Пътеводител за силна БГ икономика

Четирите работодателски организации обобщават своите приоритети за 2023 г. с цел да предпазят от късогледа популистка политика

17:08 25.03.2023 748 ~ 14 мин. четене

В тези трудни и несигурни години не можем да разчитаме дори на стабилно правителство, а вървим от едни избори към следващите. Държавата се управлява от служебни правителства повече, отколкото от редовни и, образно казано, нашата лодка се носи по течението на събитията, люшкана от вълните на световния океан.

В такова време отговорността за управлението се прехвърля от една политическа сила на друга, а аритметичните сборове на кандидатите да вземат в свои ръце управлението не осигурява нужната подкрепа в парламента. Рулетката се превърта и в началото на април са поредните парламентарни избори. После пак ще се търси политическата конфигурация, която да получи мандат за управление. Същевременно се говори, че наесен ни чакат избори „2 в 1“ за местна власт и пак за парламент.

При тези турбуленции политиците бягат от отговорност и предприемат действия без ясна цел и посока. Затова представители на четирите работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обобщават основните приоритети за 2023 г., на които бизнесът държи. Те са насочени към работата на всички институции, но и към всички политически партии, които смятат да участват в управлението. „Ако се съобразят с тези приоритети, ще се предпазят от късогледа популистка политика, която в дългосрочен план е вредна за българската икономика“, уверяват лидерите на работодателските организации. Те ще се борят за осъществяването на своите намерения, полезни за българската икономика, така, както водата пробива камъка.

Четирите работодателски организации имат консенсус за основните приоритети, важни за държавата и бизнеса. Включваме гледната точка и на експерт по въпросите на енергетиката.

Васил Велев:

Влизането в еврозоната остава ключов приоритет

Благосъстоянието ще расте, ако хората са силно мотивирани да учат, да работят и постоянно да повишават своята квалификация

Васил Велев е председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Ръстът на инфлацията трябва са се ограничи и за целта трябва да се намери начин трендът на цените да се обърне, тъй като по този параметър все още не отговаряме на изискванията за членство в еврозоната. Затова трябва да се намали и нездравословният наднормен популизъм. Трябва да се спре харченето на пари, които нямаме, а ги вземаме на заем. Социалното подпомагане отдавна трябваше да е по-целенасочено. През тази година бизнесът да направи усилия и да увеличи доходите на работещите, без това да влияе на цените. Ние отправяме и призив за намаляване на цените, но и за предприемане на нужните мерки, за да постигнем тези важни за страната приоритети:

-Спазване на ангажимента за присъединяване на България към еврозоната през 2024 г.

-Приемане на България в Шенгенското пространство през 2023 г.

-Приемане на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Социалната политика, която се провежда в България, отправя погрешни послания и води до упадък на нравите. В комплект с политиката по доходите тя казва, че няма нужда да се образовате и да се квалифицирате, да се трудите, защото ще получавате щедри помощи, независимо от имуществото, което притежавате. Такъв е и пенсионният модел, който дава на половината пенсионери почти еднакви пенсии, без значение от приноса по време на трудовия им път. Провежда се политика за лов на избиратели, насочена към хора, които предпочитат да получават, без да се трудят. Така хората се демотивират да учат, да се квалифицират и да работят. По отношение на т. нар. професионални безработни, които източват социалните фондове, през миналата година нямаше напредък и това си остава като язви, които деморализират обществото.

За енергетиката е добре да си дадем сметка, че тя не се развива сама за себе си, а е средство. Енергията трябва да е сигурна, чиста и достъпна. При грандомански заплануваните инвестиции цената на микса няма да е достъпна. Пазарът на електроенергия е сбъркан и затова се налага да има механизми за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията. Ние сме за разсрочване на ангажимента от 2019 г. за намаление с 40% на въглеродните емисии при производството на енергия от въглища. Настояваме да се пренасочат средствата минимум по две от програмите за 1,6 млрд. лева, предвидени за системи за съхранение на енергия и за геотермални централи. Тези средства ще са достатъчни, за да се финансира грантова схема, чрез която всяко предприятие и всяко домакинство, което поиска, ще може да получи между 30% и 50% поевтиняване на ВЕИ и системи за съхранение на енергията за собствено потребление.

