Амбициозна Хърватия иска цените и в куни, и в евро от лятото на 2022 г.

Уверена в скоростното си влизане в еврозоната, балканската страна вече напредва в плановете си

Амбициозна Хърватия иска цените и в куни, и в евро от лятото на 2022 г.

Снимка: БТА

2000 ~ 3 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова

Хърватия изглежда повече от уверена, че ще се присъедини към еврозоната още от началото на 2023 г., което би било най-краткият престой на страна във валутно-обменния механизъм ERM-2. Балканската държава стана част от него през лятото на 2020 г. заедно с България, но амбициите ѝ са да влезе във валутния съюз година по-рано от нас – още през 2023 г. В тази връзка управителят на централната ѝ банка Борис Вуйчич обяви, че от следващото лято в Хърватия се планира въвеждането на двойни цени на всички стоки и услуги, т.е. те да бъдат обозначавани и в настоящата местна валута куни, и в евро.

Главната логистична дейност е изтеглянето на парите в брой и изсичането на монети. Ще трябва да вземем назаем банкноти евро и да осигурим от 1 януари 2023 година те да бъдат в ръцете на гражданите“, заявява Вуйчич, цитиран от няколко хърватски издания.

Хърватия напредва и по други линии – още през септември Вуйчич обяви след среща с вицепредседателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, че пробното производство на евромонети с хърватски национални мотиви трябва да започне до края на тази година. Вероятно ще бъдат отсечени около два милиона монети.

За сравнение в проекта на Национален план за въвеждане на еврото в България на този етап дори не фигурира срок, в който страната ни да избере дизайн на национални мотиви на евромонетите.

Иначе плановете на Хърватия за влизане в еврозоната са амбициозни, имайки предвид, че последните три страни, които станаха част от еврозоната – Литва (2015 г.), Латвия (2014 г.) и Естония (2011 г.) – останаха в ERM-2 съответно 11, 9 и 7 години. Хърватия от своя страна иска да съкрати престоя си до по-малко от три години, което все пак е над законния минимум от 2 години.

За разлика от Хърватия, България тази година нямаше много време да обърне внимание на процеса по присъединяване към еврозоната заради политическата и здравна криза. През лятото обаче бе публикуван проект на Национален план за въвеждане на еврото в страната. В него например няма конкретна дата, от която България да започне да показва цените в две валути. Посочено е, че това трябва да стане „1 месец след датата на вземане на решение от Съвета на ЕС за въвеждане на еврото в България“ и да продължи „12 месеца от датата на въвеждане на еврото в България“.

Проектът така и не бе одобрен от Министерски съвет, каквато бе следващата стъпка, показва справка в информационната система на МС. През октомври заместник-министърът на финансите Ивайло Христов обяви, че финансовото министерство продължава с изготвянето на плана. Тогава той посочи, че документът се съгласува с отделните министерства, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други институции. Христов заяви, че ако планът не бъде готов до края на годината, това би означавало, че няма да бъде спазен индикативният срок за въвеждане на еврото в България, който е 1 януари 2024 г. Съобщение дали служебното правителство е успяло да завърши работата си по документа липсва.

Иначе справка показва, че решенията на Съвета на Европейския съюз за присъединяване на страна членка към еврозоната се взимат обикновено през юли – приблизително шест месеца преди реалната конвергенция.



Подкрепи Economic.bg