Приложение мотивира хората да използват по-рядко своите автомобили

Иван Георгиев се занимава с програмиране от дете. Завършил е Софийската математическа гимназия, а след това учи "Информатика" в Софийски университет, откъдето има магистърска степен. Иван има опит в почти всеки аспект на софтуерната разработка, включително проектиране и ръководене на проекти, най-вече като съосновател и собственик на собствена компания за разработка на интерактивни медийни системи.

Петър Груев също е възпитаник на Софийската математическа гимназия. Учил е в Норвегия и САЩ, където години работи в различни финансови институции. Петър има опит в областта на икономика и финансите, като в момента работи като консултант в германския град Франкфурт. 

Двамата имат идея да създадат първото у нас безплатно приложение за споделено пътуване в градски условия Shaicle и са убедени, че нашето общество може много по-ефективно да използва природните ресурси, без да си променя качеството на живот. Те вярват, че дигиталната революция може да помогне на хората да постигнат това. Вижте какво казаха двамата млади предприемачи пред Economic.bg:

-Разкажете малко повече за идеята си „Shaicle” – как се роди тя и колко време и финанси отнема реализирането й?

Иван Георгиев: Идеята ни все още не е реализирана, но се надяваме съвсем скоро да станe факт. Иначе, самата идея се роди, както често се случва - от лична нужда или случка: Един ден вървях покрай софийски булевард, успоредно на трамвайните релси, защото не исках да чакам на спирката, и докато покрай мен минаваха разни коли, си помислих - “Сигурно някой мой приятел в този момент минава покрай мен и може да ме закара. Да имаше само начин лесно да разбера и да го попитам”. И тъй, като човек крачейки има много време за разсъждения, малко след това идеята се беше родила в главата ми.

Петър Груев: Самото приложение не е готово, но очакваме да го изградим за 6 месеца, ако нашите crowdfunding усилия са успешни. По принцип прекарахме около 6 месеца да подготвим кампанията на проекта - интернет страницата и други маркетинг материали, включително и нашето промо видео за Kickstarter. Решихме, че crowdfunding  е най-добрият формат не само да се опитаме да получим първоначално финансиране от около $20 хиляди за проекта, но и за да получим мнението на голям брой хора дали нашата услуга буди интерес. Crowdfunding по принцип е един демократичен начин за допитване до “тълпата” (crowd), който помага да се разбере дали една идея е добра или не. Ако няма подкрепа от достатъчно много хора, човек се връща на чертожната дъска, за да промени идеята си и да се харесва на по-голям брой хора.

-Какво представлява самото приложение и как ще се случва връзката между пътуващите и шофьорите?

Иван Георгиев: Най-същественото е, че в приложението пътуващите и шофьорите имат общо название – приятели. Идеята е да помогнем на хора, които се познават да пътуват заедно и тази връзка да е толкова бърза, че да може да се ползва и в града, т.е. - да пуснеш заявка, че искаш да пресечеш половината град и тя да стигне веднага до твоите приятели и до 15 минути да знаеш дали ще има кой да те закара.

-Какво различава вашето приложение от добре познатите и наложилите се у нас UBER и Превозвалник?

Иван Георгиев: Ние разработваме приложение за връзка между приятели, докато UBER и Превозвалник са де факто таксиметрови такива - услуги за транспорт срещу заплащане. Нашата първа основна идея е да консолидираме контактите, които един човек има в мобилния си телефон - телефонни номера, facebook приятели, google+ връзки и т.н. - и всичките да ги използваме за осъществяване на връзка. Втората ключова идея е, че връзката се инициира от нуждаещия се - този, който има нужда от транспорт. Според мен платформи, при които някой доброволно обявява на къде е тръгнал и чак тогава някой друг може да предложи да се присъедини, са неприложими в града и без допълнителни стимули като заплащане, например.

-Какво ви мотивира да създадете напълно безплатното приложение за споделено пътуване в градска среда? Очаквате ли възвръщаемост на вашата инвестиция и в какъв период?

Иван Георгиев: Най-големият стимул, когато създаваш нещо, е желанието да го видиш работещо. В случая с Shaicle то няма възможност да заработи, ако не е безплатно - това е единственият шанс достатъчен брой хора да започнат да го използват, което пък е единствения начин то да започне да бъде полезно. Ако това се получи, от друга страна, ще имаме достатъчно потребители, за да имаме и някаква възвращаемост - поне достатъчна, за да се самоиздържа начинанието. Отделно от това, то би било прекрасна платформа за иницииране и на други идеи, които, разбира се, не липсват. Колкото до периода на възвращаемост - Петър е правил по-подробно сметки, предполагам ще може да каже по-точно.

