Раздор в управляващата коалиция заради „закон антикорупция“
Патриотите и АБВ не подкрепиха проекта, ДБГ заплаши с излизане от властта

Партиите в управляващата коалиция се разделиха на две, след като днес в парламента не бе подкрепен предложения от вицепремиера Меглена Кунева т.нар. антикорупционен закон (Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата).
На първо четене на текстовете „За” гласуваха само ГЕРБ и Реформаторският блок, а Патриотичният фронт и АБВ гласуваха "въздържал се". Така законопроектът бе отхвърлен в зародиш.
Основното, което не одобриха депутатите, е възможността да бъдат подавани анонимни сигнали за корупция, както и да се прави разследвания на депутатите въз основа на тези сигнали. В това народните представители видяха опция за политически репресии.
Днес българският парламент не събра достатъчно гласове да подкрепи Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Така беше лепнато историческо петно върху 43-то Народно събрание, съобщиха от Движение „България на гражданите”, чийто лидер е Кунева.
„Случилото се днес разколебава нашите членове и симпатизанти в смисъла на участието на РБ в управляващото мнозинство”, пишат от ДБГ и призовават за „засилен обществен натиск в подкрепа на антикорупционните мерки”.
От партията на Кунева припомнят, че Патриотичният фронт е подкрепил законопроекта в комисиите. „Липсата на подкрепа за закона от страна на АБВ е учудваща при положение, че това е законопроект на Министерския съвет, срещу който вицепремиерът на АБВ не е гласувал против. Възникват въпроси от какво е продиктувана промяната в позициите на АБВ – от страх или от лични интереси”, допълват от „България на гражданите”.
От АБВ излязоха с подробно обяснение защо са гласували „въздържал се” в пленарна зала, съобщава бТВ. Според партията на Георги Първанов, липсва задълбочен анализ на факторите, от които произтича явлението „корупция“ и на причините за неефективната до този момент борба с нея.
АБВ критикува и структурата на Националното бюро за борба с корупцията – ръководството се избира от тези, които трябва да бъдат проверявани (т.е. от президента по предложение на МС), директорът и заместникът му след назначаването си за извън всякакъв контрол, а самата дейност на структурата ще се изчерпва с подаване на информация към други институции.
Цитират се и становищата на Сметната палата, ВКП, Националното сдружение на общините и др., които по принцип подкрепят идеята на закона, но имат критики по текстовете.