Счетоводителите и брокерите ще трябва да докладват клиентите си
Те ще трябва да информират правоохранителните органи при съмнения, че се перат пари
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Счетоводителите, брокерите на недвижими имоти и на произведения на изкуството, както и търговци на виртуални и реални валути без златно покритие, вече трябва да информират правоохранителните органи, ако имат съмнения, че техни клиенти перат пари. Това предвиждат промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, предложени за обществено обсъждане от Министерството на финансите.
Подобни изисквания бяха въведени преди време за адвокатите, но след масов протест от тяхна страна и множество позиции от страна на юристи, че подобна мярка нарушава правата на клиентите им и е в разрез с професията, изискванията за тях бяха отменени.
Подобни изисквания бяха въведени преди време за адвокатите, но след масов протест от тяхна страна и множество позиции от страна на юристи, че подобна мярка нарушава правата на клиентите им и е в разрез с професията, изискванията за тях бяха отменени.
Счетоводителите вече ще трябва да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения с тях, включително при откриване на тяхна сметка. Ще са длъжни да го правят и при сключване на сделка на стойност над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута. Няма да се допуска откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име.
Брокерите на недвижими имоти ще трябва да разкриват кои са клиентите им при сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 хил. евро или тяхната равностойност в друга валута.
Да докладват за съмнения за пране на пари се задължават не само професионалните счетоводни и данъчни консултанти, но и тези, които непряко, чрез свързани лица, предоставят подобни съвети. Друга новост е, че фирмите ще бъдат задължени да докладват на Агенцията по вписванията, ако действителните им собственици откажат да им предоставят необходимата информация, че точно те са такива. При установяване на подобно нарушение глобата е от 1000 до 10 хил. лв., а при повторно нарушение – до 20 хил. лв. за всеки месец до предоставянето на необходимата информация пред Агенцията по вписванията.
При съмнителни сделки търговците на произведения на изкуството също ще трябва да идентифицират клиентите си, както и да правят оценка на риска и да обменят информация с държавните органи. Това ще се случва при сделки за над 10 хил. евро или равностойна на това валута.
От финансовото министерство обясняват, че с тези промени Законът за мерките срещу изпирането на пари се привежда в съответствие с всички изисквания на европейското законодателство в тази област. Това доближаване на българското законодателство до европейското се очаква да се отрази позитивно на процеса по присъединяване на България към Валутния механизъм ІІ (ERM ІІ) и към Банковия съюз на ЕС.
