Компании
Събирачите на дългове и миньорите сред най-търсените кадри у нас
54% от фирмите трудно намират подходящи служители
~ 2 мин.
Най-търсените кадри в България в момента не са програмисти и инженери, а събирачи на дългове, строители, миньори, оператори в кол центрове, банкови и други служители. Това изненадващо разкритие прави нов доклад на Европейската комисия, който анализира недостига и уменията на работната сила в страните от ЕС. ЕК обръща специално внимание на браншовете, където работните места и търсенето на подходящи хора за тях се увеличават най-бързо. Именно изброените професии се оказват "най-бързо растящи" в България, пише в. "Сега".
"Програмистите са само върхът на айсберга, видимата част, а глад за кадри у нас има навсякъде", коментира Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". Очевидно проблемите на IТ компаниите наистина са по-видими заради голямата ножица между търсене и подготвени специалисти. Драматичното несъответствие не остава незабелязано и в доклада на Брюксел - там се посочва, че 69% от българите на възраст 16-74 години нямат елементарни цифрови умения, т.е. не могат да работят с интернет, компютри и смартфони. Средно за ЕС делът на компютърно неграмотните е доста по-нисък - 41%.
България е далеч под средното европейско равнище по почти всички показатели, засягащи пазара на труда, разкрива още докладът. У нас 54% от фирмите трудно намират подходящи кадри - при 40% средно за ЕС. В същото време 1/3 от нашия бизнес инвестира в обучение на персонал, докато в ЕС 66% от компаниите пращат работници и служители на курсове.
Докладът на ЕК е много интересен, защото показва освен несъответствията и кои отрасли са във възход и отварят работни места. Оказва се, че картината във всяко кътче от ЕС е съвсем различна и твърде специфична.
В Румъния например има бум на търсенето на продавачи, чиновници и служители в транспорта, а в Полша хит са електротехниците, следвани от хигиенисти и охранители.
В Гърция има дефицит на сервитьори и бармани, на медицински сестри и на домашни помощнички и гледачки, а в Португалия - на продавачи и работници в кожарски и текстилни фабрики.
В Унгария и в Испания очевидно селското стопанство е в разцвет, защото в челото на "растящите" са фермери и рибари.
Във Великобритания най-много работни места се отварят за лекари и медицински сестри, а също и в строителството, само че докато у нас се търсят работници, там - началници, мениджъри.
На Север работодателите търсят повече учители, специалисти по пиар и маркетинг, здравни работници. В Швеция се роят позициите за административен персонал и начални учители. Апетитът за IT експерти се увеличава най-вече във Финландия и Италия, а в Холандия особено търсени са юристите и социалните работници.
Като цяло в ЕС най-бързо се увеличават нуждите от начални учители, от софтуерни специалисти и от финансисти, констатира ЕК.
Гладът за програмисти сега е най-голям в Германия, но в края на десетилетието търсенето ще е най-голямо във Великобритания. До 2020 г. броят на свободните места за програмисти в Европа - основно в Западна, ще достигне 756 хиляди души. От тях 160 хил. ще са във Великобритания, 150 хил. в Германия и 135 хил. в Италия.
"Програмистите са само върхът на айсберга, видимата част, а глад за кадри у нас има навсякъде", коментира Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". Очевидно проблемите на IТ компаниите наистина са по-видими заради голямата ножица между търсене и подготвени специалисти. Драматичното несъответствие не остава незабелязано и в доклада на Брюксел - там се посочва, че 69% от българите на възраст 16-74 години нямат елементарни цифрови умения, т.е. не могат да работят с интернет, компютри и смартфони. Средно за ЕС делът на компютърно неграмотните е доста по-нисък - 41%.
България е далеч под средното европейско равнище по почти всички показатели, засягащи пазара на труда, разкрива още докладът. У нас 54% от фирмите трудно намират подходящи кадри - при 40% средно за ЕС. В същото време 1/3 от нашия бизнес инвестира в обучение на персонал, докато в ЕС 66% от компаниите пращат работници и служители на курсове.
Докладът на ЕК е много интересен, защото показва освен несъответствията и кои отрасли са във възход и отварят работни места. Оказва се, че картината във всяко кътче от ЕС е съвсем различна и твърде специфична.
В Румъния например има бум на търсенето на продавачи, чиновници и служители в транспорта, а в Полша хит са електротехниците, следвани от хигиенисти и охранители.
В Гърция има дефицит на сервитьори и бармани, на медицински сестри и на домашни помощнички и гледачки, а в Португалия - на продавачи и работници в кожарски и текстилни фабрики.
В Унгария и в Испания очевидно селското стопанство е в разцвет, защото в челото на "растящите" са фермери и рибари.
Във Великобритания най-много работни места се отварят за лекари и медицински сестри, а също и в строителството, само че докато у нас се търсят работници, там - началници, мениджъри.
На Север работодателите търсят повече учители, специалисти по пиар и маркетинг, здравни работници. В Швеция се роят позициите за административен персонал и начални учители. Апетитът за IT експерти се увеличава най-вече във Финландия и Италия, а в Холандия особено търсени са юристите и социалните работници.
Като цяло в ЕС най-бързо се увеличават нуждите от начални учители, от софтуерни специалисти и от финансисти, констатира ЕК.
Гладът за програмисти сега е най-голям в Германия, но в края на десетилетието търсенето ще е най-голямо във Великобритания. До 2020 г. броят на свободните места за програмисти в Европа - основно в Западна, ще достигне 756 хиляди души. От тях 160 хил. ще са във Великобритания, 150 хил. в Германия и 135 хил. в Италия.
