Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бе приет на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси. 15 депутати от нея подкрепиха заложените параметри, а други 9 бяха „против“.
Подобно на парите за пенсиите, и тези за здраве бяха разкритикувани, че не предвиждат повече мерки и реформи за ефективност.
Един от големите проблеми е, че бюджетът устойчиво нараства като суми, но от другата страна, като модел и ефективност, все по-малко и по-малко показателите отиват нагоре. Т.е. ефективността през цялото време намалява“, каза Любомир Дацов от Фискалния съвет.
Той напомни, че „времето за реформи отдавна е назряло“, като добави, че би било „много добре“ да се предложи нов модел на системата, с който да се пресъздадат връзките в нея (ресурс – резултати) и да се вдигне ефективността ѝ.
Определено моделът „Пациент – пари“ не сработва добре“, каза и икономистът на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.
Той изтъкна още един наболял проблем за системата – в големите населени места е концентриран голям брой от болничните заведения, докато в други, по-малки райони достъпът до здравни грижи е „доста труден“.
Мария Минчева от Българска стопанска камара (БСК) изрази принципната подкрепа на организацията за бюджета, но с тази уговорка, че тя е заради необходимостта да се осигурят здравните плащания.
Бюджетът по никакъв начин не ни харесва – нито като структура, нито като философия“, обобщи тя.
Добрин Иванов от АИКБ отправи критики към разпределението на средствата и по-конкретно това, че почти 75% от бюджета на НЗОК е за болнична помощ и лекарствени продукти, а малка част е за превенция и профилактика на заболяванията.
Това прави системата изключително неефективна“, смята той.
От страна на депутатите, основните критики бяха в същия дух – най-вече че не се предлагат реформи на системата. Точно това подчерта депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев, изтъквайки, че няма заложени политики и че от партията няма да подкрепят текстовете.
В дебатите се включи и бившият финансов министър Теменужка Петкова, която подчерта, че няма заложено увеличение на заплатите на младите лекари.
В отговор министърът на здравеопазването Катя Ивкова посочи, че „пътят на преговорите е този, в който може да бъде намерено най-доброто устойчиво решение“ и съответно може да доведе до подписването на колективен трудов договор.
Министърът на здравеопазването не определя възнагражденията на младите лекари, а отговорността е споделена", каза тя.
Симона Гоцова 