Петър Груев: В момента нашият проект не е комерсиален и има по-алтруистична цел. Да, ние влагаме време и лични инвестиции, но по принцип не гоним възвръщаемост на инвестицията в краткосрочен период. Ние имаме идеалистичната цел да накараме хората да карат по-малко автомобили по улиците, да повлияем положително на околната среда и едновременно да помогнем за сближаване на хората, които иначе пътуват сами. Един вид ние се опитваме да постигнем обществено позитивна възвръщаемост (social return on investment).

- Направили ли сте изчисления колко време и какви средства на месец например ще спестяват хората, които решат да използват новото приложение и как то ще се отрази на натоварения трафик в столицата? Смятате ли, че по-високата цена на билета за градския транспорт в София от 1 юни ще увеличи интереса към приложението?

Иван Георгиев: Аз лично не съм правил изчисления, но би било утопично да смятам, че едно приложение може да промени осезаемо трафика на цял един град. В същото време съм убеден, че е по-важно човек да прави малки крачки за подобряване на света, в който живее, но ежедневно. Например, аз предпочитам всеки ден да вдигам по нечий чужд боклук и да го хвърлям в коша, отколкото да участвам в големи кампании, които са веднъж в годината. Дали по-високата цена на билета би се отразила на интереса към приложението? По-скоро - да. Най-много ще се радвам обаче ако се отрази на качеството на самия градски транспорт.

-Смятате ли за основателни исканията на българските превозвачи за забрана на сайтовете за споделено пътуване с мотива, че все повече транспортни фирми укриват  данъци, маскирани зад сайтове за споделено пътуване?

Иван Георгиев: До някъде - да. Като цяло названието “споделено пътуване” е неточно в случая. Когато човек се качи със семейството си и тръгне към морето - това е споделено пътуване, но не против това недоволства бранша. Както споменах и по-горе, въпросните услуги всъщност за “децентрализирани таксиметрови услуги”, което е друго нещо - там едни хора извършват транспортна услуга срещу заплащане. Доводът за данъците не го приемам - това, че държавата е импотентна да упражнява собствените си закони, не означава, че трябва да окастряме всяка инициатива, за да им е по-лесно да чиновниците да събират таксите, нали? Обаче има друг довод - има определени изисквания и квалификации, които упражняващите транспортна услуга трябва да покриват - хубави или не, тези регулации е редно да са за всички в бранша.

-Запознати ли сте къде в Европа и света се използва подобна система за предвижване в големите градове?

Иван Георгиев: Знам за няколко подобни системи. В Германия има няколко много популярни web системи за споделено пътуване, но те са най-вече на дълги разстояния. Знам и за няколко приложения, които са много подобни на нашето, но основната разлика е, че там отново се гони таксиметрова услуга, т.е. - има заплащане, или комуникацията започва с това някой да обяви накъде е тръгнал, което както казах вече - го смятам за обречено.

- Търсили ли сте финансиране от фондове за подкрепа на стартиращи компании като Launchub например?

Петър Груев: Да, говорихме с Launchub и по принцип идеята им звучеше интересна, но те биха се заинтересували, след като минем първа фаза на финансиране. Те финансират по-големи проекти и то вече, след като има работещ прототип. Те ни посъветваха да си “построим” приложението и след като го пуснем, да видим какви потребители го използват. Затова решихме да ползваме Kickstarter за първата фаза от $19,500.

- Планирате ли разработването на нови приложения и проекти?

Иван Георгиев: Аз лично имам още една конкретна идея, която се върти около споделяне на места, в комбинация с augmented reality - но е твърде рано да се говори за нея. Отделно от това имам няколко идеи за outdoor и спортни приложения, но за съжаление намирането на време или финансиране за работа по тези идеи си е труден процес. 

Петър Груев: По принцип - да, обмислям други идеи в посока на crowdfunding и по-специално платформи за финансиране на проекти за зелена енергия.

-Лесно ли е да си предприемач в България и защо избрахте този път?

Иван Георгиев: Не, заявявам го категорично, защото съм бил в тази роля. Преди около 9 години продадох фирмата, на която бях съосновател и основен двигател в продължение на 8 години, поради изтощението, което изпитвах от нездравата бизнес обстановка тук - като се започне от закърнелите трудови навици на хората, и се стигне до липсващите законови гаранции в договорните отношения. Сега е по-различно, защото искаме да създадем наш собствен продукт. А изборът, поне за мен, е лесен - макар и с висока цена понякога, свободата човек сам да подрежда деня си и живота си, включително и професионалния, е незаменимо чувство.