Предизвикателства и възможности пред стартъпите в България

Подкрепата за стартиращия бизнес в България трябва да се превърне в национална кауза. Това смята Саша Безуханова, основател на Move.bg и инициатор на мрежата за дигитално развитие EDIT, на конференцията „Перпекстивите пред стартъпите в България“ по време на Sofia Startyp Expo 2018. Според нея фокусът върху стартиращия бизнес е единствената рецепта за това България да промени портрета си – „от ишлеме икономика към икономика с добавена стойност“. 

Показателно за големите възможности на стартъпите например е експортният им потенциал. Проучване от ноември 2017 г. на EDIT сочи, че 78% от стартиращите компании у нас работят и на международни пазари. Според Безуханова това е умният начин да разширим географските си граници и да се увеличи покупателният капацитет. 

За сравнение традиционният бизнес има много по-слаба реализация в чужбина. Изследване от 2016 г., отново направено от EDIT, но сред всички около 400 000 компании в България, показва, че едва 21% от от тях имат експортен потенциал. Цифрите са многозначителни и според Безуханова показват къде се намира ключът към развиването на икономика с висока добавена стойност. 

Инвестиционните фондове Eleven и Launchub, създадени с европейско финансиране и национални средства, вече са инвестирали над 20 млн. евро в 180 стартиращи предприятия. Същевременно по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са в изпълнение 82 договора на стартиращи предприятия, по процедурата „Разработване на иновации“ на обща стойност над 15 млн. евро. 

„Извървяхме дълъг път за сравнително кратко време и днес категорично можем да кажем, че в България вече има стартъп общност и развиваща се стартъп еко система“, смята зам.-министърът на икономиката Александър Манолев. Той даде за пример компании като International Power Supply и Chaos Group, които „доказаха, че е възможно да си базиран в България и да бъдеш номер 1 в света в своя сектор“. Играчи като Telerik и Vayant пък демонстрираха как може успешно да влезеш във фокуса на водещи световни лидери, а фирми с български корени като LeanPlum и ChoboLabs са пример за това как може да вземеш значително финансиране от Силициевата долина и да  развиеш продукта си от България. 

Всичко това дава основание на държавата да насочва милиони в подкрепа на предприемачеството. В момента предстоят процедури за над 150 млн. млн. евро, обяви зам.-министърът. Предстои и нова процедура по ОПИК, насочена изцяло към стартиращи предприятия, на обща стойност от около 35 млн. евро. Особено внимание заслужава и Фондът за ускоряване и начално инвестиране с бюджет от 51.3 млн. евро. 

Съвместно с Фонда на фондовете се структурира Фонд за технологичен трансфер, за който са заделени 30 млн. евро. Важно е да се отбележи, че чрез него ще бъде възможно финансирането дори и само на изследователски концепции, разработени в университети. Целта е да се подпомагане развитието им до етап бизнес концепция. По думите на Манолев подобен инструмент до момента не е създаван в Централна и Източна Европа. 

Възможности за финансиране ще има и по инициативата JEREMIE, като вече е избран нов фонд мениджър за финансиране в компании в ранен етап на своето развитие – BrightCap. Неговият портфейл е 25 млн. евро, като 3 млн. евро ще бъдат насочени към стартиращи предприятия и се очаква да започне с инвестиционната си програма през третото тримесечие на 2018 г. 

Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), обърна внимание, че  представляваната от него организация също започва да се фокусира върху стартиращите компании – нещо, което доскоро не е правила. Според него така най-добре може да се промотира страната. 

„Една стартираща компания може да бъде конкретен проект, който да се представи на желаните от нас големи инвеститори, които да застанат зад него и да получим сериозна компания“, обясни Янев. Не е за подценяване и това, че малките утре ще станат големи, каза още той. 

Парите са важни, но не са напълно достатъчни за това стартиращият бизнес наистина да бъде ефективно приоритизиран. Според Саша Безуханова трябва да се излезе извън рамките на европейските политики и нормативи и да се намери българския модел за работеща подкрепа. 

Едно от ключовите неща е облекчаването на административната тежест, категорична е тя. В България стартиращият бизнес е третиран със същата нормативна рамка като конвенционалния, а според експертите това е грешно. Редица държави по света отдавна са предприели диференциран подход. На много места например се наблюдава освобождаване от данъчна тежест за 6 или 12 месеца. 

Важно е бизнесът да може да се стартира бързо, но също толкова важно е и да може да се закрие в кратки срокове. Това е така, защото този тип компании имат по-особен характер. Те трябва да се поощряват да експериментират, да се провалят и отново да стартират – само така, според Безуханова, ще се роди устойчив бизнес модел и реален български „еднорог“. 

В Естония пък държавата осигурява тъй наречената „Digital Nomad Visa“, чрез която да се привлече талант, като целта е да се увеличат стартъпите, които оперират и се развиват в страната. Франция и Португалия също имат такива програми за миграция на европейски стартъпи. Но тази практика не е присъща единствено в Европа. 

На места като Сингапур и Чили например се развиха програми, комбиниращи образователни, финансови, менторски инструменти. Но и административна рамка, която е адаптирана към нуждите на стартиращите компании, изтъкна още веднъж Саша Безуханова. 

„Много искам и ние да успеем бързо да се възползваме от капитала, който имаме, и интелекта, който стои зад стартиращите компании“, каза тя. Според нея скорошните стъпки са важни затова в бъдеще младите предприемачи да не гледат на България като на експериментално стъпало и в момента, в който проходят, да регистрират своите предприятия в САЩ, Лондон или Берлин, където има по-добри условия за живот.