Рекордният фонд за възстановяване на ЕС е под риск

Рискът правителствата на Европейския съюз да не могат да изразходват най-големия пакет от помощи в историята си нараства, тъй като страните членки се борят да спазват сроковете, наложени от Брюксел. За това признават официални лица от четири европейски държави пред Reuters.

Те искат да започнат преговори за предоговаряне на плановете си за възстановяване и устойчивост, но това се случва по-малко от две години след одобрението им и поражда съмнения относно способността на Блока изобщо да ги изпълни.

Ако не бъдат похарчени всички пари, това ще навреди на репутацията на ЕС“, смята Мануел Идалго, старши сътрудник в Центъра за икономическа политика Esade, базиран в Мадрид мозъчен тръст.

Крайният срок, до който трябва да са направени всички инвестиции и реформи, част от националните планове, е август 2026 г.

Въпросът за удължаването на този срок ще бъде изключително труден, тъй като изисква единодушие от 27-те членки на Блока, което ще изисква одобрение от парламента на всяка страна, включително Унгария и Полша, които вече са в конфликт с ЕС и може да използват подкрепата си като лост.

ЕС замрази средствата, предназначени за Унгария и Полша, заради опитите на техните националистически правителства да подкопават правилата на либералната демокрация. Двете страни така и не са получили средства от рекордния фонд.

Достъпът на Полша до близо 36 млрд. евро зависи от основен ремонт на нейната съдебна система. ЕС задържа и 5.8 млрд. евро, докато Унгария не приложи мерки за ограничаване на корупцията и засилване на независимостта на съдебната система.

Без удължаване на сроковете обаче ще е трудно – държавите вече изостават. Въпреки че основните етапи и цели трябва да бъдат постигнати до август 2026 г., 70% от безвъзмездните средства и заемите трябва да са били отпуснати до миналата година, а останалите – до 2023 г.

По данни на Европейския съюз обаче действителната сума, поета до момента, е около 20%. Сред отличниците са Испания, Италия, Франция и Хърватия, които могат да се похвалят с изплатени между 30 и 50% от средствата по националните си планове.

Разходи за суровини

Получателите на средствата казват, че нарастващите цени на суровините, причинени от войната в Украйна, и затрудненията във веригата на доставки са забавили изпълнението на проектите за възстановяване.

Това е причината Португалия например да започне през следващия месец разговори с Европейската комисия за „преоценка на целите“, които да включват „преглед на периода на изпълнение“. Португалия анализира кои проекти са били най-засегнати „от настоящия макроикономически контекст“, каза говорителят.

Италия очаква преговорите на някои аспекти на Плана да приключат до февруари, въпреки че досега не е поискала удължаване на крайния срок след 2026 г., каза източник от италианското правителство. Рим иска Брюксел да вземе предвид отрицателното въздействие на изключително високите разходи за суровини.

Румъния и Португалия са двете страни, които настояват най-много за удължаване на крайния срок след 2026 г., а Испания и други източноевропейски страни подкрепят техните искания, каза източник, запознат с преговорите. По-силен тласък на идеята може да бъде даден през втората половина на 2023 г., когато Испания ще поеме председателството на Европейския съюз.

ЕК може да отложи предоставянето на удължения възможно най-дълго в опит да накара страните да изпълнят колкото се може повече от първоначалния график, според източник от Европейската комисия.

Сериозни преговори ще започнат през 2024 г. и вероятно ще приключат през 2025 г., когато стане ясно, че ще бъде невъзможно да се изпълни в срок това, което е било договорено преди.

Казусът в България

България също изостава с изпълнението на своя План, като над десет законопроекта, които могат да отключат второто плащане за страната чакат в парламента и съществува реална хипотеза те да не бъдат приети от настоящия парламент с оглед на политическата криза. Това би означавало забавяне от графика с поне няколко месеца, а задачата, която депутатите дадоха на служебното правителство за предоговаряне на въглеродните ангажименти на България може допълнително да забави прогреса на страната по механизма.

Иначе към България вече официално бяха отправени няколко призива от страна на Европейската комисия за забързване с оставащата работа по Плана за възстановяване.