През зимата е студено и сметките за ток са по-високи

Изминалата седмица със сигурност не е лишена от разнообразни новини, но голяма изненада предизвиква това, че битовите потребители са получили по-високи сметки за електрическа енергия. Министерството на енергетиката веднага се заема със случая, макар че не е компетентната институция по този въпрос, а Комисията за енергийно и водно регулиране, която е компетентният орган, заявява, че при тях няма постъпили жалби и се информират от новините и социалните мрежи. Това, разбира се, не е първият такъв случай, даже напротив – наблюдаваме го почти ежегодно от 2013 г. насам.

На този етап не разполагаме с пълна информация за потреблението на домакинствата, тъй като фактурите се издават по различно време (аз все още не съм получил своята), но имаме достатъчно друга информация, която може да обясни по-високите разходи.

Първото нещо, което знаем със сигурност, е че от януари 2026 г. няма промяна в цената за електрическата енергия за домакинствата и тя е валидна за периода юли 2025 – юни 2026 г. За сравнение, от януари 2025 г. се увеличават цените за домакинствата в рамките на ценовия период, но това не води до протести. През настоящия 12-месечен ценови период цената е средно с около 2.6% по-висока в сравнение с периода януари – юни 2025 г.

Тази година има допълнително утежняващо обстоятелство – присъединяването към еврозоната, което е съпроводено от сутрин до вечер с напоителни коментари как това или води до увеличаване на цените, или – не. И всички сме с изострени сетива да търсим „спекулации“ с цените след еврото. Не е изключено някъде да има проблеми със софтуера при превалутирането и издаването на фактурите, каквито видяхме през първите дни на януари при доставчици на други услуги и множество български и чужди онлайн магазини. Но това лесно може да се провери както по информацията от фактурата, така и в разговор със съответния краен снабдител.

Второто нещо, което знаем, е, че по данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) потреблението на електрическа енергия през януари 2026 г. в България е с 10% по-високо в сравнение с януари 2025 г. Това не се дължи на индустрията, чиято продукция продължава да спада, а оттам – и енергийното ѝ потребление, а е предимно резултат от по-високо потребление при домакинствата. Това не е изненадващо, тъй като от данните на НСИ се наблюдава ежегодно увеличение на потреблението на домакинствата в периода 2021 – 2024 г. С други думи, дори при непроменени цени сметката може да се увеличи, ако домакинството потребява повече.

Третото нещо, което знаем, е че по данни на Националния институт по метеорология и хидрология средните месечни температури за януари 2026 г. са между -1 и 5 С, което е около и над нормата за месеца. Същевременно средните температури през декември 2025 г. са между 2 и 7 С, което е отклонение от месечната норма 1 – 4 С. С други думи, поредният сравнително по-топъл декември, каквито наблюдаваме от 2019 г. насам.

Разбира се, потреблението е строго индивидуално и зависи от много фактори, но понижението на температурите между декември и януари естествено води до по-висока консумация. Просто правило е, че промяна на външната температура с 1 градус води до промяна в потреблението с около 10%. Към това добавяме стандартното обяснение за коледните и новогодишни празници, включени в периода на отчитане, когато по принцип сме си повече време вкъщи и харчим повече ток. Ако обаче сравним потреблението за януари 2026 и 2025 г., вероятно ще видим сходни показания, а оттам – подобни разходи за електрическа енергия.

И въпреки че този януари не ни изненадва с метеорологичната обстановка, той със сигурност е уникален, защото:

• Правителството е в оставка, отново;
• Няма приет държавен бюджет, отново;
• Президентът подава оставка, за първи път от 1990 г.;
• Висш съдебен съвет с изтекъл мандат, все още;
• Няма главен прокурор, а изпълняващият длъжността не е легитимен;
• Присъединяване към еврозоната.

Всичко това създава огромно политическо напрежение, част от което липсваше през миналия януари. За сравнение, през януари 2024 г. отново има политическо напрежение – не са предстоящи избори, а ротация между партиите в управляващата коалиция – и протести за високи сметки за електрическа енергия. Тази тенденция може да се проследи до далечната 2013 г., когато в края на януари започват протести срещу високите сметки за електрическа енергия.

Първоначалните обвинения са за начислено потребление в имоти, включително публична собственост, които не са били използвани; преминават през отчитане на по-дълъг период от законоустановения, което се разчита като „саботаж и подтикване към недоволства и бунтове срещу правителството“; и завършват с „електроразпределителните дружества подават електроенергия с по-ниско напрежение, което надува сметките“.

Много бързо обаче се оказва, че само около 1% от жалбите до трите компании – крайни снабдители се оказват основателни, недоволството прераства в протест на всички срещу всичко и хората и политиците забравят за „високите“ сметки.

Както тогава, така и сега не е изключено да има неточности, затова от личен опит мога да предложа няколко стъпки в такива ситуации:

• Сравнете показанията във фактурата си с измервателния уред към имота; това се отнася както за електрическа енергия, така и за топлоснабдяване и ВиК;
• Ако има разминаване, свържете се с отговорното дружество – краен снабдител, топлинен счетоводител или ВиК оператор;
• Ако няма разминаване, но все пак сте неспокойни, сравнете фактурата с такава от същия месец на предходната година като обърнете внимание на потребеното количество и цената;
• Ако смятате, че има грешка, изпратете официална жалба до съответното дружество;
• Горната жалба може да включва и искане до електроразпределителното предприятие за проверка на точността на измервателния уред. Ако се окаже неизправен, той се подменя за сметка на дружествата, но ако е изправен, разходите за проверката се покриват от клиента;
• Ако не сте удовлетворени от резултата, изпратете жалба до компетентния орган – не Facebook, TikTok, X или Telegram, а Комисията за енергийно и водно регулиране – с техническата информация и кореспонденцията със съответното дружество.

Източник: Институт за енергиен мениджмънт