Социална политика

Финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на минималната работна заплата за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и правилното транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати, отчитайки, че заложените в нея индикатори са препоръчителни, а не задължителни.
Развитие на пенсионния модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, и интегриране на уязвимите социални групи в пазара на труда. Подкрепа и развитие на частните пенсионни фондове и повишаване на информираността на обществото за капиталовия стълб на пенсионното осигуряване. Ограничаване практиката за непрекъснати промени на държавните политики в пенсионния модел, целящи краткосрочни политически цели, а не дългосрочност и устойчивост на пенсионната система.
Подобряване на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане, и обвързването й, където е възможно, с участие в програми за базова грамотност, образование, обучение, полагане на труд.
Преразглеждане на държавната политика, свързана с Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система по отношение на стабилността на пенсионната система с цел да бъде реален буфер.

Европейски политики и инвестиции

Създаване на Консултативен съвет за наблюдение изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)
Иницииране на преговори по „Нов обществен договор“ за България, съобразен с инициативата на Международната организация на работодателите за недопускане на политизация на трудовите отношения и постигане на баланс между мерките в укрепване на икономиката и подобряване на жизнената среда
Стриктно спазване на сроковете за откриване на процедурите по НПВУ и оперативните програми, с цел най-бързо осигуряване на достъп на българския бизнес до ресурса, предвиден по програмите.

Евгeний Ивaнoв:

Да бързаме бавно с промените, криещи риск за българската индустрия

Изработването и прилагането на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в България не търпи отлагане

Евгeний Ивaнoв е изпълнитeлeн диpeĸтop и члeн нa УС нa Kонфедерацията на работодателите и индустриалците в България

Годината е трудна и ако до края на 2023-а успеем да осъществим по-голямата част от набелязаните приоритети, ще може да се поздравим с резултат, който влияе „на джоба“ не само на бизнеса, но и на домакинствата.

Първи приоритет в сегмента „Енергетика и „зелен преход“ е да коригираме изкривяванията на пазара на едро на електроенергия при екстремни цени чрез компенсация на потребителите на свободния пазар, в това число приемане на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия. Говорим за компенсации, а не за помощи, тъй като доста се спекулира с този термин, понякога от незнание, друг път злонамерено. Това са неправомерно иззети пари заради непазарно високите цени. Електроинтензивен означава, че технологията изисква употреба на ток повече от средното, а не означава неефективност. Нека не позволяваме на нашите конкуренти от другите страни да получават предимство чрез механизми за дългосрочни договори, което им гарантира по-ниски цени, а българската индустрия да плаща далеч по-скъпо. Време е да се създаде работещ компенсаторен механизъм и за природния газ, когато неговите цени станат неочаквано високи. Настояваме за въздържане от прилагане на клаузите в договорите с крайните клиенти „вземи или плати“.

Формиране на национален пазар на емисии на парникови газове, за търговия на спестените емисии и директно закупуване от българската индустрия, което ще я подкрепя да работи и да произвежда. Настояваме за активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т. нар. зелен преход. Управляващите трябва да се допитват до нас, когато решават какво да правят, тъй като досега винаги са бъркали с политиката „Събрахме се, решихме и сега ви информираме“. После си признават, че са сбъркали, но счупен клон не се лепи.

Ключов приоритет е изработването на национална Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България 2021-2030 г. с хоризонт до 2050 г., на плановете за развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи, газопреносната инфраструктура – на основата на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия, отчитайки стратегическите интереси на страната и създавайки предпоставки за енергийни доставки при минимални разходи съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Тези документи трябва да бъдат разработени с участието на бизнеса, тъй като има какво да предложим.

Не търпи отлагане изработването и системното прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в България с последващи мониторинг, контрол и коригиращи мерки – ежегодно, която да следва принципите на гарантиране на сигурността на енергийните доставки и постигането на целите за климатична неутралност с минимални разходи за енергийната система и потребителите. Принципът трябва да е „Бързай бавно“, за да се предпазим от грешки с определяне на срокове, опасни за българската индустрия.

