Световната банка повиши очакванията си за българската икономика
България е изтъкната като една от малкото страни в Европа, която все още осигурява фискална подкрепа срещу пандемията
Снимка: Twenty20
~ 2 мин.
Economic.bg Световната банка повиши чувствително прогнозата си за растежа на българската икономика за тази година. В своя януарски доклад международната институция посочва, че очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 3.8% през 2022 г. За сравнение, прогнозата на институцията от юни бе за разширение с 3.3%.
Световната банка прогнозира леко забавяне през 2023 г. до 3.6% растеж. Дори това обаче е повишение с 0.2 пункта спрямо юнския доклад. За изминалите 12 месеца пък институцията посочва, че въпреки COVID и политическата криза българската икономика се е разширила с 3.3% - значително над очакванията през лятото.
В доклада си Световната банка изтъква България като една от малкото страни в Европа и Централна Азия, която все още осигурява фискална подкрепа срещу пандемията. Тя посочва, че повечето страни са оттеглили подкрепата с бюджетни средства към края на 2021 г.
Прогнозата на Световната банка е далеч под заявките на новото правителството, които се целят в над 5% икономически ръст тази година. Очакванията са той да бъде генериран и с помощта на Плана за възстановяване и устойчивост, който все още обаче не е одобрен от Европейската комисия. В същото време обаче прогнозата се доближава до тази в есенния доклад на Европейската комисия и на кредитния застраховател Euler Hermes отпреди дни.
В по-голям мащаб Световната банка сви прогнозата си за глобалния растеж, като очаква той да се забави значително от 5.5% през 2021 г. до 4.1% тази година и 3.2% догодина.
Според доклада след силното възстановяване през 2021 г. глобалната икономика навлиза в ясно изразено забавяне на фона на нови заплахи от вариантите на COVID-19 и ускоряване на инфлацията, дълга и неравенството в доходите, което може да застраши възстановяването на развиващите се икономики. Бързото разпространение на варианта Омикрон в момента предполага, че най-вероятно пандемията ще продължи да нарушава икономическата активност в краткосрочен план.
В същото време ускоряването на инфлацията, което се отразява особено тежко на работещите с ниски доходи, пречи на мерките на паричната политика. В развиващите се пазарни икономики тя е на най-високото си равнище от поне десетилетие насам.
За региона на Европа и Централна Азия прогнозата е за забавяне на растежа до 3% тази година и 2.9% догодина.
