Регионалният министър поема „на ръчно управление“ общинската инвестиционна програма

Народното събрание прие спорните текстове в държавния бюджет за 2026 г., които дават правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се разпорежда със списъка с инвестиционните проекти на българските общини. Предложенията бяха приети на второ четене със 114 гласа „за“, 85 „против“ и 7 „въздържал се“. Бюджет 2026 е първият, в който липсва Приложение 3, в което традиционно се залагат въпросните проекти.

Напомняме, че общинската инвестиционна програма стартира с Бюджет 2024 – тогава за първи път беше ясно разписано колко пари и за какви общински капиталови проекти ще даде държавата, а списъкът с проектите беше одобряван от Народното събрание като приложение към закона за бюджета. Възможността общините да променят проектите си по три пъти годишно обаче разду програмата до 8.1 млрд. лв. за периода 2025 – 2027 г., а още през 2024 г. се стигна и до предложение за актуализация на бюджета заради стотиците нови искания от местните власти.

През октомври 2025 г. обаче парламентът скоростно прехвърли правото да одобрява промени в списъка към Министерския съвет. Повод тогава бе водната криза в Плевен, а промяната се направи с уговорката, че корекции ще се правят само за ВиК проекти.

През юни тази година премиерът Румен Радев обяви, че проектите по програмата са без реално финансово покритие и призова кметовете да се преориентират към европейските средства.

С приетите днес разпоредби се предвижда през 2026 г. въпросният списък с проекти изцяло да отпадне. Вместо това ще се финансират само проекти от него, за които няма възможност за европейско финансиране и които са реално стартирали. Вторите трябва да имат сключено споразумение с МРРБ към края на 2025 г. и обявена поръчка, договор с изпълнител или открита строителна площадка към 1 юли 2026 г.

Важен детайл е, че проектите за финансиране ще се определят от Министерския съвет (МС) по предложение на регионалния министър, който на практика ще може да договаря с общините промяна на параметрите на вече сключени споразумения, но без да надвишава заложения финансов лимит. Плащанията ще минават първо през Българската банка за развитие ББР) – до 460.2 млн. евро, а след изчерпването на този ресурс – през бюджета на МРРБ със средства от централния бюджет в размер до 600 млн. евро.

Именно тази точка възмути бившия финансов министър от „Продължаваме промяната“ Асен Василев, който предупреди, че по този начин се дава власт на министъра еднолично да решава на кои общини да плати.

Този член дава власт на министъра на регионалното развитие еднолично да решава на кои общини ще плати, еднолично да променя вече подписани договори с общини и да решава дали въобще ще им бъде платено и кога. Вместо да има правила и прозрачен списък с проекти, връщате ни във времената на Царска България, даже и тогава сме имали Конституция, а не самодържец“, посочи Василев.

Дори след прегласуване, поискано от Василев, текстовете отново бяха одобрени от народните представители.