През 2050 г. ще изразходваме повече ток за охлаждане, отколкото за отопление
За да охлаждат сградите си, САЩ използва такова количество ток, колкото е цялото потребление на Африка
~ 2 мин.
Търсенето на климатични и хладилни системи се увеличава с рекордни темпове. В световен мащаб консумацията на електроенергия само за използването на климатици ще се увеличи 33 пъти до края на столетието, предвид нарастващите доходи и бързите темпове на урбанизация в бръзо развиващият се свят, съобщават от The Guardian.
За да охлаждат сградите си, САЩ използва такова количество ток, колкото е цялото потребление на Африка. Китай и Индия догонват тази тенденция с бързи темпове. До средата на този век човечеството ще използва повече електроенергия за разхлаждане вместо за отопление.
Фактът, че за охлаждането на сградите или за съхранението на храните се използват предимно изкопаеми горива, може да изиграе лоша шега на амбициозните цели за ново споразумение за въглеродните емисии на предстоящата среща за климата в Париж през декември. Сега правителствата и учените трябва да справят с ново, изпълнено с ирония предизвикателство: използването на системи за охлаждане прави планетата по-гореща.
Въпреки че са сравнително нова придобивка за човечеството, климатиците и хладилниците вече са неразделна част от бита на хората през 21 век, особено в развитите икономики. Хората все по-чесро предпочитат климатици, за да направят домовете, офисите и автомобилите си по-удобни; по-голямата част от хранителните продукти се съхраняват в хладилници и фризери; лекарствата и ваксините трябва да се съхраняват охладени. Също така, без системи за охлаждане, базите данни - и интернет – ще се сринат за няколко минути.
Един от основните проблеми с климатиците и хладилниците е, че все още работят на принципа на стара технология, използваща флуиди – най-често хлорофлуорокарбони – които отнемат и освобождават топлината. Този процес е съпътстван и от голяма консумация на ток.
Според данни на ЕС през следващите 15 години енергията, използвана за охлаждане на сградите в Европа, вероятно ще нарасне с цели 72%, докато тази за отопление ще спадне с 30 на сто. В САЩ 87% от сградите вече са климатизирани, а прогнозите сочат, че тази тенденция ще продължи и в развиващите се икономики.
Изследвания на холандската Агенция за екологична оценка също сочат, че към 2060 г. потреблението на енергия за охлаждане в световен мащаб ще надмине това за отопление.
Неприятният факт е, че климатиците и хладилниците са особено опасни за околната среда, защото при производствения процес се използват изкопаеми горива, а впоследствие охлаждащите агенти в тях водят до образуването на парникови газове, които могат да бъдат до 4000 пъти по-мощни от въглеродния диоксид.
Това е особено важно съдейки по прогнозите, че към 2050 г. населението на Земята ще бъде 9 милиарда души. Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН щом това стане факт, търсенето на храни ще се увеличи с 50%. Това означава, че човечеството ще се нуждае от все повече и по-мощни хладилни системи.
За да охлаждат сградите си, САЩ използва такова количество ток, колкото е цялото потребление на Африка. Китай и Индия догонват тази тенденция с бързи темпове. До средата на този век човечеството ще използва повече електроенергия за разхлаждане вместо за отопление.
Фактът, че за охлаждането на сградите или за съхранението на храните се използват предимно изкопаеми горива, може да изиграе лоша шега на амбициозните цели за ново споразумение за въглеродните емисии на предстоящата среща за климата в Париж през декември. Сега правителствата и учените трябва да справят с ново, изпълнено с ирония предизвикателство: използването на системи за охлаждане прави планетата по-гореща.
Въпреки че са сравнително нова придобивка за човечеството, климатиците и хладилниците вече са неразделна част от бита на хората през 21 век, особено в развитите икономики. Хората все по-чесро предпочитат климатици, за да направят домовете, офисите и автомобилите си по-удобни; по-голямата част от хранителните продукти се съхраняват в хладилници и фризери; лекарствата и ваксините трябва да се съхраняват охладени. Също така, без системи за охлаждане, базите данни - и интернет – ще се сринат за няколко минути.
Един от основните проблеми с климатиците и хладилниците е, че все още работят на принципа на стара технология, използваща флуиди – най-често хлорофлуорокарбони – които отнемат и освобождават топлината. Този процес е съпътстван и от голяма консумация на ток.
Според данни на ЕС през следващите 15 години енергията, използвана за охлаждане на сградите в Европа, вероятно ще нарасне с цели 72%, докато тази за отопление ще спадне с 30 на сто. В САЩ 87% от сградите вече са климатизирани, а прогнозите сочат, че тази тенденция ще продължи и в развиващите се икономики.
Изследвания на холандската Агенция за екологична оценка също сочат, че към 2060 г. потреблението на енергия за охлаждане в световен мащаб ще надмине това за отопление.
Неприятният факт е, че климатиците и хладилниците са особено опасни за околната среда, защото при производствения процес се използват изкопаеми горива, а впоследствие охлаждащите агенти в тях водят до образуването на парникови газове, които могат да бъдат до 4000 пъти по-мощни от въглеродния диоксид.
Това е особено важно съдейки по прогнозите, че към 2050 г. населението на Земята ще бъде 9 милиарда души. Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН щом това стане факт, търсенето на храни ще се увеличи с 50%. Това означава, че човечеството ще се нуждае от все повече и по-мощни хладилни системи.
