Професионалното образование не предлага прием в ключови здравни специалности

Професионалното образование в направление „Здравеопазване“ има висока социална значимост, но приемът на ученици в здравните специалности остава изключително нисък – от общо девет професии, план-прием се осъществява само в три, а при другите той изцяло липсва. Това създава дисбаланси, недостиг на специалисти на регионално ниво и най-вече води до ограничено предлагане на кадри в ключови здравни дейности. Това се посочва в нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван тази седмица.

Въпреки социалната значимост на тези професии и високите потребности на пазара на труда приемът на ученици в здравните специалности остава изключително нисък“, казват от Института.

От там обясняват, че направление „Здравеопазване“ в средното професионално образование обхваща разнообразни професии, които се различават по степен на отговорност, изисквания към подготовката и възможности за реализация. В рамките на действащия до края на 2025 г. Списък на професиите за професионално образование и обучение (СППОО) са включени девет професии и единадесет специалности, разпределени в четири направления:

• здравни грижи;
• дентална медицина и зъботехника;
• медицинска диагностика и лечебни технологии;
• терапия и рехабилитация.

Тази структура отразява опита да се покрият всички ключови звена в предоставянето на здравни услуги – от базовите грижи и асистиращи дейности до техническата поддръжка, оптиката, денталната помощ и рехабилитацията“, допълват в доклада експертите.

В същото време се оказва, че реален прием има само в три професии, които представляват 1% от план-приема за последните три години. Това са:

• Асистент на лекар по дентална медицина;
• Техник по очна оптика;
• Изпълнител на термални процедури.

Изцяло липсва прием за учащи за здравни асистенти, болногледачи, парамедици“, посочват от ИПИ.

От началото на тази година ще влезе в сила обновен списък на професиите. Той предвижда шест професии в областта на здравеопазването. Отпадат професиите „Техник по ортопедична техника“ и „Техник на слухови апарати“ в ПН „Медицинска диагностика и лечебни технологии“, както и „Болногледач“ в ПН „Здравни грижи“.

Без дуално обучение

Оказва се, че дуалното обучение напълно отсъства от здравните професии в планирания прием за учебната 2025/2026 година.

В страната дуалната форма не е силно застъпена – едва 9% от приема през настоящата учебна година – но в направлението на здравеопазването буди недоумение тоталната му липса, предвид че приемът на изпълнителите на термални процедури, например, обикновено е в региони, в които има балнео- и СПА центрове, а зъболекари има навсякъде“, коментират от ИПИ.

Нужди на пазара на труда

Търсенето на кадри не намалява. Потребностите от работна сила със средно професионално образование в здравните професии през следващите 3 – 5 години са най-много за професионалисти в областта на здравните грижи – близо 3 000. Над 2 000 ще са търсените кадри в денталната медицина и зъботехника.

В сферата на медицинската диагностика и технологии работодателите декларират потребност да наемат над 1200 души. За медицинска диагностика и лечебни технологии ще се търсят над 400 специалисти, а за терапия и рехабилитация – над 300.

Препоръките

Анализът показва ясно изразен дисбаланс между предлагането на обучителни програми и реалните потребности на пазара на труда“, коментират от ИПИ.

От там допълват, че има несъответствие между образователното планиране и регионалната структура на търсенето: големи области изобщо не предлагат обучение по здравни професии, докато някои региони демонстрират силно изразени потребности от кадри, особено болногледачи, здравни асистенти и техници по очна оптика.

Липсата на дуално обучение в сектора пък допълнително усложнява процеса на професионална реализация и лишава учениците от възможност за ранно включване в реална работна среда.

Експертите препоръчват на първо място да се възстанови или разшири приемът по професии, за които има заявено високо търсене от работодателите – здравни асистенти, болногледачи, парамедици и специалисти по медицинска диагностика. Партньорствата между училища, болници, дентални практики, рехабилитационни центрове и СПА обекти могат да осигурят по-устойчив модел на подготовка и професионална реализация, смятат анализаторите.

От ИПИ препоръчват и периодично актуализиране на учебните програми в сътрудничество с представители на здравния сектор, така че обучението да отразява както националните стандарти, така и добрите европейски практики.

Необходимо е да бъде изграден механизъм за системно наблюдение на регионалните потребности от кадри в здравеопазването и съответствието им с приема в професионалните гимназии“, обобщават от ИПИ.

Според тях трябва да има координация между просветното и здравното министерство, между Агенцията по заетостта и местните власти, която ще спомогне за превенция на бъдещ недостиг на кадри.