Наш приоритет е повишаването на капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация. В сектора има проблеми, но Комисията не предприемаше видими действия.

Важно е насърчаването на производството и съхранението на електроенергия от ВЕИ за собствено потребление – както чрез облекчаване на процедурите, така и чрез адекватни финансови стимули и инструменти, в това число чрез средствата от НПВУ и оперативните програми. Досега системата така беше настроена, че караше желаещите да инвестират в такива мощности сами да се откажат. Изграждането на нови производствени мощности в областта на електропроизводството да става само на пазарен принцип. Не може да преглътнем нови дългосрочни договори, които държавата субсидира, а ние плащаме тези „субсидии“. Всичко това означава да се повиши ефективността и на държавните предприятия в сектор „Енергетика“. Критикувани сме от някои анализатори за отказа от пълна либерализация на пазара на електрическа енергия. Смятаме, че е по-добре да забавим темпото и да поотложим някои от мерките. В един момент обаче трябва да стигнем до пълна либерализация. Може би не утре, а в разумен срок.

Енергетика и „зелен преход“

Национални приоритети в областта на климата до 2030 – 2050 г.
Чиста, достъпна и сигурна енергия
Промишлена стратегия за кръгова икономика
Устойчива и интелигентна мобилност, вкл. електрическа мобилност и водородни технологии – разработване на национална нормативна уредба за развитие на инфраструктура за алтернативни горива и изпълнение на програма за реализацията на тази инфраструктура в съответствие с европейската правна рамка за алтернативните горива и пакет „Fit For 55“
Екологосъобразно строителство и инфраструктура
Екологосъобразна селскостопанска политика „От фермата до трапезата“
Опазване на биологичното разнообразие, нулево замърсяване и нетоксична околна среда
Научни и научно-приложни изследвания, насърчаване на иновациите, образованието и обучението
Социално ангажиран и справедлив преход. Финансиране на прехода чрез добра координация на възможните европейски и национални програми, в това число НПВУ, инструментите по Кохезионната политика 2021-2027, Механизма за справедлив преход, REACT-EU.

Цветан Симеонов:

Да се подобри системата на обучение при всички възрасти

Чрез програма и пакет от мерки за привличане на таланти ще се реши проблемът с недостига на висококвалифицирани и дефицитни специалисти

Цветан Симеонов е председател на УС на Българската търговско-промишлена палата

В Европа, в България, а вече дори и в Китай се съзира опасността от застаряване на нациите. Във Франция профсъюзите оказват съпротива срещу увеличаването на възрастта за пенсиониране, но при нарастване продължителността на живота е нормално и прагът за влизането в третата възраст да се увеличава. Затова е важно да се подобри системата за обучение на възрастни с цел постигане на синергия в политиките на МТСП и МОН, в контекста на НПВУ и инициативите на европейско ниво – индивидуални обучителни акаунти, микроквалификации.

Образованието и бизнеса си сътрудничат, диалогичност има. Но е нужно продължаване на усилията за реална връзка между образованието на всички нива и бизнеса, с оглед осигуряване нуждите на пазара на труда. Понякога предприятия заявяват определен брой хора да бъдат обучени в дадена професионална гимназия. Има случай, при който ковид кризата промени ситуацията и компанията отказа да приеме тези млади хора на работа, но това е по-скоро изключение, отколкото масова практика.

Нужно е да се разработи програма и пакет от мерки за привличане на таланти – на висококвалифицирани и дефицитни специалисти. Пазарът на труда в България е добре да е отворен към повече държави. Трябва да се подобрят възможностите за привличане на чуждестранни студенти и да се осигури достъп до пазара на труда в България за чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в нашата страна. Няма основания държавата да възпрепятства вноса на работници, но не бива да толерираме и случаите, когато веднага при получаването на българско гражданство, съответните лица заминават в Западна Европа.

