Приключи ли зелената водородна мечта?

През 2022 г. австралийската минна и енергийна компания Fortescue подписа сделка с E.On, германски оператор на енергийни мрежи и инфраструктура, за да доставя до пет милиона тона зелен водород с ниски емисии годишно в Европа, пише в специален материал DW.

„Надпреварата за мащабно производство и транспортиране на зелен водород започна“, заяви Роберт Хабек, тогавашен министър на икономиката и климата на Германия, относно сделката, добавяйки, че това ще бъде началото на „бъдеще без изкопаеми горива“.

Водородът е обект на много очаквания, тъй като може да захранва всичко – от камиони до влакове на дълги разстояния, да бъде суровина за химикали и торове, и да се превърне в потенциално решение за силно замърсяващи индустрии като производството на стомана и желязо, които традиционно разчитат на вредните за климата въглища.

Какво се обърка?

Само три години след постигането на споразумението, германско-австралийската сделка е мъртва. Оттогава E.On се оттегли от инвестиции в мащабна инфраструктура за зелен водород и намали целите си за внос.

Международният внос на водород, производството на водород и дейностите по транспорт на средно разстояние ще бъдат деприоритизирани“, каза пред DW говорителят на E.On, Александър Ил.

Това не е единственият признак за разминаване между амбициите и реалността. Европейският съюз планираше да произвежда 10 милиона тона и да внася още 10 милиона тона възобновяем водород годишно до 2030 г. Но Джун Сасамура, мениджър по водорода в енергийната изследователска компания Westwood Global Energy, заяви, че само  17% от планираните проекти за водород в блока ще бъдат реализирани до края на десетилетието.

Разривът между амбицията и реалността в европейския водороден сектор се разширява“, каза той.

По-широкото отстъпление от зеления водород беше илюстрирано в края на юли, когато петролният и газов гигант BP отмени своята инвестиция от 36 милиарда долара в проект за възобновяема енергия и зелен водород в Западна Австралия.

Това решение отразява неотдавнашната промяна в стратегията на BP, която ще доведе до увеличаване на бизнеса на BP с добив на петрол и газ, фокусиране върху дейността по преработката, и инвестиране с нарастваща дисциплина в прехода“, се казва в изявление на говорител на BP.

Основният проблем: високата цена

Водородът, най-изобилният елемент във Вселената, е безцветен, без мирис и нетоксичен газ, състоящ се от един протон и един електрон. Той също е силно запалим, като всеки килограм съдържа около 2.4 пъти повече енергия от природния газ, което обяснява многобройните му приложения.

Понастоящем около 95% от водорода се произвежда с помощта на изкопаеми горива като въглища и природен газ. Този вид е известен като черен, кафяв или сив водород. Зеленият вариант, както подсказва името, се произвежда с възобновяеми източници. Но винаги е имало една уловка. Тъй като производството му изисква огромно количество зелена или възобновяема енергия, то е много скъпо за осъществяване в голям мащаб.

По-голямата част от цената на зеления водород идва от цената на електричеството, и макар цената на зелената електроенергия да пада бързо, тя трябва да падне още много, преди водородът да стане конкурентен на други горива по отношение на разходите“, отбеляза Алисън Рийв, програмен директор по енергия и изменение на климата в австралийския мозъчен тръст Grattan Institute.

Част от проблема е разчитането на намаляващи държавни субсидии и подкрепа за изграждане на достатъчно възобновяема енергия, която да захранва технологията, обясни тя. Конкуренцията от по-евтини алтернативи като природния газ допълнително намалява търсенето. Това означава, че „спекулативните проекти“, които движат една индустрия в нейния зародиш, биват изоставени, каза Рийв пред DW.

Един от примерите е стоманодобивният конгломерат ArcelorMittal от Люксембург. Компанията наскоро се оттегли от план за постигане на въглеродна неутралност в двата си германски стоманодобивни завода до 2050 г. с помощта на зелен водород, и дори върна 1.5 млрд. долара субсидии поради рязко увеличение на разходите.

„Няма съмнение, че мащабното разрастване на зеления водород, особено като експортен продукт, представлява сериозни предизвикателства“, каза пред DW Дино Отранто, главен изпълнителен директор на Fortescue Metals and Operations. „Ние оперираме в система с ограничена инфраструктура, политическа несигурност и регулаторна среда, която все още се развива.“

Докато не инвестираме в евтина, мащабна електрическа инфраструктура, няма да отключим пълния потенциал на водорода“, добави той.

Има ли бъдеще зеленият водород?

Fortescue, един от най-големите световни производители на желязна руда, използвана за създаване на стомана, сега насочва бизнеса си с възобновяем водород към зелено желязо и амоняк – тор, създаден чрез смесване на водород и азот.

Зеленият водород остава най-жизнеспособният път за производство на зелено желязо в голям мащаб“, каза Отранто, добавяйки, че никоя друга технология не може да осигури „необходимото намаляване на емисиите“.

Но Алисън Рийв твърди, че зеленият водород вероятно ще заема само ниша в микса от чиста енергия. „Има някои постижения в топенето на руда, при които се използва директно електричество, вместо първо да се превръща във водород“, отбеляза тя.

А по отношение на транспорта на дълги разстояния, батериите се превръщат в жизнеспособна опция, както и няколко различни горива за корабоплаване на дълги разстояния, като е-метанола.

Така че ролята на водорода няма да бъде за „всичко, навсякъде и по всяко време“, каза тя.