Предизвикателствата пред социалното подпомагане в България

Изследването на ИПИ цели да предложи решения, които да доведат до по-ефективно подпомагане на най-нуждаещите се

Предизвикателствата пред социалното подпомагане в България
Изследването, проведено от Институтът за пазарна икономика (ИПИ) има за цел да потърси проблемите при разпределениетп на социални помощи по основните социални програми и да предложи възможни решения, които да доведат до по-ефективно подпомагане на най-нуждаещите се. 

Повечето слабости на българската система за социално подпомагане са структурни и дългосрочни. Такива са влошаващата се демографска структура на населението, ниската заетост и големите различия между регионите. Капанът на безработицата в България остава сред най-високите в ЕС, което означава, че в общия случай безработните нямат стимул за търсене на нова заетост преди да изтече срокът за получаване на обезщетения за безработица.

Предвид свиващия се размер на работната сила и застаряващото население, запазването на сегашната структура на системата за социално подпомагане може да има силно негативни последствия. Проблемът е особено сериозен, ако се вземе предвид нуждата за осъвременяване на размера на някои от социалните плащания. Ниската ефективност на програми като "Подпомагане на семейства с деца" и въпреки това - увеличението на разходите по тях в навечерието на кризата (2009 г.)  наложи замразяване на отпусканите помощи по други социални програми. Жертва на тази политика е и една от програмите с най-висока ефективност - "Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход".

Някои основни изводи от изследването:

- Покачването на социалните помощи и данъчно-осигурителното бреме има директен негативен ефект върху стимулите на безработните, икономически неактивните и заетите на ниска заплата лица да търсят работа или по-високо заплащане за труда си. Това е фактор, който трябва да бъде взет предвид при бъдещо увеличение на социалните плащания;

- Повишаването на минималната работна заплата създава допълнителни стимули за завръщане на пазара на труда, но намалява възможностите за намиране на работа заради по-високия разход на работодателите. Това може да доведе до повишаване на броя на бенефициентите по социалните програми и съответно до допълнително нарастване на разходите по тях;

- Залагането на диференциран подход при някои от социалните помощи (като тези по програма "Подпомагане на семейства с деца") ще насочи по-големи помощи към семействата в най-тежко положение. 
Анализът съдържа и конкретни препоръки за реформи в две от водещите програми за социално подпомагане, а именно - "Месечни добавки за социална интеграция" на хора с увреждания и "Подпомагане на семейства с деца", т.е. така наречените детски надбавки:

- В голяма степен ефективността на добавките за социална интеграция е жертва на недостатъците и анахронизма на цялостната държавна политика за подкрепа на хората с увреждания в България. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза за придобиването на определени привилегии, между които редица данъчни облекчения и освобождаване от винетни такси. Това е фактор, създаващ грешни стимули на бенефициентите за сдобиване с решение от ТЕЛК. Много от тези привилегии нямат директно отношение към възможностите за социално включване на лицата с увреждания.

- Подходът при отпускането на помощите по програма "Подпомагане на семейства с деца" би следвало да стане диференциран, т.е. да се въвеждат коефициенти, с които да се диференцира размерът на детските надбавки спрямо дохода на семейството. По този начин по-големи помощи ще се насочат към по-бедните семейства и пределна полезност на помощите ще се приближи за различните семейства. 

Крайната цел на предстоящата реформа трябва да бъде ефективното насочване на средствата към хората, които най-много се нуждаят от тях. В условията на ограничени финансови възможности съвременните модерни социални системи трябва да имат за цел не само устойчивото и дълготрайно омекотяване на негативните последствия от социалното изключване, а и максимално бързото изваждане на бенефициента от програмата. С повишаването на успешните случаи на социална интеграция и ефективността на административните органи това ще доведе до освобождаване на ресурс, който може да бъде използван за засилване на ефектите от провежданите програми.
Коментари: 0