за дейности по надграждане на електронната система за събиране на пътни такси и интегриране на нови компоненти в нея. Тези дейности e предвидено да се извършват единствено по заявка от страна на АПИ, ако има необходимост. От подписването на договора до момента не е имало такава необходимост и АПИ не е възлагала тези дейности. Съответно не са извършвани и никакви разходи.

Твърдението, че договорът между АПИ и „Капш" не защитава обществения интерес е невярно и без доказателства. В Национално тол управление работи екип от висококвалифицирани експерти в областта на информационните технологии, които са служители в отдел „Управление на информационна система и инфраструктура", се посочва в прессъобщението на пътната агенция.

От там са категорични, че контролът на тол системата е изцяло в АПИ. Цялата информация, генерирана от стационарни и мобилни контролни точки, се съхранява в бази данни на сървърите на Национално тол управление, които се намират в два центъра за данни, физически обособени в отделни сгради на АПИ в София. Всички данни са изключителна собственост на пътната агенция, в качеството й на възложител и лице, събиращо пътни такси (Toll Charger). Съхранението и достъпът до данните в НТУ се извършват по строго определен ред и правила, категорични са от там.

Съставът на НТУ и камерите

Миналата година от НТУ се оплакаха ,че едва 15 служители обработват постъпилите нарушения и то на ръка, защото „Капш“ не е изработила софтуер, който да се самообучава и да обработва данните от 295 контролни точки. Необработените нарушения тогава бяха 200 хил. на стойност 70 млн. лв. 

Изглежда, че проблемите са нерешени, защото от АПИ казват, че към 1 февруари 2022 г. необработените нарушения са приблизително 75 хил., като тази бройка се изменя постоянно, става ясно от получената от Economic. bg информация. Относно стойността на необработените нарушения, от АПИ посочват, че информацията не съществува във вид, в който се иска от заявителя, въпреки че медията ни не е посочила изрично такова изискване.

От всички 295 контролни точки (камери), 42 бр. не функционират. От АПИ казват, че изрядно на ротационен принцип работят 253 камери. А те са от изключително значение за работата на системата, защото именно те извършват контрола. 

Към 27 януари 2022 г. в НТУ реално заети са 814 души при утвърдена щатна численост от 911 бр. В това число влизат и екипите „на терен“, които извършват контрол по пътищата и по ГКПП-та в страната. От МРРБ посочват, че средната брутна месечна заплата на служител по служебно правоотношение в НТУ за 2021 г. е 2242 лв. Средното брутно месечно възнаграждение на служител по трудово правоотношение в НТУ за 2021 г. е 1602 лв.  

Коригиране на сгрешени данни

Шофьорите най-после ще могат да поправят грешно въведени данни при закупуване на винетка. Екип на регионалното министерство подготвя нормативни промени, които да решат проблема с грешките при въвеждане на данни на автомобила за е-винетките и в тол таксуването. Целта е да се постигне справедливост при санкционирането на гражданите, които са купили винетка, но не са въвели правилно данните си. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще въведе допълнително мерки за улесняване на шофьорите – за правилно попълване на данните за автомобила им, включително и чрез информационна кампания.

Други нормативни промени ще адресират проблемите с тол таксите за превозвачите. Темата бе широко застъпена по време на конференция за вдигане на такси и разширение на обхвата на системата.

Припомняме, че превозвачите се оплакват от компенсаторни такси, които трябва да плащат за недеклариран сегмент. В интервю за Economic.bg браншовите организации изказваха притеснение, че АПИ изкуствено завишава постъпленията в тол системата именно чрез начисляване на такива компенсаторни такси за грешки по невнимание.

Сега МРРБ има идея да разграничава случаите на нарушители и тези, които неволно или неумишлено не са подали тол данни до АПИ за част от изминатия път. Обмисля се намаляване на административните санкции за тези ползватели на пътя, като се избегне несправедливото им санкциониране с големи по размер глоби. В тези случаи ще се прецизира и стойността на компенсаторната такса.

Ревизията

А иначе от МРРБ напомнят, че ведомството готви ревизия на дейността на тол системата от създаването ѝ до 31 декември 2021 г. На базата на заключенията ще бъдат предложени промени за подобряване на работата ѝ.

Одитът е разделен в две части. Едната е проучване на техническите параметри на системата спрямо договора за изграждането ѝ. Целта е да се установи дали данъкоплатецът е получил в действителност това, за което е платил. Втората част на одита трябва да проучи дейността на НТУ, като анализира сключените договори с доставчици.