Еврозоната се отдалечава с „две до три“ години

Отлагане на присъединяването на България към еврозоната, ускоряване на инфлацията в първата половина на годината и рязко забавяне през втората. Това са част от макроикономическите прогнози на кредитния застраховател Euler Hermes в началото на новата година. Според годишния доклад на фирмата влизането на страната във валутния съюз на теория може да се случи още през 2023 г. – както планира и Хърватия, но на практика вероятно ще се отложи с още „две до три години“. Според анализаторите реалистичният срок това да се случи е 2026 – 2027 г.

Припомняме, че преди два месеца бившият зам.-финансов министър Ивайло Христов каза, че ведомството все още изготвя плана за приемане на еврото и ако той не бъде готов до края на 2021 г., няма да бъде спазен индикативният срок за въвеждане на единната валута в България, който е 1 януари 2024 г. Съобщение от финансовото министерство за степента на готовност на плана засега липсва.

Успоредно с прогнозата днес премиерът Кирил Петков отново потвърди ангажимента на правителството България да приеме еврото от началото на 2024 г. Той направи това в интервю за Bloomberg, където обърна внимание на нуждата от публичен разговор за тази стъпка, който да разсее притесненията у хората.

В доклада си Euler Hermes прогнозира още, че инфлацията ще достигне пика си в началото на 2022 г., след което ще последва успокояване. Така анализаторите предвиждат средното покачване на цените за 2022 г. да бъде около 2%. В същото време заплатите ще продължат да растат по-бързо от увеличението на цените, т.е. няма да се наблюдава загуба на покупателна способност. През тази година се предвижда 9% ръст на възнагражденията, а през следващата – 8%.

Външни турбуленции обаче могат да затруднят възстановяването на българската икономика от пандемията заради експортно ориентирания профил на страната, смятат анализаторите. Предвид това, Euler Hermes прогнозира 3.5% реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) тази година и 4% през 2023 г. Това е значително под очакванията на новата власт за много над 5% икономически ръст тази година. Темповете са и значително по-бавни в сравнение с прогнозите за глобалната икономика и еврозоната.

Именно следващите месеци се очаква да бъдат ключови за възстановяването в България благодарение на Плана за възстановяване и устойчивост. Повечето страни получиха авансово плащане още през изминалата година, но не и България, защото тя изпрати своя план едва в средата на октомври, а одобрение се очаква най-рано през февруари. Еврокомисията планира през 2022 г. всички страни членки да се възползват максимално от Плана, като фокус ще бъдат и зелените и устойчиви инвестиции, които да бъдат гарант, че континентът върви към ограничаване на вредните емисии и че енергийна криза, като тазгодишната, няма да има.

Икономиката е заложник на туризма

Основният риск за българската икономика е нейната силна експортна ориентация, включително за услуги като туристическите. Позицията ѝ я прави силно уязвима при външни турбуленции, като евентуални бъдещи рестрикции на пътуванията или тежки COVID вълни с нови вариации на вируса. По-нисък темп на развитие може да бъде предизвикан и от продължаващи проблеми с веригата на доставки, които да ограничат производството в определени браншове.

Сред останалите слабости на българската икономика от Euler Hermes посочват общественото недоволство към стандарта на живот и незадоволителния напредък при реформите в съдебната система и борбата с корупцията. За слабост компанията дава пример с „нестабилно правителство“.

Анализаторите очакват стабилизиране на държавния дълг на около 27% от брутния вътрешен продукт (БВП), уточнявайки, че нивото е

напълно приемливо за стандартите на Европейския съюз“.

Според последните данни на финансовото министерство от ноември съотношението между дълга и размера на икономиката е малко над 25%, с което страната е на второ място по най-нисък показател след Естония.