Промените в Закона за адвокатурата бъркат в джоба на бизнеса

Наталия Събева е главен юрисконсулт на Българската стопанска камара от 1995 година. Тя е магистър по право от СУ “Св. Климент Охридски“, aрбитър към Арбитражния съд на БСК и към Националния институт за помирение и арбитраж. Притежава професионален опит в областта на търговското, облигационното, трудовото, гражданското право и процес. Вижте какво каза Наталия Събева пред Economic.bg:

Българската стопанска камара излезе със становище по повод гласуваните на първо четене в правна комисия промени в Закона за адвокатурата. Поправките предвиждат само адвокати, а не счетоводители, юристконсулти или куриери да имат право да носят и получават документи от НАП, НОИ, НСИ, Булстат, БНБ и Инспекцията по труда.  Как ще се отразят новите текстове на бизнеса и по какъв начин те ще се засегнат малките фирми и гражданите?

Гражданите запазват възможността да упълномощават други  физически лица, а юридическите лица – свои служители, които да ги представляват пред административните органи. Проблемът възниква, когато е налице възлагане от граждани или фирми на дейности, които да бъдат извършени от други лица, срещу заплащане. Например, многобройните етапи на съгласувания, свързани със строителството – одобрение на инвестиционен проект, издаване на виза за проектиране, издаване на разрешение за строеж и т.н., изискват специализирани знания и комуникация с общината, която би била ефективна ако се осъществява от архитекти или инженери, а не от адвокати. 

Законопроектът практически забранява на счетоводните къщи да комуникират с НАП, НОИ, банките и т.н. Вместо експерт-счетоводителят да представи или изпрати с електронния си подпис изготвените счетоводни документи, трябва задължително да ги предаде на адвокат-посредник, който да ги представи в съответната администрация. Освен напълно излишно за клиентите, такова посредничество може да бъде опасно за търговците, доколкото препредаването на информация и документи крие риска от ефекта на „разваления телефон“, т.е. пропускане на законоустановени срокове за представяне на  документи и свързаните с тях санкции.  

Във всички случаи дейността се оскъпява, без да има реална услуга и необходимост от нея. Още повече, че е възможно администрацията да приложи крайно тълкуване на текста в законопроекта и да изисква във всички случаи участието на адвокат. Така може да се блокират редица дейности и да се застраши опазването на законни права и интереси на гражданите и бизнеса. Считам, че адвокати трябва да представляват клиентите си пред съдебните органи, следствените органи и прокуратурата, а пред административни органи, физически и юридически лица и това трябва да става по преценка и искане на клиента, а не задължително по силата на закон.

Нарушават ли новите текстове правата на потребителите на тези услуги? Може ли да се каже, че те ще създадат монопол в сферата на адвокатските услуги?

Чрез законопроекта адвокатурата монополизира редица дейности, включително такива, които по силата на специални закони са възложени на други професионални групи. Ограничава се конституционното право на труд и на свободна стопанска инициатива. Освен правото на изключително представителство пред административните органи, физически и юридически лица, законопроектът забранява консултантски дейности, изготвяне на договори, извършване на справки и получаване на документи, дейности по управление на имущество и други да се извършват от лица които не са адвокати. 

По този начин потребителите се лишават от право на избор към кого да се обърнат за определена услуга.  В мотивите на законопроекта се изтъква, че  промените се правят в интерес на клиентите и с цел да се осигури високо качество на услугите. Но така ли е всъщност? Консултантските фирми са специализирани в различни области. В тях  работят правоспособни юристи. Не е сериозно да се отрича компетентността им  и да се прави отрицателна оценка на знанията и уменията на големи групи хора, които не почиват на конкретни факти. Напротив, много често консултантите, преди да започнат  свободна практика, са натрупали дълъг опит и специализирани знания като служители в държавни структури в определени области - например  усвояване на средства от европейски фондове, енергетика и други, които са много специфични и в които мнозина адвокати не са компетентни.  

Ако клиентите се обръщат към консултантски фирми, адвокатите следва да се замислят какви предимства намират в тези консултации - дали в качество или в цена. Може би е необходима гъвкавост при определяне на адвокатските възнаграждения, при които задължителният минимален размер по принцип е в противоречие с правилата на конкуренцията.

Говори се, че законопроектът е лобистки. Кой, според Вас, има интерес от внесените поправки?

Законопроектът е писан от адвокати и съобразен изцяло с интересите на адвокатското съсловие, без да отчита интересите на други професионални групи като експерт - счетоводители, нотариуси, фирми за управление на имущество, консултантски  дружества, потребителите на услуги и обществото като цяло. Депутатите би трябвало да отчетат и възстановят баланса на интересите на цялото общество, включително на лицата упражняващи други професии и на гражданите и юридическите лица като потребители на услуги.

Какви ще са загубите на бизнеса след приемането на новите текстове?

Вече посочих, че услугите се оскъпяват, има опасност от хаос и пропускане на срокове при представяне на документи от страна на търговците, а забраната за осъществяване на консултантски услуги ще генерира безработица в тези среди. Като общество, към загубите трябва да калкулираме и приемането на противоконституционни закони.

Как ще коментиратe размера на предвижданите глоби и факта, че те ще се налагат от адвокатските колегии, а парите ще влизат в техния бюджет, а не в хазната?

Законопроектът дава възможност адвокатите да действат като административно-наказателни органи, като налагат глоби от 1000 до 10 000 лева, в полза на адвокатската колегия, на лица, които упражняват адвокатска дейност. Това е в противоречие с Конституцията, която определя обхвата на адвокатската дейност като подпомагаща защитата на правата и законните интереси на гражданите. Обстоятелството, че събраните глоби ще влизат в адвокатските колегии създава предпоставки за конфликт на интереси, отсъствие на безпристрастност и обективност при налагане на административните наказания. Връзката между адвокат и клиент или както още се нарича - доверител и довереник, се основава именно на доверие, а не на санкции и протекции в закон.

Какво планират работодателските организации, ако предлаганите промени минат и в пленарна зала?

Работодателите ще използват всички законни средства, съгласно националното и европейско законодателство, с които да се противопоставят на приемането на противоконституционни текстове. Считаме, че са налице всички основания за отмяна на измененията от Конституционния съд.