Проблемите на бюджета вече удрят българската икономика (инфографика)

Икономиката на България е пораснала с 1.9% през второто тримесечие спрямо съпоставимия период на 2022 г. Първата ревизия на данните на Националния статистически институт (НСИ) увеличава леко ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) – с 0.1 пр. пункт спрямо експресните данни, публикувани на 16 август.

Разбивката на данните показва, че в периода април – юни колективното потребление (разходите на правителството за услуги по поддържане на населените места, осъществени от общините, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната) се сриват.

Историческа справка показва, че държавата започва да ограничава разходите за услуги (не става въпрос за инвестициите), когато бюджетът има проблеми. По-сериозни намаления имаше в последните две тримесечия на 2014 г., когато фалира КТБ, а държавата трябваше да подкрепи ликвидно и Първа инвестиционна банка. В края на същата година на власт дойде отново ГЕРБ, а финансовият министър трябваше по спешност да търси външни заеми, защото Фискалният резерв беше достигнал почти беше на нула (спрямо минималния задължителен размер).

Сегашният срив на колективното потребление (с 14.8%) е съпоставим с този от четвъртото тримесечие на 2009 г. Тогава финансовата криза бушуваше с пълна сила в България, бяха унищожени над 400 000 работни места, приходите в бюджета се сринаха, а тогавашният финансов министър Симеон Дянков трябваше да прави счетоводни „гимнастики“, за да поддържа плащанията от бюджета (като изземване на големия фонд на Здравната каса, невръщане на ДДС в срок и др.).

Трябва да се има предвид, че заради политическата криза нямаше приет бюджет до края на юли, което принуждаваше държавата и общините да работят с миналогодишния и то само в рамките на 1/12 от него всеки месец. По този начин се задържаха много разходи, които вероятно ще бъдат направени ударно през втората половина на годината.

Актуалните данни за второто тримесечие на 2023 г. показват, че индивидуалното потребление на правителството (издръжката на държавните структури) се забавя много (до растеж от едва 0.3% на годишна база), което е антирекорд от 2015 г.

Вижда се, че износът на стоки вече започва да пада (-2.1%), но заради по-голямото потъване на вноса (-7.7%) външнотърговското салдо има положителен ефект върху БВП. Трябва да се отбележи, че стойностният обем на износа на България пада за първи път от 2020 г., когато беше разгарът на COVID пандемията.

Засега „двигателят“ на българската икономика – потреблението на домакинствата – запазва своята функция и дори се ускорява. През второто тримесечие е отчетен ръст от 6.6% – невиждан от 2021 г., когато течеше възстановяването от COVID изолацията. Силният растеж на потреблението показва, че домакинствата все още не се притесняват от повишаващите се лихви и евентуална рецесия в Европа. Това се потвърждава и от данните за потребителското кредитиране, които са много силни заради все още рекордно ниските лихви в България.

Общо произведеният брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2023 г. се оценява от националната статистика на 42.32 млрд. лв. В номинално изражение това е с близо 8% повече от съпоставимото тримесечие на 2022 г. Но заради високата инфлация реалният растеж е оценен на едва 1.9%. Номиналните приходи обаче са от полза на държавния бюджет, който разпределя фиксиран процент от тях.

Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 4.2%, което е нарастване с 0.2 процентни пункта спрямо второто тримесечие на 2022 г. Индустриалният сектор намалява с 2 процентни пункта до 30.0%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава до 65.8% през второто тримесечие на 2023 г. при 64.0% през второто тримесечие на 2022 г.

През второто тримесечие на 2023 г. за крайно потребление се изразходват 79.7% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17.6% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.