Сдружение „Деветашко плато“, което създава селска бизнес среда

Историята на Сдружение “Деветашко плато” започва, когато Ива Таралежкова става снаха в село Кърпачево. До онзи момент тя работи със своята колежка Велислава Чилингирова, която също има връзка с едно от селата в района – в друга столична организация, където се насърчава гражданската активност. Повлияни от това, двете жени решават да опитат да активизират развитието на селата в ловешкия регион.

В началото Таралежкова и Чилингирова прилагат проста стратегия – набелязват 9 села в района на Деветашкото плато, които са много близо едно до друго, но са в различни общини – Летница, Ловеч и Севлиево. Това са селата Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крушуна, Крамолин, Къкрина, Кърпачево и Тепава.

Направи ни впечатление, че тези села не бяха работили заедно, въпреки че са от един район. Тогава решихме да съберем кметовете на общините и селата, както и различни представители от тези населени места, за да обсъдим как да преобърнем тенденцията на обезлюдяване в този район към нещо по-добро”, разказа пред Economic.bg Ива Таралежкова, председател на Сдружение “Деветашко плато”.

Тогава всички заедно започват да мислят в посока развитие на туризма, защото към онзи момент районът се е развивал само в селскостопански аспект. Таралежкова и Чилингирова правят обстоен анализ на природните ресурси на района, заедно с Българска фондация “Биоразнообразие“. По този начин, стъпвайки на данните от анализа и разказите на местните хора за интересни места с хубави гледки, като пещери, водопади и др., сдружението започва да мисли в посока създаване и разширяване на един по-обемен туристически продукт, чрез който да се привличат хора, които да останат в района поне за една нощувка.

По думите на Таралежкова, ако през 2008 г., когато сдружението започва да функционира, туристопотокът е бил около 15 хил. души годишно, към днешна дата той е над 250 хиляди.

Това са данни от продадените билети в трите основни обекта в Деветашкото плато – Деветашката пещера, Къкринското ханче и Крушунските водопади. Наистина е голям успех, особено на фона на една единствената реновирана хижа с 10 – 12 легла, която съществуваше в целия район от 9-те села. Сега има над 750 места леглова база в 53 регистрирани къщи за гости и малки хотели”, каза Таралежкова.

Запомнящи се инициативи

Основните дейности на Сдружение “Деветашко плато” са насочени към опазване и развиване на ресурсите на ловешкия регион, повишаване на уменията на местните хора за управление на природните дадености и превръщане на платото в атрактивно място за туризъм, отдих и обучение. Членовете на сдружението са над 150 човека – дейни хора с различна възраст и занимания, сплотени от желанието да бъдат полезни за подобряване на живота и условията за туризъм в района.

Всички инициативи и проекти, с които се занимава сдружението, са подкрепени от общините Летница, Ловеч и Севлиево. Към действия се преминава едва когато се проведе дискусия с местното население и се съберат необходимите предложения и идеи.

Може би заради това продължаваме да работим толкова дълго и да бъдем възприемани като важна част от общността”, каза Ива Таралежкова.

Една от първите идеи, които успява да реализира Сдружението, е фолклорен събор на Деветашкото плато – “Девет песни от извора”, който се провежда всяка година на 6 септември и то в различно село. Съборът успява да се превърне в символ на обединението на деветте села. Освен това Сдружението се занимава със създаването на места за отдих и погледни места за снимки, облагородяване на селски паркове и детски площадки, екопътеки и атракции за туристите.

Друга тяхна инициатива е националното състезание по ориентиране за Купа “Деветашко плато“, както и джаз фестивал, който тази година се провежда за девети път. Участие в него взимат най-големите имена от българската джаз сцена.

Този фестивал поглъща много от нашите усилия и ресурси, защото е със свободен вход и е единствено в защита на каузата за популяризиране и оживяване на селата в района на Деветашкото плато”, допълни тя.

Джаз фестивалът се организира на поляна между две села, където дори няма електричество. Там организаторите осигуряват генератори и бали със слама, където да сядат посетителите, освен това сглобяват и сцена.

“Не е лесно, но усещането да слушаш джаз под звездите на Деветашкото плато е неповторимо и си струва усилията”, категорична е Таралежкова.

Тя разказа, че Сдружението организира и практики за студенти по архитектура от България и Великобритания, съвместно с британска партньорска организация. Студентите заедно проучват и описват архитектурните традиции в селата, както и автентичните техники и материали, които са били използвани в миналото.

“Тези проекти показват нещо различно от градската среда, затова биха били от полза на студентите в по-нататъшната им работа. Освен това им поставяме и задачи, с които те оставят следа в селската общност – с една от групите сега ни предстои да помогнем за изграждането на по-широко пространство до пенсионерския клуб в с. Кърпачево”, допълни Ива Таралежкова.

