Работодателите искат да се увеличи вносът на сезонни работници
Освен селско, горско и рибно стопанство, хотели и ресторанти в списъка следва да попадне и строителството
~ 2 мин.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска да се разшири списъкът на сезонните работници с облекчен достъп до пазара на труда в страната. Освен селско, горско и рибно стопанство, хотели и ресторанти в списъка следва да попадне и строителството. Това стана ясно по време на заседание на Националният съвет на работодателската организация, на което липсата на кадри бе поставено на първо място като проблем пред бизнеса.
„През 2019 г. пътното строителство ще изпитва сериозен недостиг на работна ръка при довършването на магистрала „Хемус” и др. одобрени за финансиране национални обекти, коментират от работодателската организация“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев. Според него през последните две години бизнесът търси решение на този въпрос като инициира реформа в образованието, промяна на политиките по миграция, които облекчават вноса, както и намаляване на административните прегради на пазара на труда.
Велев коментира още, че договарянето на минималната работна заплата (МРЗ) по браншове е трудно осъществимо в обозримо бъдеще, защото синдикатите като социални партньори нямат браншови организации във всички икономически дейности. Определянето на МРЗ в диапазона „линия на бедност” и процент от средна работна заплата също е отпаднало, защото работодатели и синдикати не са се разбрали за съотношенията.
„Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков предлага нов механизъм за определяне на МРЗ, който има положителни страни“, смята Велев. Той обясни, че механизмът включва и три сценария за определяне на минималната работна заплата в случай, че социалните партньори не стигнат до разбирателство. Именно по тях работодателите имат възражения, те не са икономически обосновани, не съответстват на Конвенция 131 на МОТ и не намират приложение в ЕС. Затова Националният съвет взе решение АИКБ, като ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели да обсъди и консолидира обща позиция с останалите работодатели и внесе възраженията им по предложения от министър Бисер Петков механизъм и сценарии за определяне на МРЗ. Допълнително в НСТС АИКБ да внесе своя проект на Постановление на Министерски съвет за отпадане на плащанията за „клас прослужено време”, като тези средства да бъдат включени в основната заплата на служителите и работниците.
По време на заседанието бяха представени и данни за посредническата дейност по наемане и внос на работна сила у нас. В Германия използват 17% чужда работна ръка, докато у нас тя няма и 1%. Причина за това са изискванията, които поставят синдикатите. Камериерките по Черноморието от трети страни, например, трябва да заверят нотариално в посолството ни свидетелството си за средно образование.
Предложението на АИКБ за използване на „Синя карта” при внос на машинни и електро инженери, също се отхвърля от синдикатите. Правителството подготвя двустранни спогодби за внос на работна сила с Украйна, Молдова и Армения.
„През 2019 г. пътното строителство ще изпитва сериозен недостиг на работна ръка при довършването на магистрала „Хемус” и др. одобрени за финансиране национални обекти, коментират от работодателската организация“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев. Според него през последните две години бизнесът търси решение на този въпрос като инициира реформа в образованието, промяна на политиките по миграция, които облекчават вноса, както и намаляване на административните прегради на пазара на труда.
Велев коментира още, че договарянето на минималната работна заплата (МРЗ) по браншове е трудно осъществимо в обозримо бъдеще, защото синдикатите като социални партньори нямат браншови организации във всички икономически дейности. Определянето на МРЗ в диапазона „линия на бедност” и процент от средна работна заплата също е отпаднало, защото работодатели и синдикати не са се разбрали за съотношенията.
„Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков предлага нов механизъм за определяне на МРЗ, който има положителни страни“, смята Велев. Той обясни, че механизмът включва и три сценария за определяне на минималната работна заплата в случай, че социалните партньори не стигнат до разбирателство. Именно по тях работодателите имат възражения, те не са икономически обосновани, не съответстват на Конвенция 131 на МОТ и не намират приложение в ЕС. Затова Националният съвет взе решение АИКБ, като ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели да обсъди и консолидира обща позиция с останалите работодатели и внесе възраженията им по предложения от министър Бисер Петков механизъм и сценарии за определяне на МРЗ. Допълнително в НСТС АИКБ да внесе своя проект на Постановление на Министерски съвет за отпадане на плащанията за „клас прослужено време”, като тези средства да бъдат включени в основната заплата на служителите и работниците.
По време на заседанието бяха представени и данни за посредническата дейност по наемане и внос на работна сила у нас. В Германия използват 17% чужда работна ръка, докато у нас тя няма и 1%. Причина за това са изискванията, които поставят синдикатите. Камериерките по Черноморието от трети страни, например, трябва да заверят нотариално в посолството ни свидетелството си за средно образование.
Предложението на АИКБ за използване на „Синя карта” при внос на машинни и електро инженери, също се отхвърля от синдикатите. Правителството подготвя двустранни спогодби за внос на работна сила с Украйна, Молдова и Армения.
