Шедьоврите, които музеите държат на склад

В големите световни музеи някои велики произведения на изкуството не са изложени пред публиката. Но кои са те и къде не можем да ги видим? BBC ни запознава с част от тях.

Цифрите не лъжат. В нюйоркския Музей на съвременното изкуство едва 24 от 1221 творби на Пабло Пикасо са в постоянната колекция и могат да бъдат съзерцавани от посетителите. Показано е само едно от 145-те произведения на калифорнийския концептуален артист Ед Рушей. Сюрреалистът Хуан Миро? 9 от 156…

Стените на „Тейт“, „Метрополитън“ или Лувъра може и да изглеждат прекрасно декорирани, но огромната част от предметите на изкуството са скрити от посетителите (а в някои държави – данъкоплатците). Тези творби се съхраняват в тъмни, климатизирани и педантично подредени складове. 

Ето още малко цифри: „Тейт“ показва около 20% от експонатите си, „Лувърът“ – 8%, „Гугенхайм“ – едва 3%, а „Берлинише галерие“ – берлинският музей, призван да излага, съхранява и събира изкуството, направено в града, предлага на посетителите само 2% от колекцията си. Тя съдържа около 6000 картини и скулптури, 80 хил. снимки и 15 хил. принта на артисти, сред които Георг Грош и Хана Хьох.

„Нямаме място да покажем повече“ казва директорът на „Берлинише галерие“ Томас Кьолер и обяснява, че площта на музея е 1200 кв. м, в които трябва да бъдат изложени творби, придобити в течение на дълги години чрез покупки и дарения. „Всеки музей съхранява памет или култура“, допълва Кьолер. Но там, както и в други световни галерии, много творби рядко или никога не виждат дневна светлина.

Липсата на пространство е само една от причините. Друга е модата. По-незначителни творби на известни артисти също събират прах в складовете. Произведения на изкуството, които се озовават в музеите чрез държавни придобивки, „могат да стоят в кашони години наред, в очакване да бъдат каталогизирани“, разяснява Кьолер. Някои творби дори не се разопаковат, защото са твърде крехки или повредени.

Различните институции имат собствена политика за съхранение и ротация на експонатите в зависимост от същността, значимостта и обема на колекциите. Националната галерия в Лондон използва двойна окачваща система, за да покаже максимално много творби. „Албертина“ във Виена притежава над милион платна на стари майстори – много от които са на стотици години и много деликатни. Затова само малка част от тях са изложени, макар че повечето от тях се съхраняват на място. Други музеи държат ценните си експонати в складове, чието местоположение се пази в тайна.

Някои галерии позволяват на посетителите да видят архивираните творби в складовете – на подвижни рафтове, зад стъкло или в процес на реставрация. Хранилището на „Ермитажа“ беше открито през 2014 г. и предлага обиколки с гидове на колекции, които от дълги години не са показвани. Доста щатски галерии, сред които Бруклинският музей на изкуството, също осигуряват достъп до част от складовете си. „Тейт“ и Музеят на съвременното изкуство в Ню Йорк имат друг подход – те строят разширения, за да увеличат изложбената си площ.

Предлагаме ви няколко експоната, които никога или много рядко се показват на публиката:

Албрехт Дюрер, „Млад заек“ (1502), Музеят „Албертина“, Виена

Прочутата рисунка с водни бои и гваш на Дюрер е същински шедьовър. Безупречното пресъздаване на заека векове наред е било давано за пример. Като „неофициален талисман на Виена“ творбата е едно от най-ценните притежания на „Албертина“, но рядко се излага пред публика.

След най-много 3-месечен престой на открито „Млад заек“ трябва да се съхранява поне няколко години в тъмен склад с влажност на въздуха 50%, за да си „почине“ хартията. Картината беше показана за кратко през 2014 г. след 10-годишна пауза. Следващата й публична изява ще е през 2018 г.

Анри Матис, „Плувният басейн“ (1952), Музей на модерното изкуство, Ню Йорк

Ясносините фигури на вълни и плувци върху бяло платно са голяма хартиена инсталация, която художникът създава за трапезарията си в Ница. „Плувният басейн“ беше част от изложбата „Анри Матис: Контури“ в Музея на модерното изкуство, експонирана през януари и февруари т.г.

Преди това творбата, придобита от ММИ през 1975-а, не беше показвана почти 20 г. Бялото блатно е било зацапано, а ясносините фигури са станали крехки и са започнали да се обезцветяват. Именно продължителната реставрация на „Плувният басейн“ беше причината за откриването на възторжено приетата изложба на Матис, която представя някои от късните му творби.

След края й инсталацията беше прибрана в специално изработени климатизирани сандъци. „Плувният басейн“ няма да бъде показван следващите няколко години.

Килимът на коронацията (1520-30) и Ардабилски килим (1539-40), Окръжен музей на изкуствата Лос Анджелис

Ардабилският килим е добре известен на посетителите на музея „Виктория и Албърт“ в Лондон. Този пищно украсен персийски текстил е покрит, за да бъдат съхранени вековните му нишки, и се осветява за публиката само по 10 минути на всеки час. Но има една незначително по-малка версия в Окръжния музей на изкуствата в Лос Анджелис, както и втори подобен килим, наречен Килимът на коронацията, защото е бил постлан пред трона в Уестминстърското абатство за коронацията на Едуард VII през 1902 г.

Музеят рядко показва и двата експоната заради големите им размери и прекалената им чувствителност към светлина. Предпазливостта не е излишна: само едно малко парченце е останало от друг подобен килим, изложен в Берлинския Музей на ислямското изкуство.