Една от най-големите инициативи на Сдружението е вдъхването на нов живот на стара мелница, която е общинска собственост, но преди 3 години община Летница я отдава под наем на организацията.

Ние я реставрирахме и сега я ползваме като място за обучения и различни събития. Предоставяме я и на различни организации и фирми, които правят тиймбилдинги и курсове”, каза още тя.

По думите ѝ мелницата е реновирана с помощта на общината, на фондация "Америка за България", на местното население и двама млади архитекти, които са били част от студентските практики, но впоследствие остават да живеят в с. Кърпачево. Концепцията на Сдружението е била да остави мелницата в автентичния ѝ вид – стените с кирпичени тухли и старите греди – а всяка нова намеса да бъде откроена в бяло, така че да няма подправяне на старото.

“По този начин създадохме още една атракция в района и заради мелницата идват групи, които я ползват за различни събития и покрай това се възползват от другите ни туристически услуги. Опитваме се всичко, което правим, да бъде в обща хармония и симбиоза”, допълни Таралежкова.

С по-възрастните хора пък Сдружението прави работилници по бродерия, демострации по готвене на местни ястия и събиране на местни легенди.

С мисъл за местното население

Освен инфраструктурно облагородяване на района, Сдружение “Деветашко плато” влага и в развитието на местното население, като се създава селска бизнес общност – предлагат се местни туристически услуги и продукти.

Ние стартирахме т.нар. Селска бизнес академия (СБА), в която обучаваме хора от селата с помощта на различни лектори, как да разработят свой собствен бизнес план, откъм ценообразуване, реклама, маркетингови стратегии. Освен това, споделяме различни добри практики помежду си, така че работим и в посока развитие капацитета на местните хора”, допълни Ива Таралежкова.

Сред дейностите на Селската бизнес академия са познаването на природните и културно-историческите ресурси в района – археология, фолклорни традиции, легенди, местна кухня – които са важен фактор за привличането на туристи.

“Важно е да се разбере как тези ресурси могат да бъдат използвани дълги години след нас, а не да ги унищожим чрез краткосрочно и необмислено използване”, заяви председателят на Сдружение “Деветашко плато”.

По думите на Ива Таралежкова в селските райони идват млади хора от други населени места, които бягат от стреса и натоварването в големия град, и имат възможност да работят от вкъщи.

Те са интелигентни, с отношение към природата и селския живот. Това е интересна тендения, която не е твърде силна, но съществува. Това е радващо за нас. Освен това се връщат и пенсионери, които търсят предимствата на селския живот”, каза още тя.

Споделяне на опит от извора

Сдружение “Деветашко плато” споделя опита си през всички тези години с над 10 други района в България. Таралежкова споделя, че различни хора често ги търсят за помощ или съвет как да се организират, и да приложат подобен модел, за да развият районите си.

Неформално и към момента има създадена мрежа от български райони, които взаимодействат помежду си и вървят към още по-интензивно партньорство. По думите на Ива Таралежкова опитът и практиката са най-добрите учители и те биха могли да мотивират хората да правят нещата така, както трябва.

Трудностите по пътя

Въпреки всички пъстри инициативи, с които се занимава сдружението, членовете му неминуемо преминават през редица предизвикателства, сред които постигане на консенсус в селските общности и търсенето на финансиране.

Благодарни сме, че успяваме да защитим проекти от различни международни организации и програми – от ЕС, Фонд “Активни граждани”, Фондация “Америка за България” и Българо-швейцарска програма за развитие. Имаме финансиране и от общините, малко и от дарения”, обясни Таралежкова.

В момента Сдружението работи и върху нови проекти, свързани с обучения, обмен на опит и внедряване на дигиталните технологии за реклама и маркетинг на района.

Къде е държавата?

Според сдружение “Деветашко плато” новото правителство трябва да помисли в посока развитие на селския туризъм, защото това ще даде много голяма добавена стойност на национално ниво, откъм приходи – както е в Италия, Швейцария и Германия.

За жалост, държавата сякаш е абдикирала от тази цел. Няма финансиране на национално ниво. Развитието на селския туризъм и селските райони в огромна част от европейските страни, е приоритетна дейност и се работи много върху това – чрез финансиране, раклама и т.н. Затова се надявам новото правителство да види огромния потенциал, който България има в тази сфера. Просто хората имат нужда от повече помощ и насърчаване”, заяви Ива Таралежкова.

“Устойчивият модел е да изградиш обща визия и стратегия за това какво правиш с общността, и да накараш хората да се чувстваш съмишленици, съзидатели на всичко, което вършите заедно, защото всички печелят от това”, заключи Ива Таралежкова.