Недостигът на квалифицирана работна сила все по-остро се чувства. Затова спасение за всеки бизнес са иновациите. Компании, които инвестираха в такава насока, решиха проблема с липсата на достатъчно кадри и с недобрата квалификация. Новите реалности налагат повишаване на дигиталните умения на цялото население, и в частност – на работниците и служителите. Нужни са и други мерки:

Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и пазара на труда чрез задължително образование, чрез труд, дори чрез принудителни мерки, но и със стимули
Помощите да се дават срещу общественополезен труд
Създаване на условия за активно участие на пазара на труда на работещи майки чрез осигуряване на достъпни услуги за отглеждане на децата – строителство на детски ясли, градини и кътове, може и чрез публично-частно партньорство
Облекчаване на процедурите за внос на работници в страната и мерки за насърчаване на устойчивата им заетост в България.

Добри Митрев:

По-доброто е-управление носи улеснения на бизнеса

Съществуващият данъчен модел да се запази и занапред, но да се намали делът на БВП, преразпределян през държавния бюджет

Добри Митрев е председател на УС на Българската стопанска камара

Мерките за ограничаване на инфлацията са наложителни. Ако има пречка пред членството ни в еврозоната, специално по отношение на критериите от Маастрихт, то това е ценовата стабилност. Ако в първите месеци на тази година успеем да потиснем инфлацията, България ще има всички шансове да стане пълноправен член на еврозоната през 2024. Необходимо е да подобрим средата за правене на бизнес в България, ако тя е благоприятна, това ще се отрази на благосъстоянието на всеки. Затова са необходими инвестиции – вътрешни и външни, насочени към повишаване на добавената стойност. Управляващите е редно да предложат необходимите стимули за предприемачите да инвестират в България. Необходимо е да се засили изграждането на електронното управление – инвестиционен процес, административни услуги за бизнеса, здравеопазване, образование, включително електронни разплащания във всички държавни и общински административни структури. Е-управлението е в пряка връзка с регулациите. При тях трябва да се прилага принципът 1-in-2-out – когато се въвежда нова регулация, да се извеждат две от старите.

Наскоро направихме проучване и се оказа, че в България има около 900 регулаторни режима. Не знаем друга страна с толкова много регулации, а те на практика са спънка за всеки бизнес. Не сме против контрола от стана на държавата и на институциите, но когато това е прекомерно, то отблъсква желаещите да правят инвестиции. Призоваваме да се намери начин за повишаване ефективността на административните структури при намаляване броя на заетите в тях. Продължаването на административната реформа според нас е неизбежно. Понякога бързината е по-важна от цялостната среда. Ние сме за запазване на съществуващия данъчен модел и намаляване дела на БВП, преразпределян през държавния бюджет, в контекста на спазване на Маастрихтските критерии.

Прилагане на разходопокривния принцип при определяне размера на държавните такси - колкото струва цената на тази услуга, толкова трябва да е таксата. Призоваваме за предприемане на реални действия по прилагане на принципа “Замърсителят плаща“ при определяне размера на таксата за битови отпадъци, тъй като нито данъчната оценка на един имот, нито отчетната стойност е показателна за това кой какви отпадъци формира.

Честите политически смени, несигурността за политиците и за институциите през миналата година не позволи нито един от тези важни приоритети да бъде осъществен през 2022 г. Надяваме се, че през тази година ще се работи за тяхното изпълнение:

Набелязване на мерки за ограничаване ръста на инфлацията
Подобряване на цялостната инвестиционна среда и създаване на предпоставки и стимули за частни инвестиции, насочени към дигиталния и зелен преход
Реални действия по изграждане на електронното управление във всички области
Преминаване към реално програмно бюджетиране
Ограничаване на т. нар. екологичен рекет срещу бизнеса, препятстващ инвестиционния процес и растежа в областта на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрия
Запазване на съществуващия данъчен модел
Въвеждане на принципа “Замърсителят плаща“ при определяне на размера на таксата за битови отпадъци
Проектите на нормативни актове с административната тежест да се гледат през призмата на въздействието им върху конкурентоспособността и дейността на малките и средните предприятия
Борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията
Справяне с проблемите на трафика по граничните пунктове чрез подписването на двустранни договори със съседните на България държави
Насърчаване на инвестициите в железопътния, морския и речния транспорт и връзките между тях.
Изграждане, рехабилитация и поддръжка на алтернативни шосейни маршрути и довършване на магистралите.

