Земеделските производители поискаха да бъдат включени в схемата „60/40“
Основната част от продукцията им се реализира в курортите по българското Черноморие
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Селскостопанските производители също имат нужда от бюджетна подкрепа, за да запазят работниците си по време на извънредното положение. В ефира на БНР председателят на Националното сдружение на градинарите Мариана Милтенова заяви, че правителството трябва да включи земеделците в схемата "60/40", афиширана от правителството, но необявена още официално.
Според откъслечната информация, предоставена на няколко брифинга и интервюта от Владислав Горанов и Деница Сачева, стана ясно, че тази схема ще действа само за фирмите, които са директно затворени от правителството в опит да се спре епидемията от COVID-19 - заведения, ресторанти, молове и т.н.
„Селското стопанство далеч няма да бъде най-малко засегнато от извънредното положение в страната. Това зависи от продължителността на кризата и степента на възстановяване на икономиката. Като цяло нашето селско стопанство е ориентирано към вътрешния пазар, голяма част от продукцията ни се реализира в туристическите курорти по Черноморието и ако дейността в туризма е ограничена, то и реализацията на продукцията ни ще бъде по-слаба“, обясни Милтенова.
В същото време, дори и производителите да се ориентират към износ на стоката си, то в настоящата ситуация това също е трудно осъществимо заради големия брой изолирали се от останалия свят пазари.
По думите ѝ засега, заради поставеното условие компаниите да трябва да са издали заповед за освобождаването на работниците си, фирмите от бранша не са наясно дали са в обхвата на мярката 60% от заплатите на служителите да се поемат от държавата. „При нас в по-голямата си част хората работят сезонно, не са целогодишно заети. Няма как да им плащаш на 300 души целогодишно възнаграждение“, обясни Милтенова.
Председателят на градинарското сдружение алармира, че през последните две години селскостопанският сектор изпитва остър недостиг на работна ръка. Миналата година е имало много случаи, в които реколтата е останала на полето неприбрана заради липсата на работна ръка.
„Недостигът на работна ръка се задълбочава. Тази година през зимния сезон нашите колеги бяха посетили съседни държави - Албания, Македония, Косово – да търсят работна ръка. Имаха някакви обещания, но при сегашната криза вече всички отказват. Ситуацията е такава, че не биха могли да дойдат“, разказа тя.
Милтенова вижда известна възможност, заради съкращаването на служители от някои компании и прибирането на някои граждани от чужбина, да се запълни дефицита на работна ръка в селското стопанство. Дали това ще се случи обаче зависи от това дали безработните ще решат да кандидатстват за работа в този сектор, което от своя страна пък зависи от нивото на възнагражденията в него.
Именно затова според председателя на Националното сдружение на градинарите занапред се очертават два варианта за привличането на завърналите се от чужбина български работници в селското стопанство: „Или да се повиши себестойността на продукцията, да стане по-скъпа за реализация на пазара, ако ние им увеличим заплащането. Другата възможност е т.нар. субсидирана заетост – да можем да им осигурим такова заплащане, което да представлява интерес за тях и те да работят, не да си седят по домовете и да получават социални помощи“.