Калоян Стайков:

Енергетиката се нуждае от стратегия за развитие

Нека не оставяме този важен за икономиката и обществото сектор да се носи по течението и да зависи само от прилива на световните вълни

Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт

Най-големият проблем за българската енергетика е липсата на енергийна стратегия. Сега няма визия как искаме да изглежда нашата енергетика напред във времето и какво да е нейното място в икономиката. Тя не съществува във вакуум, а функционира, за да обслужва икономиката и обществото. Липсва ли дългосрочна визия, като дойдат кризисни времена като 2021-2022 г., започваме да решаваме проблемите от днес за утре. Това създава верига от грешни решения, които довеждат до структурна промяна в енергийния сектор, което е факт в цяла Европа. Няма ли визия, просто се носим по течението и зависим от новия прилив на световните вълни. Същевременно се надяваме зимата да не е много студена, лятото да не е свръхгорещо, разчитаме някак си кризата да ни подмине и да се върнем в познатото нормално. Стратегията се свежда до „Да се надяваме нещо лошо да не се случи“. И нямаме План Б, на който да се опрем, ако стане нещо лошо. Плюс това продължават да ни връхлитат новите предизвикателства, свързани с цената на природния газ, с развитието на енергетиката, следването на климатичните цели. Има натиск от страна на международни фактори, но има и вътрешен натиск от лобистки групи и кръгове по интереси. Всеки дърпа чергата към себе си.

Ето защо най-големият проблем е липсата на стратегическа визия за българската енергетика, при което всеки следващ проблем се отразява върху първия в редицата. България трябваше да приеме Национален план за възстановяване и устойчивост, който трябваше да стъпи върху Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, който трябваше да стъпи върху енергийна стратегия, която нямаме. И върху всичко това трябваше да стъпят териториалните планове за справедлив преход. Така виждаме как като липсва здравата основа, градим нагоре, но тези решения, реформи и планове са нестабилни. Освен това сбърканата последователност на стратегическите документи също създава проблем: Вместо новите документи да са в синхрон със стратегията, сега ще се наложи стратегията, която би трябвало да е основа, да се съобрази с вече изградената конструкция над нея.

Стратегическата визия за електроенергийния сектор, която беше представена, се основава на грешен подход. Този сектор не съществува сам за себе си, а е свързан с другите енергийни подсектори – например газовия и топлоенергетиката. Когато не знаем какво ще е енергийното потребление и каква индустрия ще развиваме, тогава е много трудно да се направи цялостна стратегия, защото не знаем какви са енергийните нужди на страната или региона. Работата „на парче“ води до нови ограничения в степените на свобода.

В България има капацитет да се направи добра енергийна стратегия, но за да се заложат приоритети, трябва да има стабилно мнозинство в парламента. Прилагането им обаче отнема години, даже няколко мандата. Визията трябва да е дългосрочно подкрепена. Политическите конфигурации се менят, стратегията за развитието на даден сектор обаче не може да следва този „вятър“ на промяната. Необходимо е да има прозрачност и предвидимост, но и гъвкавост, която да ни позволява да правим необходимите маневри в крак с предизвикателствата на времето, но и с новите технологии, които ще се появяват.

Приоритети

Основен източник на несигурност през 2023 г. продължава да е пазарът на природен газ. Цените динамично се променят, но трябва да има по-голяма прозрачност и предвидимост в този подсектор.
Пазарът на електроенергия е с много въпросителни. Цените зависят от пазара „Ден напред“, а пазарът на дългосрочни договори се пренебрегва.
Механизмът за компенсиране на бизнеса да се промени. Някои нямат нужда от помощи и не е оправдано да има субсидиране на всички. При голям първоначален шок може да се окаже подкрепа на всеки, но вече няма логика това да продължава по същия начин.
Изготвянето и приемането на енергийната стратегия също трябва да е в дневния ред за 2023 г., за да знаем накъде вървим в развитието на сектора. Трябва да се постигне и разбирателство за реформите, които да се предприемат в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост.